Определение № 56 от 25.02.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. Бургас, 25.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Светлин Ив. И.ов като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20252000600042 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба против определение от разпоредително заседание, с което е отказано прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство и изменение на мярка за неотклонение подписка.

С частната жалба, подадена от упълномощения защитник на подс. С. С. К.

- Н., се правят оплаквания за незаконосъобразност на атакуваните определения на първата инстанция. Защитникът счита, че определенията са постановени от незаконен съдебен състав, тъй като и двете съдебни заседателки са избрани в нарушение на ЗСВ, доколкото не е ясно измежду кои възможни лица те са избрани по конкретното дело и наред с това съдебният заседател М. Ш. е определена „ръчно“ поради срив в ЕИСС на 01.11.2024 г., без да е направен втори опит за автоматичен избор на съдебен заседател.

Защитникът твърди незаконен съдебен състав в първоинстанционното производство и поради участието в него на съдията – докладчик Г. Н., която е в близки колегиални отношения със съдия Я. Ч., съпруга на адв. С. Ч., който е бил защитник на доскорошен обвиняем по делото – Й .Й., понастоящем основен свидетел по делото.

На следващо място, защитникът счита, че съдът неправилно е отказал да отведе от участие в делото прокурор Б. С. от Окръжна прокуратура – Сливен поради неговата предубеденост спрямо подс. К. - Н. и очевидната му заинтересованост от изхода на делото предвид прекратяването му спрямо лицето Й .Й.. Заключава, че определението от разпоредително заседание е изцяло незаконосъобразно като постановено от незаконен съдебен състав и при участието на прокурор, спрямо когото са налице абсолютни основания за отвод.

Излага обстойни съображения в подкрепа на твърдението си, че в хода на 1 досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правата на подсъдимата и изискват прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на въпросните нарушения. Твърди, че в обвинителния акт липсва конкретизация по въпросите по какъв начин подзащитната му е регистрирала процесните седем търговски дружества, как е осигурила касови апарати за всеки от обектите, как е набирала и назначавала персонал, как се е сдобила с електронни подписи, които не са идентифицирани в обвинителния акт. Счита, че съдът не е съобразил наличието на четири постановления за привличане на обвиняемата, без никое от тях да е отменено, които по съдържание се отличават от обстоятелствената част и диспозитива на внесения обвинителен акт. Приема, че сегашното становище на съда, че обвинителният акт отговаря на изискванията на ТР №2/2002 г. на ОСНК на ВКС противоречи на предходните две произнасяния на Окръжен съд – Сливен за прекратяване на съдебните производства по НОХД №502/2022 г. и по НОХД №429/2023 г.

Акцентира на недостатъка липса на мотиви към първоинстанционното определение, който порок всякога е отменително основание. Моли въззивният съд да отмени определението от разпоредително заседание по т.3, като приеме наличието на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемата и да върне делото на прокурора.

Изразява недоволство от взетата спрямо обвиняемата мярка за неотклонение подписка, без да има доказана законова необходимост от нея. Твърди, че съдът не е съобразил перфектното процесуално поведение на подсъдимата и все поголямата отдалеченост във времето с инкриминираното деяние, като без да има необходимост, е упражнил процесуална принуда, която в конкретния случай се явява несъразмерна, тъй като няма опасност обвиняемата да се укрие, нито да извърши ново престъпление. Счита, че вземането дори и на най-леката мярка за неотклонение спрямо обвиняемата се явява безпредметно.

Като твърди, че въпросната мярка за неотклонение е необоснована и несъразмерно тежка мярка на процесуална принуда, моли въззивният съд да я отмени и да не взема никаква мярка за неотклонение спрямо подсъдимата.

Апелативна прокуратура – гр. Бургас чрез своя представител прокурор Г.

Х. е депозирала писмено становище по частната жалба, в което нейният представител заявява, че счита жалбата за допустима, но неоснователна.

