Протокол № 155 от 06.03.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 155 гр. Варна, 06.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря Х. Здр. А.а

Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20223100900309 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищецът „ОНТАРИО БГ“ ЕООД , редовно призован, представлява се от законния представител М.М. и от адвокат Е. Р. , редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът

ПРОИЗВОДСТВЕНА

ПОТРЕБИТЕЛНА

ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „СРАЦИМИР“ , редовно призован, представлява се от адвокат Л. П. и от адвокат П. М., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

Вещото лице Е. А. А., редовно призован, явява се лично, депозирал заключение по делото.

Вещото лице Ж. Г. Т. , редовно призована, явява се лично, депозирала заключение по делото.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Адв. Р.: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

СЪДЪТ на основание чл.143 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

Адв. Р.: Поддържам исковата молба, така както сме я предявили, ведно с допълнителната искова молба, на основанията изложени в нея и доказателствата, които сме представили.

Оспорвам писмения отговор на всички основания, изложени в допълнителния отговор на исковата молба от ответника. Поддържам уточняващата молба.

Адв. П.: Оспорвам исковата молба. Считам я за неоснователна.

Поддържам всички отговори, които са направени, плюс допълнителните молби с исканията по доказателствата.

Във връзка с дадените указания, навеждам следните твърдения: търговските взаимоотношения между страните са били винаги с друго дружество - „Атлас Агро”. Още с отговора на исковата молба съм представил писмени доказателства. Твърдението ни е, че всички търговски взаимоотношения са били само и единствено с дружеството „Атлас Агро“, на който е едноличен собственик на капитала, както на ищеца е М.М..

Целта на подпомагане на кооперацията е било авансово финансиране чрез взаимни средства, като първоначално е бил подписан договор с „Онтарио БГ“ ЕООД без вземане на решение на Управителния съвет. Идеята е била да се работи с дружество „Атлас Агро”, но по погрешка първоначално е бил сключен договор с „Онтарио БГ“. Това е било по искане на управителя на ищеца и след това той е заменил фирмата, с която работи ответникът.

СЪДЪТ, на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК, приканва страните към спогодба.

Адв. Р.: Ние многократно сме разговаряли, дори в момента сме пак в процес на преговори, уточняваме, доближаваме се, дръпваме се, но аз лично смятам, че ще постигнем някакво споразумение.

Адв. П.: Вярно е, в постоянни преговори сме. По-скоро не искаме медиация.

Адв. М.: Тъй като влизам на по-късен етап в делата - това, което виждам е, че дотук има многобройни срещи, споразумения, дори подписано такова и спиране, което споразумение, на практика, не се е изпълнило. Не е 2 породило ефекта, който трябва да се очаква. Моето мнение е такова.

СЪДЪТ НАПЪТВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание чл. 140, ал. 2 от ГПК и чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията.

РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.

Адв. П.: По принцип, нямаме такива навици. Въпросите са много комплицирани.

Адв. Р.: В преговорите включваме комплексно всичко.

Считам, че това изявление, че не сме изпълнили споразумението, е неправилно. Ние сме го изпълнили, но няма да навлизам в подробности. Тук сме по конкретен спор, склонни сме на споразумение. Зависи от другата страна.

СЪДЪТ на основание чл.146 от ГПК докладва делото, като се придържа към изготвения проектодоклад, обективиран в Определение № 26 от 05.01.2023 година, както следва:

Производството е образувано по предявени от „Онтарио БГ“ ЕООД срещу ППЗК “Срацимир“ иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 35000.00 лева, представляваща главница дадена по договор за заем от 30.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2022г. до окончателното й изплащане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1409.72 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 35000.00 лв. за периода 17.09.2021г. до 08.03.2022г.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба се твърди, на 30.07.2020г. между ищеца, в качеството на заемодател и ответника като заемополучател е сключен договор за заем, по силата на който била предоставена в заем сумата от 35000.00 лв. с падеж за 3 връщане 30.07.2021г. Сумата била предадена в брой, за което обстоятелство бил издаден РКО № 4/05.09.2020г. На падежа ответникът не изпълнил задължението си за връщане на заемната сума, поради което изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в претендираните размери, считано от 17.09.2021г., седем дни от 10.09.2021г. - датата на получаване на нарочна покана.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати процесните суми.

