Решение № 55 от 14.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Пловдив, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

И. Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно гражданско дело № 20255300502814 по описа за 2025 година

Въззивно производство по чл.258, ал.1 и сл.ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от М. Л. Д., ЕГН:

**********, чрез пълномощника й по делото адв.И. И., срещу Решение № 3730 /24.07.2025г. постановено по гр.д.№11241/2024г. по описа на РС – Пловдив, в частта, което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците А. В. К., ЕГН:

**********, и Н. И. М., ЕГН: **********, да преустановят неоснователните си действия, с които й пречат да упражнява правото си на собственост по отношение на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор *** с адрес с. Б., ул. „***, като се въздържат от преминаване, ползване и извършване на строително-монтажни дейности по отношение на терасата на втория жилищен етаж, представляваща принадлежност към самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена с присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите А. В. К., ЕГН: **********, и Н. И. М., ЕГН: **********, подаден чрез пълномощника им адв.М. Н., с който се вземат становище за 1 нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С първоинстанционното решение в обжалваната му част , районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 109 от ЗС предявен от ищцата М. Л. Д., ЕГН: **********, за осъждане на ответниците А. В. К., ЕГН:

********** и Н. И. М., ЕГН: **********, да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост по отношение на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор *** с адрес с. Б., ул. „***“, като бъдат осъдени да се въздържат от преминаване, ползване и извършване на строително-монтажни дейности по отношение на терасата на втория жилищен етаж, представляваща принадлежност към самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

В останалата му част, с която предявеният иск от ищцата по 109 ЗС е уважен и ответниците са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които й пречат да упражнява правото си на собственост по отношение на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор ***, с адрес с. Б., ул. „***, като се въздържат от преминаване, ползване и извършване на строително-монтажни дейности по отношение на стълбището, което води до самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, първоинстанционното решение е влязло в законна сила, като необжалвано.

От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и се установява от приложените писмени доказателства, че ищцата е собственик на

½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда , обособен в самостоятелно жилище и самостоятелен вход , построена в поземлен имот с идентификатор №***., с адрес с. Б.,Пловдивска област , ул. „***, а ответниците са собственици на жилището, находящо се на първи жилищен етаж от сградата с идентификатор ***, както и на самостоятелно изградените в съсобствения на страните поземлен имот съответно гараж и масивна стопанска постройка, с площ от около 15 кв.м., заснета като сграда с идентификатор ***.

Стопанската постройка , включваща лятна кухня и навес, е построена от праводателите на ответниците въз основа на строително разрешение 2

№79/22.10.1966г. и представлява самостоятелен строеж, различен от основната жилищна сграда. Покривът на тази постройка е долепен до жилищната сграда и достъп до него се осъществява от входната врата на жилището на ищцата.

Ищцата поддържа, че покривът на стопанската постройка представлява тераса , реално обособена част от втория етаж от жилищната сграда и е функционално и конструктивно свързана с притежаваното от нея жилище.Счита, че се легитимира като собственик на терасата , представляваща принадлежност по смисъла на чл. 98 ЗС към жилището й , поради което ответниците незаконосъобразно ползват същата и ограничават достъпа й до нея. Затова ищцата е поискала от съда да бъдат осъдени ответниците по реда на чл.109 от ЗС да се въздържат от преминаване, ползване и извършване на строително-монтажни дейности по отношение на тази тераса.

Ответниците оспорват предявения иск и настояват за отхвърлянето му като неоснователен. Твърдят, че покривът на притежаваната от тях стопанската постройка не притежава характеристика на тераса , тъй като не е конструктивно и функционално свързана с жилището на ищцата. Сочат, че този покрив представлява естествен завършек на собствената им стопанската постройка и не е изграден като тераса към жилището на ищцата, поради което тя необосновано отправя собственически права спрямо него и желание да го ползва.

Така основният правен спор по делото е досежно собствеността на процесната покривна плоча на стопанската постройка, собственост на ответниците.

