Решение № 470 от 14.06.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. ***, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20223630102567 по описа за 2022 година

Предявени са два обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба вх. рег. № 16055 от 28.11.2022 г., подадена от И. Й. П. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 4, вх. 1, ет. 4, ап. 13, срещу И. Д. Ш. с ЕГН ********** от гр. ***, бул. „***“ № 10 и Н. Д. Ш. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.

„***“ № 1, ет. 2, ап. 4. В исковата молба се излагат твърдения, че между ищеца и Е.П. Ш. е имало сключен договор за заем като на 23.04.2018 г. ищецът И. Й. П. предоставил на Е.П.

Ш. сумата от 4000 лв. в присъствието на свидетелите С.Т.С. и П.В.И.. Сумата не била върната, а на 10.09.2021 г. Е.П. Ш. починала. Ответниците като нейни наследници дължали на ищеца сумата по договора за заем, но независимо от разговорите между ищеца и И. Д. Ш. до плащане не се стигнало. По тази причина ищецът моли съда да осъди всеки един от ответниците да му заплати сумата от 2000 лв. представляващи по ½ ид.ч. от главницата по цитирания договор за заем, съразмерно на дела им от наследството на техния наследодател, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Иска се и заплащане на разноските, направени в производството.

В съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител излага аргументи, че искът е доказан и следователно основателен, поради което моли за уважаването му.

Счита, че представените от него доказателства не са били оборени. Свидетелските показания на очевидците потвърждават предаването на търсената сума в заем на Е. Ш.. Дори и свидетелите на ответната страна потвърдиха, че наследодателката на ответниците често е вземала пари на заем, а един от тях дори е теглил на свое име заем, който тя е изплащала.

Твърди, че по делото са събрани доказателства, че Е. Ш. е имала много и големи задължения, за които са образувани изпълнителни дела и са налагани обезпечения – запори 1 на банкови сметки и възбрани на недвижими имоти. Дори в ревизионен акт от 2021 г. НАП са установили, че разходите й многократно надвишават приходите. Моли да се присъдят направените по делото разноски.

С отговора си ответницата Н. Д. Ш. оспорва основателността на исковете като твърди, че през целия си живот майка й е получава добри доходи и е разполага със средства.

В периода, за който ищецът твърдял, че е дал посочената сума в заем на майка й, последната е била Директор на РИОСВ, а ищецът – неин шофьор, поради което дори и майка й да е имала нужда от средства, не би се обърнала към него, а към близки и познати. Счита, че претенцията на ищеца е неоснователна и моли съда да отхвърли иска като й присъди сторените в производството разноски.

С отговори си ответника И. Д. Ш. оспорва основателността на исковете. Твърди, че през целия си живот майка му е получава добри доходи и е разполага със средства. Същата до пенсионирането си през есента на 2018 г. е била директор на РИОСВ, но и след това продължила да работи. В периода, за който ищецът твърдял, че е дал посочената сума в заем на майка му, последната е била Директор на РИОСВ, а ищецът – неин шофьор, поради което дори и майка му да е имала нужда от средства, не би се обърнала към него. Твърди, че от НАП е извършена проверка на имуществото на майка му и е констатирано, че същата разполага с над 40800 лв. налични средства, което поставя под съмнение факта, че би взела пари на заем и няма да ги върне. Твърди още, че няколко пъти ищецът го е търсил след смъртта на майка му с твърдение, че тя му дължала 6000 лв. или 6500 лв. Един път дори го заплашвал по телефона, че трябва да му ги върне. Едва през пролетта на 2022 г. започнал да твърди, че майка му дължала 3000 лв., а останалите 3000 лв. дължала на друг човек. Сега с исковата молба пък сумата станала 4000 лв. Счита, че всичко по-горе е показателно, че няма дадени пари в заем и моли иска да бъде отхвърлен като му бъдат присъдени сторените в производството разноски.

В съдебно заседание двамата ответници чрез процесуалния си представител твърдят, че Е. Ш. е погасявала редовно всичките си задължения. Поради ръководения от нея бизнес се е нуждаела от големи суми за кратък период от време, но е имала доходи от извънтрудовите си дейности и е разполагала с близки, които да й помогнат. По тази причина не би взела пари от подчинен. Твърди, че преди завеждане на делото ищецът е твърдял, че сумата е по-голяма, но сега е коригирал твърденията си, заради липсата на писмен договор.

Твърди, че показанията на един от свидетелите на ищеца не следва да се кредитират, тъй като той би бил облагодетелстван от един последващ процес – тъй като твърди, че едновременно с ищеца и той е дал пари на заем на наследодателката на ответниците. Счита, че е подозрително, че толкова години след като се твърди, че е даден заемът, едва сега ищецът търси парите си. По изложените причини моли съда да отхвърли исковете.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото гласни доказателства се установява, че на 23.04.2018 г. ищецът И. Й. П. предоставил на Е.П. Ш. сумата от 4000 лв. в присъствието на свид. С.Т.С. и 2

П.В.И.. Едновременно с това свид. С.С. също предал на Ш. сумата от 3500 лв. Уговорката била сумата да бъде върната на части в рамките на една година. По това време Е. Ш. изпълнявала длъжността Директор на РИОСВ – ***, а ищецът бил назначен като шофьор и работел основно с нея. От посочените средства били върнати само 1000 лв. от взетият от свид. С. заем, но не и тези, дадени на Ш. от ищеца.

Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели относно факта на предаването на парите и основанието за това. Наистина единият от тях може да се приеме за заинтересован, но това само по себе си не е причина съдът изцяло да не даде вяра на показанията му. По делото няма събрани доказателства, които да оборват показанията на тези двама свидетели, точно обратното. Не се установи някой от тримата – ищецът, свид. С. или свид. И. да не са били на работа на този ден, да са били в командИ.ка. Установява се, че и ищецът и свид. И. са били в града със сигурност, тъй като имат отразени кратки пътувания в града в пътните книжки на служебните им автомобили. По делото се установи, че по изпълнителни дела при ЧСИ Д.З. срещу Е. Ш. имала задължения, които само по изпълнително основание надхвърлят 90000 лв. Отделно от ревизионен доклад № Р03002720004272-092-002 от 08.03.2021 г. се установява, че тя е имала и задължения към други ЧСИ, теглила е нов кредит от банка, както и един от финансова институция, а в периода 2017 г. – 2018 г. от запори и доброволно плащане е платила задължения към НАП надхвърлящи 25 000 лв. Същият доклад констатира, че разходите на Ш. многократно надхвърлят доходите й. Дори свидетелите на ответниците потвърдиха, че редовно е вземала пари на заем от познати. Свид. Р.Г. е теглил заем на свое име, за да даде парите на нея и с уговорката, че тя ще заплаща кредита, но до смъртта й кредитът не бил погасен.

Погасяването и след смъртта й било поето от сина й, но не изцяло. Всички това показва, че Е. Ш. е имала сериозни задължения, които не винаги е успявала да погасява навреме и на моменти се е нуждаела от помощ. Наистина тя е разполагала с широк кръг от близки и приятели, към които да се обърне за помощ и често е правела това (в цитирания по-горе ревизионен акт са посочени четири заема от различни роднини и близки), което не пречи в един момент да се е обърнала и към подчинен, ако е била в близки колегиални отношения поради ежедневните си контакти.

От доказателствата по делото се установява, че на 10.09.2021 г. Е. Ш. е починала е и оставила като наследници двете си деца – Н. Д. Ш. и И. Д. Ш..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 240 от ЗЗД – за връщане на даден паричен заем между физически лица. По този иск ищецът трябва да докаже, че е дал определена сума пари в заем на длъжника, който се е задължил в определен срок да ги върне. Договорът за заем е реален договор и се счита сключен с предаването на сумата в заем.

По настоящото дело безспорно се доказаха твърдените факти – ищецът е дал в заем на 23.04.2018 г. сумата от 4000 лв. на Е.П. Ш., която е наследодател на ответниците. Тя се е 3 задължила да я върне на части за срок от една година. От доказателствата по делото се установява, че наследодателката на ответниците не е възстановила взетата в заем от ищеца сума. Тъй като длъжникът по договора за заем е починал към датата на предявяване на иска спрямо кредиторът отговарят нейните наследници, съобразно квотите си от наследството.

Двете деца придобиват по ½ ид.ч. от наследството на майка си, поради което и отговарят спрямо ищецът (както и спрямо всички останали кредитори на тяхната наследодателка) за ½ ид.ч. от задължението. Това означава, че всеки от тях дължи на ищеца сумата от 2000 лв.

Предвид това предявените от ищеца искове всеки от двамата ответници да му заплати сумата от 2000 лв. по договора за заем от 23.04.2018 г., предоставен на тяхната наследодателка, се явява доказан и като такъв следва да бъде уважен като изцяло основателен. Върху тази сума се дължи и лихва за забава върху главницата за периода от датата на исковата молба до окончателното плащане.

При този изход на процеса и с оглед направеното искане от страна на ищеца да му бъдат заплатени направените по делото разноски, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца изцяло направените по делото разноски. В производството ищецът е сторил разноски в размер на 160 лв., представляващи заплатена държавна такса за завеждане на делото и 840 лв. адвокатско възнаграждение или общо сумата от 1000 лв. Тази сума ответниците следва да възстановят на ищеца.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Д. Ш. с ЕГН ********** от гр. ***, бул. „***“ № 10, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца И. Й. П. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 4, вх. 1, ет. 4, ап. 13, сумата от 2000 лв. (две хиляди лева), представляващи главница по договора за заем, сключен на 23.04.2018 г. между ищеца и Е.П. Ш., наследодател на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2022 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Н. Д. Ш. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 1, ет. 2, ап. 4, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца И. Й. П. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 4, вх. 1, ет. 4, ап. 13, сумата от 2000 лв. (две хиляди лева), представляващи главница по договора за заем, сключен на 23.04.2018 г. между ищеца и Е.П. Ш., наследодател на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2022 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА И. Д. Ш. с ЕГН ********** от гр. ***, бул. „***“ № 10 и Н. Д. Ш. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 1, ет. 2, ап. 4, ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца И. Й. П. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 4, вх. 1, ет. 4, ап. 13, направените по делото разноски в размер на 1000 лв. (хиляда лева).

Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – ***: _______________________

5