Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3061 от 25.07.2017, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10487/2016
Вид
Решение № 3061
Подписан
25.07.2017
В сила
18.12.2017
Състав
ИВЕЛИНА ЗЛАТКОВА ВЛАДОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е

Н И Е

№ ………. гр.Варна, 25.07.2017г.

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19–ти състав, в публично съдебно заседание проведено на пети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА при секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10487 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявени обективно кумулативно съединени искове от Ц.Н.К., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете П***

Г**** В., роден на ***г. срещу Г.Н.В. с правно основание чл.

127, ал.2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето на ищцата, при която да бъде и местоживеенето му; за определяне режим на лични контакти на бащата с детето както следва: до навършване на 3-годишната възраст на детето - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа до 14:00 часа без преспиване като контактите се осъществяват в присъствието на майката, а след навършване на 3-годишната възраст на детето - бащата да може да го вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване както и 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка в размер на по 250 лева месечно /след изменение на иска по размер в съдебно заседание на 05.07.2017г./, с падеж – 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от подаване на исковата молба до възникване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното и заплащане, както и иск с правно основание чл.149 от СК за осъждане на ответника да заплати на детето, чрез неговата майка и законен представител издръжка за минало време за период от 26.04.2016г. до 31.08.2016г. по 250 лева месечно / след изменение на иска по размер в съдебно заседание на 05.07.2017г./.

Ищцата твърди, че с ответника са живели на съпружески начала, по време на което е родено детето им П****. Излага, че грижите и финансовата издръжка на детето са поети изцяло от майката, тъй като бащата не проявява желание да участва в отглеждането и възпитанието на детето. Посочва, че бащата работи на трудов договор и получава месечно възнаграждение в размер на 2400 лева, което ще му позволи да заплаща претендирания размер на издръжката от 500 лева месечно считано от раждането на детето. Моли да бъдат уважени предявените искове като бъде предоставено на нея упражняването на родителските права по отношение на детето П****, да бъде определено местоживеенето му при нея, да се постанови режим на лични контакти на детето с бащата, както и последният да заплаща издръжка за детето в размер на 500 лева месечно считано от 26.04.2016г. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г.Н.В. не е депозирал писмен отговор на исковата молба не е изразил становище по исковете и не е ангажирал доказателства. В съдебно заседание, чрез упълномощения си процесуален представител посочва, че не се противопоставя упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, при която да бъде и местоживеенето на детето. Заявява съгласие за одобряване на посоченият от ищцата режим на лични контакти с детето, но възразява срещу искането й до навършване на 3-годишна възраст същият да се упражнява в присъствието на майката. Демонстрира готовност да заплаща в полза на детето издръжка в размер на 200 лева месечно, но считано от влизане в сила на съдебното решение. В писмена молба посочва, че е родител на още 2 деца – А**** и Т****, които отглежда заедно с тяхната майка Й****

Б****, а считано от м.10.2016г. живее и работи със семейството си във Великобритания. Уточнява, че получава месечно възнаграждение в размер на 1200 паунда.

В съдебно заседание ищцата Ц.К., чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.

Уточнява, че необходимостта режимът на лични контакти на детето с бащата да се осъществяват в нейно присъствие до навършване от детето на 3-годишната му възраст се налага поради факта, че двамата не се познават. По отношение на размера на претендираната издръжка – намалява размера на същата до 250 лева месечно считано от раждането на детето. Претендира присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Контролиращата страна – Д**** „С**** п****” гр.В**** с писмена молба заявява становище за основателност на молбата, като размера на дължимата издръжка бъде определена съобразно доказаните нужди на детето.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, че са родители на детето П****

Г**** В. роден на ***г., като същото се установява и от представеното по делото удостоверение за раждане /л.4/. Не се спори и по въпроса, че ответникът е баща на още две деца – А**** Г**** В. – роден на ***г. и Т*** Г**** В**** – родена на ***г. по време на фактическото му съжителство с тяхната майка Й*** Б***.

Видно от представената заповед №

039-2/08.09.2016г. е прекратено трудовото правоотношение на Г.Н.В. с „К**** ” ЕООД на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ-по взаимно съгласие, а от представеното удостоверение от 21.04.2017г. издадено от работодателя се установява, че за периода от м.05 до м.09.2016г. Г.В. е получавал нетно трудово възнаграждение в размер на по 2346,83 лева месечно.

Видно от представената справка от

НОИ-В****

/л.47/ считано от м.03.2016г. Ц.К. получава обезщетение за временна неработоспособност и такова за бременност и раждане на дете в размер на 420 лева, съответно от м.01.2017г. - в размер на 460 лева

Видно от представения амбулаторен лист от 03.05.2017г. детето П****

В. е прегледан от лекар във връзка с оплаквания свързани с петна по кожата на детето. Поставена е диагноза Атопичен дерматит, неуточнен. Предписана е терапия с „А**** ” крем, „А-дерма” гел и адвантен крем. Видно от представените фактури и касови бонове /л.39-41/ са закупени лекарства във връзка с необходимостта от дерматологичното лечение.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М**** И****, от показанията на която се установява, че Ц. и Г. живели заедно 2-3 месеца и се разделили още докато Ц. била бременна.

Бащата не присъствал на изписването на детето от болницата, а след раждането единствено тя се грижела за него и поемала всички разходи за отглеждането му.

Детето страдало от атопичен дерматит, като козметиката му струвала 80-90 лева. Освен козметика и лекарства майката купувала памперси, млека, дрехи, играчки и други. Бащата живеел в чужбина и много рядко посещавал детето.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявената пред съда искова претенция с правно основание чл.127, ал.2 от СК е за постановяване родителските права по отношение на роденото по време на съжителството на ищцата и ответника дете – П**** да се упражняват от майката, в следствие на което да бъде определено местоживеенето му да е при нея, за определяне на режим на лични контакти на детето с бащата, както и за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка.

При формиране на изводите си по всеки от посочените пунктове на исковата претенция съдът съобразява както установеното фактическо положение, а именно, че грижите по отглеждането, възпитанието и издръжката на детето Пресиян от раждането му до настоящия момент се полагат от майката, така и заявеното от ответника – баща на детето съгласие занапред упражняването на родителските права да се предоставят на майката. Същата демонстрира желание и отговорност при упражняване на родителските си права и задължения и според възможностите си е осигурила на детето спокоен дом, пълноценни грижи е емоционален комфорт. Във връзка с горното, при нея следва да бъде определено й местоживеенето на детето.

Поради това, че майката ще упражнява родителските права по отношение на детето следва да бъде определен режим на лични контакти с бащата, като съобразно заявеното от последния съгласие режимът следва да бъде упражняван по следния начин: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа до 14:00 часа без преспиване, а след навършване на 3-годишната възраст на детето - бащата да може да го вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване както и 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Съдът намира, че в интерес на детето е до навършване на 3-годишната му възраст контактите с детето да се осъществяват в присъствието на неговата майка. Тази защитна мярка е обусловена от факта, че пред съда не бяха ангажирани доказателства за съществуването на изградена връзка „баща-дете” между ответника и детето П***** предвид факта, че след раждането му бащата не е участвал активно в живота и грижите за детето, което се установява и от заявеното от него признание, че считано от м.10.2016г. живее и работи във Великобритания. Не се събраха доказателства за това колко често след заминаването в чужбина ответникът се е връщал в България и колко често е осъществявал контакти с детето с оглед извършването на преценка дали в негово лице детето ще разпознава именно бащата и следователно ще изпитва спокойствие и радост в негово присъствие. Ноторно известно е, че децата до 3-годишна възраст са в състояние на особена „зависимост” от родителя, който е в ежедневен контакт с тях и към когото развиват изключително силна емоционална привързаност. Доколкото в случая това е майката съдът намира, че присъствието и в адаптивния период на опознаване на бащата с детето до навършване на тригодишната му възраст би бил по-скоро полезен и необходим, поради което следва да бъде постановен по този начин. Следва да се отбележи, че при промяна на обстоятелствата, на промяна подлежат и параметрите на определения режим на лични контакти на бащата с детето.

В полза на детето следва да бъде определена месечна издръжка, при осигуряването на която следва да участват и двамата родители. Предвид възрастта на детето /1 година и 3 месеца/ и доказаната необходимост от закупуване на специализирана медицинска козметика свързана с диагностицирания атопичен дерматит на детето, както и поради това, че издръжката на детето следва да служи за задоволяване не само на екзистенц минимума от нуждите на детето, но също и такива за забавления и занимания извън дома, с които детето да развива и задоволява свои емоционални, физически и социални потребности съдът намира, че родителите следва да осигуряват месечна издръжка в размер на 300 лева, от който 100 лева от майката, а разликата от 200 лева са дължими от бащата. При определяне размера на дължимата от майката издръжка съдът съобразява, че същата полага и ще полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето П****, в това число закупуване на храна, облекло, обувки, лекарства, играчки и други, осигуряване на дом и всичко произходящо от това задължение. По отношение на бащата, който полага труд във Великобритания и получава по-високи от средните доходи в Р.България и предвид заявената готовност да заплаща издръжка в размер на 200 лева месечно, съдът намира, че определеният размер няма да представлява затруднение за него. Съдът намира, че ищцата, чиято е доказателствената тежест не е установила нуждите на детето да налагат издръжка в по-висок размер от вече посочения, а от друга страна следва да се отчете и обстоятелството, че ответникът е задължен за осигуряване на издръжка на още две свои непълнолетни деца. Следователно претенцията за заплащане на издръжка дължима от ответника следва да бъде уважена до размер от 200 лева и отхвърлена за разликата над 200 лева до пълният претендиран размер от 250 лева. Издръжката занапред е дължима от момента на сезиране на съда с исковата молба, т.е считано от 31.08.2016г. Предявеният иск с правно основание чл.149 от СК за присъждане на издръжка за минало време е основателен за периода от раждането на детето – 26.04.2016г. до датата на предявяване на иска – 31.08.2016г. доколкото не се установи за този период ответникът да е осигурявал такава за размер от 200 лева месечно и неоснователен за разликата над 200 лева до 250 лева.