Решение № 374 от 17.05.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Благоевград, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102585 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Ц. В. К., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул. “Т.” №-наемател против А. И. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Б., ул.

„Т.” №.

С Решение № 1770 от 18.07.2022г., постановено от Националното бюро за правна помощ, е била предоставена правна помощ във формата на процесуално представителство на ищеца Ц. В. К., на основание чл. 95 ГПК във вр. с чл. 21, т. 3 във вр. с чл. 23, ал. 2 и 4 ЗПП.

Допуснатата правна помощ се осъществява от адв. Р. В. В..

Ищецът е предявил срещу ответницата иск за предаване на следните движими вещи:

Пералня „ВЕКО“, модел ev 5800 + у, закупена със сключен договор за кредит от 15.09.2014 г. - 1 бр.; Готварска печка на твърдо гориво, кафява на цвят, марка Kahveci, с размери 45/75 см., Турско производство, 2005 г., на стойност 50 лв - 1 бр.; Електрожен, сер. № 380012315021, закупен 2009 г. за сумата от 119 лева - 1 бр. Изтъкнато е, че за предаване на гореописаните вещи е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1816/2022г. на РС - гр. Благоевград, срещу която от страна на длъжника е постъпило възражение по чл. 414 ГПК.

Предявен е и осъдителен иск за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие от липсата на процесните вещи и невъзможност същите да бъдат ползвани от ищеца за периода от 03.06.2020 г. до 01.08.2022 г.

Ищецът твърди, с ответницата А. В. били бивши съпрузи. Заявява, че на 03.06.2020 г. между тях се постигнала спогодба за доброволно поделяне на движимите им вещи. С определение № 907631 от 30.09.2020 г., постановено по гр.д. № 1054/2016 г. по описа на Районен съд Благоевград споразумението било одобрено. Така една група вещи, подробно описани с номера от 1 до 5 на стр.5 от 1 споразумението били признати за лична собственост на ищеца К., а друга група вещи, описани с номера от 1 до 32 в т.2 от Споразумението и т.33-64 от Определението на обща стойност 523 лв. оставало в собственост на Ц. В. К., който се задължавал в срок от един месец след влизане в сила на спогодбата да организирал изнасянето на вещите, а А. В. се задължава да му осигури достъп до тези вещи. Страните 1 следвало предварително да определили деня за изнасяне на вещите. К. получил копие от протокола от съдебното заседание на 26.10.2020 г. След постановяване на съдебното определение, К. редовно правил опити за определяне на ден за изнасянето на вещите чрез процесуалния си представител. Опитите били безрезултатни. На 13.11.2021 г. разбрал, че жилището, от което трябва да изнесе вещите си, било продадено от ответницата А. В. на Д.

Д.. Между Д. Д. и Ц. К., чрез защитника му адв. Б. било постигнато съгласие за деня на изнасяне на вещите, което било уговорено да се случило в присъствието на адв. Д.. На 28.11.2020 г. К. отишъл според уговорката да приемел вещите си, като водел товарачи.

Съставен бил протокол, който К. подписал, без да се запознае със съдържанието, тъй като бил притесняван да действа бързо. На следващия ден разбрал, че описаните в протокола вещи са повече, отколкото той действително е приел. Неприетите вещи били: Пералня „ВЕКО“, модел ev 5800 + у, закупена със сключен договор за кредит от 15.09.2014 г. - 1 бр.;

Готварска печка на търдо гориво, кафява на цвят, марка Kahveci, с размери 45/75 см., Турско производство, 2005 г., на стойност 50 лв - 1 бр.; Електрожен, сер. № 380012315021, закупен 2009 г. за сумата от 119 лева - 1 бр. Описаните вещи били останали във владение на А. И. В..

Поддържа, че за вземането за предаване на процесните вещи по ч. гр. д. № 1816/2022г. на РС - Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответницата е депозирала възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Претендира също така ответницата да му заплати сумата в размер на 10 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие от липсата на процесните вещи и невъзможност същите да бъдат ползвани от ищеца за периода от 03.06.2020 г. до 01.08.2022 г.

Ответницата смята предявеният иск за неоснователен. В тази връзка излага, че с ищеца били бивши съпрузи, като за подялба на движимото имущество сключили съдебна спогодба, по силата на която поделили доброволно вещите, придобити преди брака и по време на брака, които били съвместно ползвани и които се намирали в недвижим имот, находящ се в землището на с. Еленово, Община Благоевград. Поддържа, че след многократни искания от нейна страна отправяни към ищеца да си вземел вещите, така както била изготвена съдебната спогодба, същият не пожелал да ги вземел, като едва след като продала имота в село Еленово ищецът проявил желание да ги получил. Твърди, че имотът в село Еленово бил продаден на Д. Н. Д. и неговия баща Н. Д., като при продажбата уговорила с купувачите, че ищецът ще отидел да си получил движимите вещи. Заявява, че тъй като била диспансерно болна, освидетелствана от ТЕЛК комисия и била трудно подвижна, за нея било изключително трудно да се договаряла с ищеца за предаване на вещите, тъй като същият имал агресивен характер и спрямо нея проявявал агресия. Преди да бъдели предадени на ищеца вещите по Споразумението, сключено по гр.д. №1054/2016г., се била разболяла и по спешност я приели в болница на 23.11.2020г., като била изписана на 02.12.2020г., като й била наложена и карантина с Предписание за изолация в домашни условия от Директора на РЗИ Благоевград, за времето от 02.12.2020г. до 16.12.2020г. Сочи, че на 28.11.2020г. ищецът получил от Д. Н. Д., движими вещи, подробно описани в приемно-предавателен протокол в точка от 1 до точка 32, като в същия протокол били описани и вещите, за които ищецът в настоящето производство претендира да му бъдели предадени. Счита, че тъй като ищецът бил получил процесните вещи от Д. Н. Д. липсвало правно основание същият да търси от нея процесното обезщетение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните искове:

- установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 108 ЗС - относно иска за признаване за установено спрямо ответницата, че ищецът е собственик на основание съдебна спогодба, одобрена по гр.д. № 1054/2016 г. по описа на Районен съд Благоевград на процесните движими вещи и осъждане на ответницата да му предаде владението върху същите.

