Определение № 2640 от 28.06.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2640 гр. Варна, 28.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100501101 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е след като Върховният касационен съд е постановил Решение № 68 от 04.06.2024 г. по описа на съда за 2023 г, с което е отменил Решение № 1067/ 11.08.2022 г., по въззивно гражданско дело № 972 по описа на 2022 г. на ВОС и е дал задължителни указания да се извърши ново разпределяне на доказателствената тежест и да се даде възможност на страните да извършват съответните действия.

Подадена е въззивна жалба с вх. № 8115/08.02.222 г. от Б. И. Б. с ЕГН ********** от гр. ******* чрез пълномощник адв. К. М., срещу Решение № 6 от 04.01.2022г., постановено по гр.д.№ 6665/2021г. по описа на ВРС, с което Б.

И. Б. ЕГН ********** адрес гр. ******* е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

Джеймс Баучер № 87 сумата в общ размер на 11 658.56 лв., представляваща регресно вземане на застрахователя - изплатено обезщетение в размер на 11 643.56 лева по застраховка „Каско“, обективирана в полица № Е1315221356990031235, вследствие на ПТП, настъпило на 25.10.2015г. по вина на Б. И. Б., като водач на автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *******, за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № *******, както и 15 лева ликвидационни разходи по щета № 150300031910, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 3192.35 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 11 643.56 лева за периода от 11.06.2016г. до 22.02.2019г., на основание чл.213 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.

В жалбата се излага становище, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

1

Жалбоподателят сочи, че в отговора на исковата молба е наведено възражение, че към дата на процесното ПТП - 25.10. 2015 г. е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ищеца, обективирана в полица 02/115001717154 със срок на действие от 30.06.2015г. до 29.06.2016 г., като това обстоятелство е отразено в констативния протокол за пострадали лица № 3474, представен от ищеца.

Направил е това възражение с оглед прилагане разпоредбата на чл.213 от КЗ (отм.), съгласно която ищецът, в качеството си на застраховател по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя на щетата само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителна застраховка, като в случая се твърди от ответника, че такава не са налице. Твърди нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неприлагането на чл.161 във вр.чл.190 от ГПК. Ищецът не е изпълни указанията на първата инстанция да предостави застрахователна полица 02/115001717154. С протоколно определение, от о.с.з проведено на 13.12.2021 г., районният съд е постановил, че приема за доказани факти за установяването на, които ищецът е създал пречка: че между страните има сключена застраховка и активна полица „Гражданска отговорност“ и застрахователното дружество има качеството на застраховател по отношение на ответника. В противоречие с постановеното определение, в решението си първоинстанционният съд не е приложил правилото на чл. 161 от ГПК, като е приел обратното на постановеното, че към момента на настъпването на ПТП управлявания от ответника лек автомобил не е имал валидна застраховка „ Гражданска отговорност“.

Въззивникът прави възражения, че първата инстанция неправилно е разпределила доказателствената тежест. Твърди, че не е следвало на него да му се възлага да доказва отрицателния факт , в частност, че застраховката ГО не е прекратена. На първо място изтъква, че доказателствената тежест за този факт не му е разпределена с доклада по делото. На следващо място твърди, че съгласно процесуалните правила в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата водещи до прекратяване на застраховката „Гражданска отговорност“. Изтъква, че е неправилен извода на съда, че застраховката е била прекратена към дата на застрахователното събитие.

Счита се, че доколкото в исковата молба ищецът се легитимира като застраховател по имуществената застраховка Каско и на това основание претендира от ответника в качеството му на делинквент възстановяване на заплатеното обезщетение, и предвид липсата на данни платеното обезщетение да надхвърля застрахователната сума по договора за застраховка ГО, съгласно нормата на чл.213 от КЗ (отм.), то липсва основание за ангажиране отговорността на ответника.

Настоява се за отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „ЗД „БУЛ ИНС“ ЕИК 831830482 не депозира писмен отговор.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и 2 чл. 261 ГПК.

В изпълнение на задължителните указания на ВКС съдът съобрази, че ищецът следва да посочи реда, по който е прекратено правоотношението, като въведе твърдения за връчване на писмено предупреждение и писмено известие за прекратяване на договора след изтичане на 15 дневния срок от получаване на предупреждението или като въведе твърдения за фингирано връчване на известието за прекратяване.