По делото е постъпил отговор от ответника ППЗК„Срацимир“ в срока по чл. 367 от ГПК, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Признава се обстоятелството, че е подписан договор за подпомагане от 30.07.2020г., но той е останал само едно обещание, като парични суми не са престирани на ответника. Отделно от това ищецът не е разполагал с такава сума по банкови и касови наличности към този момент. Излага се, че ответникът чрез представляващия го Я.Я. действително подписал ордер, но за сума от 3000 или 3500 лева. В тази връзка се твърди, че процесният разходен касов ордер (РКО) № 4/05.09.2020г. е неистински, тъй като не е подписан от представляващия кооперацията Я.Я. и неговото съдържание е преправено като посочената в него сума е трансформирана в исковата от 35 000 лева.

На следващо място са въведени възражения за нищожност на процесния договор. Същият страда от порок противоречие със закона, в частност на чл.

26, ал. 3 от Закона за кооперациите (ЗК), тъй като не е налице решение на управителния съвет (УС) за сключване на сделката. Този договор се твърди, че е нищожен като сключен в заобикаляне на закона вместо договор за заем, при който се изисква съгласие на УС съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗК, а такова решение няма взето.

Отделно от изложеното се въвежда и възражение за нищожност на договора, поради заобикаляне на закона, тъй като прикрива банкова дейност.

Договорът е и унищожаем поради грешка в лицето, тъй като същият е следвало да бъде сключен с „АТЛАС АГРО 2011” ЕООД, чийто представляващ е също М.М., а не с ищеца.

По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявения иск. Претендират се направените разноски.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът 4 поддържа търговското качество на договора между страните, съответно приложимост на разпоредбите на Търговския закон (ТЗ). Оспорва се, че договорът е унищожаем при грешка в лицето на страната на „Онтарио БГ“ ЕООД, като се твърди, че кооперацията е била наясно, че подписва договор именно с ищцовото дружество, включително и ордера за получаване на сумите. Посочва се, че не е необходимо съгласие на управителния съвет на кооперацията /позоваване на тълкувателно решение (ТР) № 4/2016г. на ВКС/, поради което договорът не страда от порок противоречие или заобикаляне на закона.

За неоснователни се считат възраженията за нищожност на договора, тъй като прикривал банкова сделка. Оспорва се подправянето на друг РКО с добавяне на текст /цифра/ до 35 000 лева.

В постъпилия допълнителен отговор се поддържа, че реална сума не е предавана. Твърди се, че предявеният в настоящия процес РКО № 4/2020г. е осчетоводен при ищеца едва на 22.02.2022г., като същият е неистински, както и записванията в счетоводството на ищеца. Поддържа се оспорване подписа на ордера. Отново се застъпва, че ищецът не е разполагал на каса и по банкова сметка с предоставената в заем сума от 35 000 лева, тъй като години наред е бил с отрицателен капитал. Годишният финансов отчет (ГФО) за 2020г. не отразявал вярно икономическото състояние на ищеца към 2020 година. Претендират се разноските за производството.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че между страните е бил сключен договор за заем с твърдените параметри и падеж, че сумите са реално предадени на ответника в брой, за което е издаден РКО, че е настъпил падежът за връщане на заетите суми, че ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в претендираните размери за процесните периоди, че ищецът е разполагал с паричната сума в банковите си сметки и в каса към дата на сключване на договора.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ответника, че следва да установи правоизключващите отговорността му факти, а именно, че договорът е нищожен поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, че същият е и унищожаем поради грешка в лицето, че ищецът не е разполагал с такава парична сума в банковите си сметки и в каса, че РКО е 5 неавтентичен, тъй като не е подписан от сочения за автор за представляващ кооперацията Я.Я. и е с невярно съдържание, тъй като текстът изписващ цифрово и словом сумата от 35000.00 лв. е подправен

На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства, че е разполагал с паричната сума в банковите си сметки и в каса към дата на сключване на договора.

На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът намира, че не са налице други факти по отношение, на които страните не са ангажирали доказателства.

Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат възражения по доклада.

На основание чл.146, вр. чл.374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан като окончателен.

Водим от горното СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ВПИСВА в протокола проектодоклада, изготвен с Определение № 26 от 05.01.2023 година като окончателен доклад по делото.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 1675 на 20.01.2023 г. от адвокат Л. П., пълномощник на ответника, с която представят квитанции за платени депозити за изготвяне на допуснатите експертизи.