Приема, че не са допуснати нарушения при формирането на състава на съда, в частност при избора на съдебните заседатели, тъй като протоколите за избор на съдебни заседатели се разпечатват по този начин от самата система, която не предоставя информация между кои съдебни заседатели е бил направен изборът. Намира за неоснователно възражението за отвод на съдията – докладчик, като изтъква, че фактът, че адв. Ч. е съпруг на съдия от състава на Окръжен съд – Сливен не може да създаде основание за отвод, защото познанството и колегиалните отношения на съпругата на посочения адвокат с останалите съдии от съда не сочи автоматично на предубеденост и 2 пристрастност. Споделя становището на съда, че подаването на сигнали срещу наблюдаващия прокурор не представлява основание за отвод на прокурора, тъй като ако се приеме противното, всеки обвиняем или подсъдим би могъл да заобиколи принципа на случайния подбор при разпределението на делата и преписките, като по този начин би могъл да избере съответния наблюдаващ прокурор или съдия, който да разгледа делото му. Не излага становище по оплакването за некачествен обвинителен акт и за потвърждаване на мярката за неотклонение подписка на подсъдимата. Предлага въззивният съд да потвърди определението от разпоредително заседание на първата инстанция като обосновано и законосъобразно и да отхвърли частната жалба.

Настоящата частна жалба е подадена в преклузивния седмодневен срок по чл.249, ал.3 вр. чл.342, ал.1, пр.1 от НПК от защитник на подсъдимо лице, който има право на такава против постановеното определение, с което е отказано прекратяване на съдебното производство поради допуснати в досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила, както и изменение на мярката за неотклонение подписка на подс. К. - Н.. С оглед на това частната жалба в посочените й части е допустима. Недопустима е обаче жалбата в частта й, с която се атакува първоинстанционното определение, с което са отхвърлени възражението за незаконен съдебен състав и искането за отвод на прокурора.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди изложените в частната жалба на защитника оплаквания срещу атакуваните първоинстанционни актове и съобрази становището на прокурора от въззивната прокуратура, направи следните констатации:

С обвинителен акт от 31.10.2024 г. на ОП – Сливен, по повод на който е образувано първоинстанционното съдебно производство, прокурорът е обвинил обв. С. С. К. – Н. за виновна в това, че в периода 01.04.2017 г. – 01.04.2019 г. в гр. Сливен, при условията на продължавано престъпление, като лице, упражняващо фактически дейността на изрично посочени седем търговски дружества, като посредствен извършител чрез Желю Гошев Ангелов, вписан като едноличен собственик на капитала и управител на посочените търговски дружества, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – общо в размер на 44 893,59 лева – дължим данък по ЗКПО, като не подала декларация по чл.92 от ЗКПО.

Описаното деяние е квалифицирано като престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

По повод на внесения в Окръжен съд – Сливен обвинителен акт е било образувано първоинстанционното съдебно производство – НОХД №648/2024 г. по описа на съда.

В проведеното по посоченото дело на 21.01.2025 г. по реда на чл.247а от НПК разпоредително заседание състав на първостепенния съд отхвърлил като неоснователно възражението на защитника на подс. К. – Н. за незаконен 3 съдебен състав, както и искането за отвод на прокурора Б. С., което също намерил за неоснователно.

В същото съдебно заседание съдебният състав оставил без уважение искането на защитника на подс. К. – Н. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати в досъдебната фаза процесуални нарушения, изразили се в некачествен обвинителен акт. Приел, че в обвинителния акт при описването на фактическите обстоятелства досежно инкриминираните 19 деяния, включени в продължаваното престъпление, всяко едно от тях е конкретизирано ясно и точно по време, място и начин на извършване. Подчертал, че съдът не може да укаже на прокурора какви обвинения, за колко на брой деяния и срещу кои лица да повдигне, поради което отклонил оплакването за включването на 19, а не на 21 деяния, в продължаваното престъпление. Не открил различия в съдържанието на последното постановление за привличане на обв. С. К. – Н. и съдържанието на диспозитива на обвинителния акт. Отбелязал, че останалите възражения за допуснати съществени отстраними процесуални нарушения не подлежат на обсъждане в разпоредително заседание, тъй като са свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата или със съществото на спора.

