Решение № 1285 от 06.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1285 гр. Пловдив, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300502687 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Й. Д. против решение № 3040/05.07.2024г. по гр.д.№ 3243/2024г. на ПдРС, І бр.с., с което е изменен размерът на дължимата от жалбоподателя издръжка за непълнолетната му дъщеря А. Д., като същият е увеличен от 160 лева месечно на 350 лева месечно. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение следва да бъде отменено до минималния размер на издръжката от 234 лева. За разликата над тази сума същото се явявало неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че искът е недоказан, липсвали каквито и да било доказателства за нуждите на непълнолетната А. Д., не било отчетено обстоятелството, че бащата Й. Д. има други две деца С. и А. Д.и, за които същият също следва да полага материални грижи.

Решението било постановено без да бъдат събрани доказателства относно доходите на майката. Иска се отмяна на обжалваното решение за разликата над сумата 234 лева месечно.

От въззиваемата А. Д., действаща лично и със съгласието на нейната майка К. Й., е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че същата е изцяло неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 3243/2024г. на ПдРС, І бр.с. е образувано по искова молба от непълнолетната А. Д., действаща лично и със съгласието на нейната майка К. Й., против нейния баща Й. Д., с която искова молба е предявен иск по чл.150, вр. чл.143 от СК. В исковата молба се твърди, че по силата на предходен съдебен акт бащата бил осъден да заплаща издръжка в размер от 160 лева. Междувременно размерът на минималната издръжка бил увеличен. Бащата работел и имал възможност да заплаща по- висок размер на издръжката. Изминал дълъг период от време. Детето било вече на * години. Необходимите средства за момичето постоянно се увеличавали. А. посещавала частни уроци. Закупували се 1 храна, облекло, учебни пособия, лекарства и други. Заявено е искане размерът на издръжката да бъде увеличен на 350 лева месечно.

В подадения от Й. Д. отговор на исковата молба се сочи, че той получава минимална работна заплата от 933 лева. Следва да осигурява издръжка на още две деца, както и да разполага със средства за собствената си издръжка. Имал възможност да заплаща единствено издръжка в минималния размер.

С протоколно определение от 25.04.2019г. по гр.д.№ 18787/2018г. на ПдРС, ІІ бр.с., е одобрена спогодба между К. Й., в качеството й на майка и законен представител на малолетната към онзи момент А. Д., и бащата на момичето Й. Д., по силата на която последният се е задължил да заплаща на дъщеря си издръжка в размер от 160 лева месечно, считано от 30.10.2019г. Понастоящем непълнолетната А. Д. е на * години и необходимите за издръжката й средства са приблизително равни на тези, необходими за един пълнолетен човек. Съгласно чл.142, ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. При минимална работна заплата от 933 лева, размерът на минималната издръжка е 233,25 лева. Това е минимално дължимата от всеки един от двамата родители издръжката. Следователно за покриване на минималните потребности на едно дете са необходими общо 466,50 лева. Следва обаче да се има предвид, че тези минимални потребности се отнасят до деца на много ниска възраст, за които би могло да се приеме, че е достатъчно да им бъдат осигурени храна и дрехи. За издръжката на едно дете на 16 години са необходими значително повече средства, а именно между 600 лева и 700 лева, като се има предвид, че линията на бедност за 2024 година е определена в размер от 526 лева- месечен доход, под който е невъзможно да се задоволят основните нужди на който и да било човек.

По първоинстанционното дело е разпитана свидетелката А. Д. /майка на жалбоподателя в настоящето въззивно производство/. В показанията си тя сочи, че, според нея, внучката й А. е осигурена с всичко необходимо и няма недостиг на средства. И майка й и вторият й баща работели. Самата свидетелка също купувала всичко, от което се нуждае внучката й. Жалбоподателят имал две други деца- син на шест години и дъщеря на единадесет години- факт, който пряко се установява от приетите по делото на ПдРС удостоверения за раждане на двете деца. Показанията на свидетелката не опровергават формирания по- горе извод, че въззиваемата се нуждае от поне 600- 700 лева издръжка месечно. Това, което тя евентуално получава от други роднини и от втория си баща, не замества дължимата й от баща й издръжка, тъй като той е задължено лице от втори ред по чл.140 от СК и след него са всички останали роднини на дъщеря му А., освен нейната майка, която е задължена наравно с него. От обясненията, дадени в настоящето въззивно производство от К. Й. по реда на чл.176 от ГПК, не се установява непълнолетната А. Д. да е напуснала училище или да е напуснала дома на своята майка и да е заживяла с някакъв мъж, каквито твърдения са изложени от страна на жалбоподателя. От приетите по първонистанционното дело справки от ТД на НАП- гр.Пловдив се установява, че жалбоподателят работи като общ работник в строителството / съобразно с кода по НКПД, отразен в справката за актуалния му трудов договор. Длъжността на която работи майката К.

Й. по НКПД е определена като „***“. Осигурителният доход на жалбоподателя е между 706,02 лева и 838,40 лева, а този на майката на непълнолетната А. Д.- между 650 лева и 914,27 лева. Видно от предоставената справка от работодателя на жалбоподателя „Техстрой“ЕООД, брутното му трудово възнаграждение като цяло надхвърля 1100 лева. При това е общоизвестно, че заплатите в строителството постоянно се повишават. Ето защо, ще следва да се приеме, че Й. Д. има по- добри материални възможности от майката на дъщеря му А.. Като се отчете от една страна обстоятелството, че той има задължение да издържа още две деца- на шест и на единадесет години, а от друга страна, че непълнолетната А. живее при майка си, която се грижи за нея, включително и чрез осигуряване на съответни битови условия, ще следва необходимата за детето издръжка да бъде поета по равно между двамата родители. Ето защо, дължимата от жалбоподателя издръжка се явява в размер приблизително равен на този, до който районният съд е увеличил същата. Ето защо 2 първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззиваемата А. Д., действаща лично и със съгласието на нейната майка К. Й., ще следва да бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски за процесуално представителство във въззивното производство в размер от 500 лева за адв.възнаграждение.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3040/05.07.2024г. по гр.д.№ 3243/2024г. на ПдРС, І бр.с., с което размерът на дължимата от жалбоподателя Й. А. Д. издръжка за непълнолетната му дъщеря А. Й. Д. е изменен, като е увеличен от 160 лева месечно на 350 лева месечно.

ОСЪЖДА Й. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, да заплати на А. Й.ов Д., ЕГН:

**********, действаща лично и със съгласието на нейната майка и законен представител К.

С. Й., ЕГН: **********- двете, с адрес: с.***, сумата от 500 лева- съдебни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3