Във връзка с разпределението на доказателствената тежест, на страните следва да се дадат допълнителни указания наред с вече дадените им с доклада по делото, както следва:

Ищецът – въззиваем ЗД „БУЛ ИНС” АД следва да докаже в условията на пълно и главно доказване спазването на установения ред по чл.202 от КЗ /отм./ за прекратяване на застрахователно правоотношение като:

1/ установи, че е налице фингирано връчване на известие за прекратяването с изтичане на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска, поради съдържащ се в застрахователната полица изричен избор на застрахователя да упражни правото на прекратяване на договора / чл.202 ал.2 изр.2 от КЗ /отм.//;

2/ или съответно установи, че е отправил писмено предупреждение и изявление за прекратяване на застрахователния договор по реда на чл.202 ал.2 изр.1 от КЗ,

3/ по предявеното в условията на евентуалност основание установи, че при настъпването на процесното ПТП Б. И. Б. е управлявал МПС „Фолксваген Поло“ с рег. № ******* с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон.

На ответника – въззивник Б. И. Б. следва да се укаже, че в негова тежест е да установи, че е заплащал в срок разсрочените вноски от застрахователната премия

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №8115/08.02.222 г. на Б. И. Б. с ЕГН ********** от гр.*******, чрез пълномощник адв. К. М., срещу Решение № 6 от 04.01.2022г., постановено по гр.д.№ 6665/2021г. по описа на ВРС, с което Б. И. Б. ЕГН ********** адрес гр.******* е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр.София, *** сумата в общ размер на 11

658.56 лв., представляваща регресно вземане на застрахователя - изплатено обезщетение в размер на 11 643.56 лева по застраховка „Каско“, обективирана в полица № Е1315221356990031235, вследствие на ПТП, настъпило на 25.10.2015г. по вина на Б. И. Б., като водач на автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *******, за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № *******, както и 15 лева ликвидационни разходи по щета № 150300031910, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата 3 на депозиране на исковата молба в съда – 03.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 3192.35 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 11 643.56 лева за периода от 11.06.2016г. до 22.02.2019г., на основание чл.213 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.

У К А ЗВА на ЗД „БУЛ ИНС” АД, че в седем дневен срок от получаването на настоящото определение, може да поясни и допълни исковата си молба, като посочи реда, по който е прекратено правоотношението, като въведе твърдения за връчване на писмено предупреждение и писмено известие за прекратяване на договора след изтичане на 15 дневния срок от получаване на предупреждението или като въведе твърдения за фингирано връчване на известието за прекратяване.

ДОПЪЛВА ДОКЛАДА по делото в частта за разпределение на доказателствената тежест, както следва:

Съдът указва че, в тежест на въззиваемия – ищец ЗД „БУЛ ИНС” АД, освен възложеното му с доклада по делото, е да установи още спазването на установения ред по чл.202 от КЗ /отм./ за прекратяване на застрахователно правоотношение като:

1/ установи, че е налице фингирано връчване на известие за прекратяването с изтичане на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска, поради съдържащ се в застрахователната полица изричен избор на застрахователя да упражни правото на прекратяване на договора / чл.202 ал.2 изр.2 от КЗ /отм.//;

2/ или съответно установи, че е отправил писмено предупреждение и изявление за прекратяване на застрахователния договор по реда на чл.202 ал.2 изр.1 от КЗ /отм.//;

3/ по предявеното в условията на евентуалност основание установи, че при настъпването на процесното ПТП Б. И. Б. е управлявал МПС „Фолксваген Поло“ с рег. № ******* с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон.

УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК на ЗД „БУЛ ИНС” АД, че за горните факти не сочи доказателства:

Въззивника – ответник Б. И. Б. от своя страна, освен възложеното му с доклада по делото, следва да установи още, че е заплащал в срок разсрочените вноски от застрахователната премия

УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК на Б. И. Б., че за горните факти не сочи доказателства:

УКАЗВА на страните, че до първото по делото заседание могат да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които те са пропуснали да извършат в първата инстанция поради процесуалните нарушения при изготвянето на доклада.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2024г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото 4 със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА

ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.

РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.

Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ***, ет.4

/сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.

За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. ***, както и на e-mail: [email protected].