Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260240 от 03.04.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13443/2020
Вид
Решение № 260240
Подписан
03.04.2022
В сила
01.07.2022
Състав
ЖИВКО СТОЯНОВ ЖЕЛЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н И Е

Номер 260240 03.04.2022 година град Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ

На двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела

Грозева като разгледа докладваното от съдията Живко Желев гражданско дело номер 13443 по описа за 2020 година.

Предявен е иск с основание чл.124 ал.1 ГПК.

Ищцата П.М.Р. твърди, че между нея и ответника е бил сключен договорнза заем от *******. Договорът предвиждал, че тя ще получи сумата 1000 лв. които следвало да върне общо 1728 лв. в срок то 20.10.2019г. В тази сума се включвала освен възнаградителна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги, съобразно приложения погасителен план. Р. твърди, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави, както и с разпоредбите на чл.11, ал.1 т.9 и т.10 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК. Предвид това ищцата моли съда да прогласи за нищожни клаузите на договора относно възнаградителната лихва и възнаграждение за допълнителни услуги.

Ответникът "Айзаем. БГ" ООД счита, че договорът е валиден, тъй като е сключен съобразно изискванията на Закона за потребителския кредит. Поради това счита, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Съдът намери за установено следното:

Не спорно по делото и се установява от писмените доказателства, че на ****** ищцата сключил с ответника договор за заем /лист

20/. По силата на същия ищцата получила от банката заем в размер на 1000 лева, която сума следвало да бъде върната на осем месечни вноски от по 216 лв. Определен бил годишен лихвен процент от 41,03 пункта и годишен процент на разходите - 49,71 пункта. От съдържанието на погасителния план е видно, че в стойността на месечните плащания било включено и възнаграждение за допълнителна услуга в общ размер на 568,08 лв. Възнаграждението е било договорено в чл.4 от сключения заедно с договора за заем договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг / лист 39/. С него Р. възложила на дружеството да извърши действия във връзка с изготвяне на удостоверение относно изготвяне на кредитен рейтинг, който има общо приложение за оценка на имущественото състояние възможност за поемане на задължения от страна на възложителя - чл.1 от договора.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Безспорно е, че между страните е сключен договор за заем, като от самия текст на договора е видно, че ответницата е удостоверила, че е получила сумата. Не се спори също, че е бил сключен и договор за изготвяне на кредитен рейтинг, като дължимото възнаграждение по същия е било включено в погасителния план по договора за заем. По този начин, възнаграждението за предоставяне на допълнителна услуга е станало част от общо дължимата сума по договора, което е изрично записано в него / лист 20 /.

Неоснователни са доводите на представителя на ищцата, че е налице нищожност на клаузата от договора уреждаща размер на възнаградителната лихва, тъй като тя противоречала на добрите нрави. В тази връзка следва да се отчита, че цитираната от представителя на ответника практика на Върховния касационен съд, е постановена преди да бъде приета нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК / обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г./ според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Тъй като възнаградителната лихва се включва като елемент в годишния процент на разходите, тя сама по себе си може и да надхвърля трикратния размер на законната лихва, стига заедно с другите редовни плащания да не се надхвърля ограничението относно общите разходи по кредита, прието с чл.19, ал.4 ЗПК. В случая годишният процент на разходите по кредита е в рамките на приетото от законодателя ограничение – по-малък от петкратния размер на законната лихва.

Основателни са доводите, че сумата уговорена като възнаграждение по споразумението за допълнителни услуги е била недължимо платена.

Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тези такси не могат по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК да бъдат свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът счита, че посочените в договора за издаване на удостоверение за кредитен рейтинг, действия на ответника, не могат да бъдат определение като „допълнителни услуги“ по смисъла на цитираната по-горе разпоредба. Проучването на имущественото състояние на кредитополучателя е действие което е изцяло в интерес на кредитодателя. Следва да се има предвид и това, че съгласно договора кредитният рейтинг в случая се изготвя по методика на заемодателя и ползва ищцата в процеса на предоставяне на предоставяне на заема. По начина по който е уговорено съдържанието на договора за допълнителни услуги, създава привидност, че замополучателят не бил могъл да получи заема, без да възложи изготвянето на кредитен рейтинг. В случая допълнителното споразумение противоречи на изискванията на закона, като цели да създаде условия при които потребителят на кредита да се съгласи на допълнително плащане, което не е свързано с разходи на заемодателя във връзка с предоставяне на кредита. Същността на таксите по чл.10а ЗПК е те да покрият разходите по допълнителни услуги. В случая клаузата противоречи на изискванията на закона, като цели да създаде условия при които потребителят на кредита да се съгласи на допълнително плащане, което не е включено в годишния процент на разходите, като по този начин се заобикаля ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК относно размера на годишния процент на разходите. Този извод се налага и от обстоятелството, че таксата по размер съставлява 56,80% от главницата. Последното налага извод, че клаузата уреждаща възнаграждение за допълнителна услуга е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Това прави клаузата уговаряща възнаграждението за допълнителни услуги нищожна.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е частично основателен и следва да се уважи само досежно прогласяване нищожността на клаузата уреждаща задължение за заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга.

Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ищецът дължи на ответника разноски в размер на 410 лева.

Присъждане на разноски в полза на ответника не се следва, тъй като няма представени доказателства за извършени разходи във връзка с представителството по делото.

Мотивиран така, съдът

Р Е

Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска с осн. чл.124, ал.1 ГПК, предявен от П.М.Р. ЕГН ********** с адрес *** против "Айзаем.

БГ" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Панайот Хитов бл. 118, вх. Д, ет.1, ап.123 за признаване на установено, че клаузата на договора за заем № ********** /*******, с която е уговорено заплащане на възнаградителна лихва в размер на 41,03% годишно, е нищожна поради противоречие със добрите нрави.

ПРИЗНАВА за установено, по иска с осн. чл.124 ал.1 ГПК, предявен П.М.Р. ЕГН ********** с адрес *** против "Айзаем. БГ" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Панайот Хитов бл. 118, вх. Д, ет.1, ап.123, че съглашението между ищеца и ответника за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги – проучване и изготвяна не удостоверение за кредитен рейтинг, предмет на договор от *********, сключен във връзка с договора за заем № **********/****** е нищожно, тъй като е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП.

ОСЪЖДА от "Айзаем. БГ" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Панайот Хитов бл. 118, вх. Д, ет.1, ап.123 да заплати на П.М.Р. ЕГН ********** с адрес *** против на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

С.Г.