Определение № 2166 от 08.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2166 гр. Пловдив, 08.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ив. Андреева Атанасова

Членове:

Стефка Т. Михова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502140 по описа за 2024 година

Производството е по чл.278, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 8404/12.06.2024г. на Е. Д. П., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. М. К. - М., АК - Пловдив, срещу определение № 1933/31.05.2024 г., постановено по гр.дело № 727/2024г. по описа на РС - Асеновград, IV гр.с., с което е допълнено прекратително определение № 574/18.04.2024 г. в частта за разноските, като АРС:

- е осъдил Е. Д. П., ЕГН: ********** от ***, да заплати на А. А. М. от *** , разноски по производството по гр.д.№ 727/2024г. по описа на РС Асеновград, в размер на 1000 лв.;

- е осъдил Е. Д. П. да заплати по сметка на Асеновградски районен съд държавна такса в размер на 25 лв.

В подадената частна жалба се излагат доводи за недопустимост на обжалваното определение, тъй като съдът се е произнесъл, без да е налице подадена молба с правно основание чл. 248 ГПК. От въззивния съд се иска обжалваното определение да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК ответникът по частната жалба А. А. М., ЕГН: **********, чрез пълномощника му адв. Е. Н., е депозирал отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна и следва да 1 се остави без уважение.

Производството по гр.дело № 727/2024г. на Районен съд - Асеновград е образувано по молба на жалбоподателя Е. П. за издаване на заповед за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН и налагане на мерки за защита срещу извършителя А. А. М.. С протоколно определение №574/18.04.2024г., постановено в открито съдебно заседание, производството по делото е прекратено, на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на молбата. При постановяване на това определение съдът е посочил изрично, че ще се произнесе в закрито заседание по направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски. С обжалваното определение № 1933/31.05.2024г. по същото дело АРС е осъдил Е. Д. П. да заплати в полза на А. А. М. сумата от 1000 лв. - съдебни разноски на основание чл. 78, ал.4 ГПК, както и сумата от 25 лв., представляваща държавна такса - по сметка на Асеновградски районен съд.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Цитираната възможност се отнася и за определенията на съда, с които се прекратява производството по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение № 1933/31.05.2024г. по гр.д. № 727/2024г. не е постановено в производство по чл.

248 ГПК. Процесуалният представител на ответника адв. Н. е направил своевременно искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за извършването им до края на откритото съдебно заседание по делото на 18.04.2024г. Произнасянето по искането за разноски във връзка с прекратеното производство е отложено от първостепенния съд в закрито заседание. ПдОС намира за ирелевантно обстоятеството, че в конкретния случай първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за разноските с определение, постановено в закрито съдебно заседание, след постановяване и влизане в сила на протоколното определение за прекратяване на съдебното производство. Тези действия не обосновават наличието на хипотезата, уредена в чл. 248 ГПК, а са в изпълнение на задължението на съда да се произнесе по своевременно направено искане за присъждане на разноски със всеки свой акт, с който приключва делото в съответната инстанция (чл. 81 ГПК). По изложените съображения, определението на Асеновградски районен съд не се явява недопустимо и не подлежи на обезсилване като постановено по непредявена молба по чл. 248 ГПК.

С подадената от Е. П., чрез пълномощника й адв. М. К.-М., жалба се навеждат оплаквания единствено за недопустимост на обжалваното определение; не се прави искане за изменение на размера на присъдените разноски, поради което жалбата няма характер на молба по чл. 248 ГПК и не налага връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането й по компетентност.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. Д. П., ЕГН **********, срещу определение № 1933/31.05.2024 г., постановено по гр.дело № 727/2024г. по описа на РС - Асеновград, IV гр.с., с което е допълнено прекратително определение № 574/18.04.2024 г. в частта за разноските, като неоснователна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3