Решение № 192 от 06.04.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Разлог, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. М. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20251240101737 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 13-та от ГПК, (”Основно производство”).

Производството по делото е образувано по ИМ на С.М.С., ЕГН*, адрес: *, ч/з адв. Д.М., против ответника „Н.“ООД, ЕИК*, с адрес: *, съдържаща претенция да бъде призната клауза за неустойка по договор за кредит, сключен м/у страните на 30.05.2024 г. – чл.6, за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3, ЗЗД, както и поради това, че е сключена при неспазване на нормите от чл.33 ЗПК, и чл.143, ал.1 ЗЗП. В обстоятелствената част на ИМ се обосновава защо според ищеца е налице допуснато противоречие с добрите нрави при уговарянето на процесната кауза. С нея се претендирали над 100% от сумата по отпуснатия кредит, като по този начин се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. С тази клауза в полза на потребителя се уговаряло допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, като се цитира протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 г.

Тази договорна клауза въвеждала задължение за заплащане на неустойка по този начин се увеличавала многократно ст-стта на сумата, която потребителят следвало да върне.

Представя се писмено док-ство и се претендират разноски. В срока за отговор по реда на чл.131, ал.1 ГПК, е постъпил такъв от ответното дружество, с който се признава за сключения м/у страните договор за кредит, по силата на който в полза на ищеца е била отпусната сума от 1`000.00 лева, но оспорва неустоечната клауза да е нищожна на посочените в ИМ основания. В тази вр. се представят правни съображения защо според ответника същата не противоречи на добрите нрави и не заобикаля императивно правило на закона. Претендира възнаграждение за юрк. и предявява възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът след като съобрази представените писмени док-ства, намира следното от фактическа и правна страна:

Между страните е безспорно, че на 30.05.2024 г. договор за потреб. кредит, по силата на който в полза на ищеца била отпусната заемна сума от 1`000.00 лева, като в чл.6, ал.1 от същия било предвидено задължение за заплащане на неустойка при липса на представено обезпечение от 1`080.00 лева. В процесния казус ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Нищожна поради противоречие с добрите нрави е тази неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции /ТР №1 от 15.06.2010 г.

1 по т.д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС/. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението м/у размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на гаранция противоречи на чл.21, ал.1 ЗПК, според която разпоредба всяка клауза в договор за потреб. кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Уговорена по този начин неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен хар-р и неизпълнението му не рефлектира пряко в/у същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Освен това, въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който следва да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение, както и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Съдът приема, че макар и да е уговорена като санкционна неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Доколкото противоречието м/у клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, следва извода, че е налице невалидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1, във вр. с л.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл.6, ал.1 от договора.

С оглед на горното, исковата претенция следва да бъде уважена изцяло. Разноски се следват в полза на ищеца, като в негова полза се дължи държ. такса от 25.27 €. Адв. възнаграждение, което се дължи в полза на процесуалния представител на ищеца, съдът определя от 240.00 € с включено ДДС, като при формиране на размера съдът съобразява, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, провеждането на едно ОСЗ, в което представителят не се е явил и в него не са приемани док-ства, различни от тези, приложени към ИМ и отговора към него, които да са предполагали необходимост от допълнителна подготовка пред ищеца и неговия представител.

Така мотивиран Рг.РС, вр. с чл.235, ал.1 ГПК,

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията м/у страните С.М.С., ЕГН*, адрес: *, и „Н.“ООД, ЕИК*, с адрес: *, че клаузата на чл.6, ал.1 от сключения помежду им договор за потреб. кредит №* от 30.05.2024 г., предвиждаща заплащането на неустойка за непредставяне на обезпечение от 1`080.00 лева, Е НЕДЕЙСТВИТЕЛНА, поради противоречието й със закона.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, ГПК, „Н.“ООД, ЕИК*, да ЗАПЛАТИ на С.М.С., ЕГН*, разноски от 25.56 €.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1 от ЗА „Н.“ООД, ЕИК*, да ЗАПЛАТИ на адв. Д.В.М., адв. възнаграждение за настоящата инстанция от 240.00 € с вкл. ДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Разлог, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. М. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20251240101737 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 13-та от ГПК, (”Основно производство”).

Производството по делото е образувано по ИМ на С.М.С., ЕГН*, адрес: *, ч/з адв. Д.М., против ответника „Н.“ООД, ЕИК*, с адрес: *, съдържаща претенция да бъде призната клауза за неустойка по договор за кредит, сключен м/у страните на 30.05.2024 г. – чл.6, за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3, ЗЗД, както и поради това, че е сключена при неспазване на нормите от чл.33 ЗПК, и чл.143, ал.1 ЗЗП. В обстоятелствената част на ИМ се обосновава защо според ищеца е налице допуснато противоречие с добрите нрави при уговарянето на процесната кауза. С нея се претендирали над 100% от сумата по отпуснатия кредит, като по този начин се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. С тази клауза в полза на потребителя се уговаряло допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, като се цитира протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 г.

Тази договорна клауза въвеждала задължение за заплащане на неустойка по този начин се увеличавала многократно ст-стта на сумата, която потребителят следвало да върне.

Представя се писмено док-ство и се претендират разноски. В срока за отговор по реда на чл.131, ал.1 ГПК, е постъпил такъв от ответното дружество, с който се признава за сключения м/у страните договор за кредит, по силата на който в полза на ищеца е била отпусната сума от 1`000.00 лева, но оспорва неустоечната клауза да е нищожна на посочените в ИМ основания. В тази вр. се представят правни съображения защо според ответника същата не противоречи на добрите нрави и не заобикаля императивно правило на закона. Претендира възнаграждение за юрк. и предявява възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът след като съобрази представените писмени док-ства, намира следното от фактическа и правна страна:

Между страните е безспорно, че на 30.05.2024 г. договор за потреб. кредит, по силата на който в полза на ищеца била отпусната заемна сума от 1`000.00 лева, като в чл.6, ал.1 от същия било предвидено задължение за заплащане на неустойка при липса на представено обезпечение от 1`080.00 лева. В процесния казус ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Нищожна поради противоречие с добрите нрави е тази неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции /ТР №1 от 15.06.2010 г.

1 по т.д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС/. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението м/у размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на гаранция противоречи на чл.21, ал.1 ЗПК, според която разпоредба всяка клауза в договор за потреб. кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Уговорена по този начин неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен хар-р и неизпълнението му не рефлектира пряко в/у същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Освен това, въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който следва да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение, както и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Съдът приема, че макар и да е уговорена като санкционна неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Доколкото противоречието м/у клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, следва извода, че е налице невалидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1, във вр. с л.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл.6, ал.1 от договора.

С оглед на горното, исковата претенция следва да бъде уважена изцяло. Разноски се следват в полза на ищеца, като в негова полза се дължи държ. такса от 25.27 €. Адв. възнаграждение, което се дължи в полза на процесуалния представител на ищеца, съдът определя от 240.00 € с включено ДДС, като при формиране на размера съдът съобразява, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, провеждането на едно ОСЗ, в което представителят не се е явил и в него не са приемани док-ства, различни от тези, приложени към ИМ и отговора към него, които да са предполагали необходимост от допълнителна подготовка пред ищеца и неговия представител.