В тази връзка от приетото в първоинстанционното производство заключение на вещото лице по допуснатата от съда СТЕ,което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и неоспорено от страните, се установява, че в дворното място, което е с изразена денивелация, има разположени три сгради: жилищна сграда на два етажа на различни собственици, гараж на уличната регулационна линия и малка постройка в югоизточния ъгъл на двора с навес пред нея. Покривната плоча на гаража е продължение на подовото ниво на навеса пред малката постройка. Първият и вторият жилищен етаж от жилищната сграда имат отделни входове. От улицата по външните стъпала се стига до входа на първото жилище и до нивото на покривната плоча на гаража и под навеса пред малката постройка. По другите външни стъпала се излиза на стълбищната площадка, на която е входът за второто жилище, а от тази площадка се достига до плоския покрив на навеса и на малката постройка. Терасата е използваем плосък покрив над лятната кухня (сграда с идентификатор ***) и навеса от север на лятната кухня. Те са построени в края на 1966 г. по различно време от жилищната сграда, т.е. отделно от нея, от което следва, че не са конструктивно свързани и по този начин не следва да се наруши целостта на жилището и самостоятелното стълбище, ако използваемият плосък покрив на навеса се премахне частично или изцяло. Същият не служи за нещо друго, освен за плосък покрив на пространството под тях. ПокрИ.ата плоча на гаража 3 е на подово ниво на навеса пред малката постройка. По външните стъпала от нивото на пода на навеса се достига до стълбищна площадка, на която е входът за второто жилище, а от същата площадка се достига до плоският покрив на навеса и на малката постройка до него. Точно тази площ е имала парапет и се е ползвала като покривна тераса. Използваемият плосък покрив на лятната кухня и на навеса пред нея имат обща площ от 30-32 кв.м. Плоският покрив на малката постройка (сграда с идентификатор ***) и на навеса пред нея е използваема тераса. В проведеното открито съдебно заседание на 21.03.2025 г. по делото, при изслушване на вещото лице, същото изрично потвърждава, че процесната тераса представлява покрив на сграда с идентификатор ***, представляваща лятна кухня и навес към нея.

С оглед на така събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира предявения от ищцата по делото негаторен иск по чл.109 от ЗС за неоснователен, тъй като по делото не е установено същата да е придобила собствеността върху покрива на масивната стопанска постройка с идентификатор ***. , използван от ищцата като покривна тераса.

В тази връзка по делото е безспорно установено че , че процесната тераса представлява покрив на сграда с идентификатор *** лятна кухня и разположения пред нея навес. Следователно същата се явява собственост на ответниците, доколкото е част от притежавания от тях обект на правото на собственост - сграда с идентификатор ***.

Същата не се явява реално обособена част от втория етаж от жилищната сграда, както необосновано твърди ищцата, тъй като по делото не е установено да е функционално и конструктивно свързана с притежаваното от нея жилище.Напротив по делото е установено, че лятната кухня и навеса към нея са построени през 1966 г., отделно от жилищната сграда, с оглед на което и същите са имали самостоятелно предназначение преди нейното построяване.

В тази посока са и изводите на вещото лице, че терасата (представляваща покрив на сграда с идентификатор *** и навеса към нея) и втория етаж от жилищната сграда не са конструктивно свързани и по този начин не следва да се наруши целостта на жилището и самостоятелното стълбище, ако използваемият плосък покрив на навеса се премахне частично или изцяло. С оглед изложеното не може да бъде споделен изводът, че част от вещ, собственост на праводателя на ответника е била присъединена към жилищната сграда, при положение, че същата е изградена впоследствие. В настоящия случай сграда с идентификатор *** не е част от сградата в режим на етажна собственост, а представлява самостоятелен строеж , поради което и чл.98 от ЗС , на който се позовава ищцата е неприложим . Фактът , че ищцата е използвала покрива като тераса, не създава вещно право, нито задължение на ответниците да търпят това ползване.

При липсата на доказано от страна на ищцата право на собственост или ограничено вещно право върху покрива на постройката на допълващото застрояване с идентификатор ***, съдът намира, че предявеният 4 от нея иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да се е въздържат от преминаване, ползване и извършване на строително-монтажни дейности по отношение на него е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Като е достигнал до същите фактически и правни изводи и е отхвърлил предявеният от ищцата иск по чл.109 от ЗС, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на правния спор в полза на въззиваемата Н. М. следва да се присъдят разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.09.2025г. в размер от 500 лева /255,65 евро/.

Водим от горните съображения, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3730 /24.07.2025г. постановено по гр.д.

№11241/2024г. по описа на РС – Пловдив, VII гр.с., в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от М. Л. Д., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците А. В. К., ЕГН: **********, и Н. И. М., ЕГН: **********, да преустановят неоснователните си действия, с които й пречат да упражнява правото си на собственост по отношение на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор *** с адрес с. Б., ул. „***, като се въздържат от преминаване, ползване и извършване на строително-монтажни дейности по отношение на терасата на втория жилищен етаж, представляваща принадлежност към самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.