- осъдителен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 10 000 лв., 2 представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие от липсата на процесните вещи и невъзможност същите да бъдат ползвани от ищеца за периода от 03.06.2020 г. до 01.08.2022 г.

За претендираното вземане за предаване на движимите вещи е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1816/2022г. на РС - гр. Благоевград, срещу която от страна на длъжника А. И. В. е постъпило възражение по чл. 414 ГПК.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените искове:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от легитимирано лице, депозиран е пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Предявеният осъдителен иск също е допустим, тъй като е предявен от лице с правен интерес и отговоря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК.

2. Относно основателността на предявените искове:

2.1. Относно установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 108 ЗС.

Уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ ищецът да е титуляр на правото на собственост върху процесните движими вещи, на заявеното правно основание – съдебна спогодба, одобрена по гр.д. № 1054/2016 г. по описа на Районен съд Благоевград, като същите да се владеят или държат без правно основание от ответницата, т.е. ищецът да е лишен от упражняването на фактическа власт, като елемент /правомощие/ от правото си на собственост.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи следните предпоставки: притежавано право на собственост на посочения придобивен способ /съдебна спогодба, одобрена по гр.д. № 1054/2016 г. по описа на Районен съд Благоевград/ и упражнявана фактическа власт от ответницата. От своя страна ответницата следва да установи, че упражнява фактическата власт на правно основание.

Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

От приетите по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът К. и ответницата А. В. са били съпрузи. Бракът между тях е бил прекратен. Впоследствие е било водено производство за делба /гр.д. № 1054/2016 г. по описа на Районен съд Благоевград/ на придобитите по време на брака им движими вещи, част от които са и процесните движими вещи, които бяха описани по-горе. Делбеното е производство е било приключило със съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение № 907631, постановено в открито съдебно заседание на 30.09.2020г. по силата на която ищецът и бившата му съпруга си поделили движимите вещи. Съгласно този съдебно-спогодителен протокол в дял и собственост на ищеца били останали и процесните движими вещи.

С оглед изложеното по делото се установява, че ищецът е собственик на процесните движими вещи.

Спорно по делото е обстоятелството дали ответницата упражнява фактическа власт върху спорните движими вещи и дали ги е била предала на ищеца.

За изясняване на тези спорни по делото обстоятелства следва да се обсъдят относимите към спора доказателства, събрани в хода на настоящето производство.

Съгласно т. II от съдебната спогодба, одобрена по гр.д. № 1054/2016 г. по описа на Районен съд Благоевград, ищецът се е бил задължил в срок до 1/един/ месец след влизане в сила на спогодбата, с която е одобрено споразумение между страните, да организирал изнасянето на вещите – отредени в негова собственост и дял, а бившата му съпруга ответницата А. В. се задължила да му осигурила достъп до тези вещите. Уговорено било, че денят, в който ищецът щял да изнесе вещите си, ще бъдел определен след предварително 3 съгласуване между страните.

По делото се установява, че третото неучастващо по делото лице Д. Д. е бил закупил на 29.10.2020г. от бившата съпруга на ищеца ответницата А. В. недвижим имот, находящ се в с. Еленово, Община Благоевград, който имот представлявал овощна градина и селскостопанска постройка. В този имот се намирали поставените в дял движими вещи на ищеца, като сред тях били и процесните.

От приетия по делото доказателствен материал става ясно, че третото неучастващо по делото лице Д. Д. и ищецът се били разбрали на 28.11.2020г. последният да отидел в имота, за да си прибере вещите.

По делото са събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите М.

В. А. (позната на ищеца) и Д. В. Ш. (приятел на ответницата). От показанията на всички свидетели става ясно, че на уговорения ден (28.11.2020г.) ищецът, придружаван и от други лица дошъл, за да вземел движимите вещи. Свидетелите дават противоречи показания относно това дали ищецът е получил всички полагащите му се движими вещи. В тази връзка, доведената от ищеца свидетелка М. А. заявява, била в близост до къщата и видяла ищецът да изнасял строителни неща, но не била видяла да се изнасяли хладилник, печка, електрожен. Самата свидетелка не била участвала в пренасянето на вещите, като никога не била влизала в къщата, в която били процесните движими вещи. Свидетелката не е била възприела ищецът да се е подписвала на протокол за предаване на вещите. Доведената от ищеца свидетелка М. А., не е била очевидец на предаването на вещите, а възпроизвежда споделеното й от ищеца, че не бил получил вещите. От друга страна, доведеният от ответницата свидетел Д. Ш., дава подробни показания, че ищецът е бил получил всички полагащи му се вещи. Този свидетел е категоричен, че ищецът е бил взел всички вещи, които му се полагали съгласно спогодбата.