Решение № 20248 от 10.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20248 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110107986 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, срещу С. Г. Г., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 12.02.2024 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 6042/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. ********, аб. № ******** за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител адв. У., оспорва предявените искове. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните.

1

Намира, че ищецът не е изпълнил задължението си да публикува Общите условия в един централен и един местен всекидневник, което също водело до извод за липса на възникнало правоотношение между страните. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Д.“ ООД не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за вземанията.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще 2 на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия, респ. кои са страни по договорното правоотношение през исковия период.

С доклада по делото съдът е обявил на страните за служебно известен фактът на публикуване на общите условия на ищеца, приложими към договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в два ежедневника, а именно в печатните издания „Монитор“ и „19 минути“, доколкото в откритото съдебно заседание, проведено на 03.07.2025 г. по гр.д. № 17066/2025 г. на СРС, 41 състав, процесуален представител на ищеца е представил оригинални броеве на посочените вестници, в които са публикувани общите условия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ********, дело № ******** г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №********, дело № ******** г., заявление декларация от 17.09.2009 г., разрешение за ползване № ДК-******** г., на началника на СРДНСК, удостоверения за наследници на А. Г.а Г.а, починала на ******** и Г. С. Г., починал на ******** г.), които анализирани в съвкупност водят до извода, че по силата на наследственото првоприемство ответникът е наследил правото на собственост върху процесния имот след смъртта на своя баща Г. С. Г., след което е продал същия на 29.12.2021 г. Ето защо и в качеството си на наследник на Г.С. Г., както и на собственик на имота след 30.03.2021 г., ответникът се явява задължен за цената на потребената до посочената дата в имота топлинна енергия. Ето защо съдът намира, че ищецът е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през периода 01.05.2020 г. – 29.12.2021 г. в имота топлинна енергия.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Установено е, че на проведено общо събрание на етажните собственици, на което е участвал и бащата на ответника, е взето решение да бъде сключен договор за услугата топлинно счетоводство с „Б.“ ООД (понастоящем „Д.“ ООД).

С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. дължимата за имота сума е в размер на 391,91 лева, от които са били заплатени задължения в размер на 95,67 лева (всички суми по прогнозно издадените фактури), т.е. непогасеният остатък в размер на 296,24 лева, а за 3 периода 01.05.2021 г. до 31.12.2021 г. дължимата сума за ТЕ е в размер на 249,64 лева.

Ищецът претендира по-ниска стойност, а именно сумата 464,97 лева, с оглед което и претенцията му е доказана както по основание, така и по размер.

По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:

Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.

111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители В гр. С. от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност.

В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 01.02.2024 г., от когато и искът се счита предявен. Следва да се посочи обаче, че по делото е налице признание на ищеца, че сумите по издадените в периода 01.5.2020 г. – 30.04.2021 г. месечни фактури са били заплатени. Остатъкът е разлика, начислена след годишното изравняване при неосигурен достъп за отчет на уредите в имота на ответника. Това вземане е възникнало с издаването на общата фактура № ********/31.07.2021 г., следователно и към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, давността за същото не е изтекла.

Ето защо и възражението на ответника, че са налице погасени по давност вземанията е неоснователно.

Останалите възражения на ответника, наведени от особения му представител в срока за отговор на исковата молба, не биха могли да обусловят отхвърляне на претенциите на ищеца в цялост. След като се установява в имота да е консумирана топлинна енергия, а ответникът е страна по продажбеното правоотношение за същия, то и той се явява задължен за заплащане на цената.

Възражението на ответника, че не е обвързан от приложимите към договора общи условия, също е неоснователно. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.