В разпоредителното заседание съдът, в отговор на искането на защитника на подс. К. – Н. за отмяна на мярката й за неотклонение подписка, заявил, че не са налице основания за изменение на взетата по отношение на подсъдимата мярка за неотклонение подписка.

Въз основа на изложените констатации, въззивната инстанция направи следните правни изводи:

Частната жалба, насочена срещу първоинстанционното определение, с което съдът е отхвърлил възражението за незаконен съдебен състав и е отказал да отведе от участие в разглеждането на делото съдията – докладчик Г. Н., както и да отстрани прокурор С. от участие в наказателното производство в качеството му представител на публичното обвинение, поради наличието на обстоятелства, сочещи на предубеденост и заинтересованост на съдебния състав и на прокурора от изхода на делото, е недопустима като подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на самостоятелно атакуване и въззивен контрол и като такава следва да се остави без разглеждане от въззивния съд, който следи служебно за обжалваемостта на актовете пред него.

В разпоредбата на чл.341, ал.1 от НПК изрично и изчерпателно са уредени определенията и разпорежданията, които се проверяват от въззивната инстанция по реда на глава 21 от НПК. Сред тези актове не е посочено съдебното определение за отвеждане или отказ за отвеждане от участие в наказателното производство на съдия и съдебен заседател по чл.29, ал.2 от НПК, както и определението за неотвеждане на прокурора на основание чл.47, ал.4 вр. чл.29, ал.2 от НПК, от което следва, че въпросното определение не подлежи на самостоятелна въззивна проверка по реда и при условията на 4 глава 21 от НПК, регламентираща въззивното производство за съдебен контрол на първоинстанционните присъди.

Текстът на чл.341, ал.2 от НПК предписва, че по реда на глава 22 от НПК се проверяват определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено в процесуалния кодекс. Определенията на съдебния състав от първоинстанционния съд, с които се отстранява от участие в процеса или се отказва отстраняване от участие в процеса на съдия, съдебен заседател, прокурор, съдебен секретар, вещо лице и защитник, не са такива, за които изрично да е предвидена възможност за съдебен контрол и проверка от по горната съдебна инстанция по реда на глава 22 от НПК.

С проверяваното определение от разпоредително заседание съдебният състав на първоинстанционния съд, след като е приел липсата на други обстоятелства по смисъла на чл.29, ал.2 от НПК, приложим освен за съдията – докладчик и съдебните заседатели, така и за отвеждането на прокурора по силата на препращащата норма на чл.47, ал.1 от НПК, които обстоятелства да сочат на предубеденост и заинтересованост на съдията – докладчик Н., на съдебните заседатели Ш. и К. и на прокурор С. от изхода на разглежданото наказателно дело, заключил, че посочените съдия и съдебни заседатели могат да продължат да участват в съдебния състав по разглеждане на делото, както и посоченият прокурор може да продължи да представлява държавното обвинение по делото, поради което отказал да отстрани от участие в процеса въпросните лица в указаните им качества. Този съдебен акт, съобразно по-горе изложеното, не подлежи на отделен съдебен контрол и самостоятелна проверка от въззивния съд, т. е. отделно от присъдата, тъй като процесуалният закон не допуска такава възможност за страните и останалите участници в наказателния процес. Оплакванията, изложени в частната жалба, биха могли да бъдат отправени до въззивната инстанция след приключване на първоинстанцонното разглеждане на наказателното дело с въззивна жалба срещу постановената в бъдеще присъда, а случай на основателност на същите, биха послужили като основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд.