Определение № 166 от 13.03.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. Ловеч, 13.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500096 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 418, ал. 5 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С., в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника им юрисконсулт М. Н., срещу Разпореждане № 15/02.01.2024 г. на РС-Троян по ч.гр.д. № 789/2023 г., с което е отхвърлено изцяло подаденото от тях заявление срещу длъжника Г. С. А..

Изтъква, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката, за задълженията на по Договор за кредит № 705343****/ 24.04.2923 г., е документ сред посочените в чл. 417 т. 2 ГПК, че същото съдържа достатъчно данни за индивидуализация на длъжника и вземането, редовно е от външна страна и отговоря на всички изисквания на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ - съдържа данни за договора за кредит, информация за общо дължимите вноски по договор, както и за броя на платените вноски по договор, за конкретните просрочени вноски, за размер на сумата съгласно договора, за размер на паричното задължение - общата дължима сума към дата на изготвяне на извлечението, включваща главница, лихви и обезщетение за забава, както и периода, за който се претендират. Позовава се на съдебна практика, съгласно която извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането, за дължимия размер на кредита - главница и лихви, каквото информация в представеното със заявлението извлечение е налице. Сочи, че целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва, поради което материалните предпоставки не следва да са предмет на разглеждане в заповедното производство по чл. 417 ГПК, а могат да се установят 1 евентуално в исков процес.

Твърди, че размерът на предоставения кредит е посочен в чл. 7 от договора за потребителски кредит, където са индивидуализирани предоставените на кредитополучателя суми и е посочен общият им размер, като в случая на длъжника по настоящото производство е предоставена в кредит обща сума в размер на 20 564.41 лева, от които 16 000 лева предоставени на кредитополучателя и 4 564.41 лева избрани от кредитополучателя застраховки. Позовава се на чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит, съгласно който при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а в конкретния случай кредитополучателят е пожелал сключване на застраховки, за което е направил изрично волеизявление в чл. 13 от Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, приложено по настоящото производство. В чл..10 е посочена общо дължимата сума от 31 585.68 лева, която включва размера на отпуснатия финансов ресурс и уговореното между страните възраграждение – годишен лихвен процент от 30.39%.

Сочи, че разходите за сключване на застрахователен договор (стойността на застрахователната премия) са част от общите разходи по кредита само ако сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаването на кредита, и че по аргумент на противното, когато сключването на застрахователния договор не е задължително условие за получаване на кредита (потребителя може да избере да сключи застраховка или да не сключи такава), то разходите по тази допълнителна услуга не са разходи по кредита, респективно не се включват при изчисляването на ГПР. Счита, че желанието на кредитополучателя да сключи въпросните застраховки не противоречи на добрите нрави, доколкото съгласно разпоребата на чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Твърди, че задължението на кредитора да включи в съдържанието на договора за кредит „взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в причожение № 1 начин“ не е абсолютно. Такова задължение би било налице само ако такива допускания са били използвани при изчисляване на ГПР, ако не са използвани допускания, то кредиторът не е длъжен да предоставя такава информация.

Посочва, че в процесния договор за потребителски кредит, сключен между страните, липсват неясноти, относно формирането при изчислението на ГПР, поради което такива допускания не са предоставяни като информация по договора. Твърди, че как е изчислен ГПР, кои разходи се включват при изчисляването му, е предмет на регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК и доколкото тази информация е налична в самия закон, кредиторът няма задължение да я предоставя на потребителя - първо защото няма такова изискване и второ, защото тази информация не може да бъде 2 представена по ясен и разбираем за потребителя начин, което е задължително изискване за валидността на договора за потребителски кредит. Определя като неправилни и несъобразени с материалния закон твърденията на заповедния съд, че застрахователните премии следва да се включат при изчисление на ГПР. Счита, че застрахователните премии не са част от разходите по кредита когато сключването на застраховка не е задължително за отпускане на кредита, като се позовава на Параграф първи от Допълнителните разпоредби към ЗПК.

Моли въззивния съд да отмени Разпореждане № 15/02.01.2024 г. по ч.гр.д. № 789/2023 г., на PC-Троян и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 5 от ГПК и като процесуално допустима, с оглед разпоредбата на чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от същия, следва да бъде разгледана по същество.

Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, счита, че частната жалба е неоснователна. В производството по издаването на заповед за незабавно изпълнение, което е безспорно производство, съдът проверява дали е налице законоустановено и редовно от формална страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право – неговата изискуемост и ликвидност, за което се иска издаването на заповедта, кои са легитимираните страни и дали не е издадена такава.

В конкретния случай производството по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Районен съд – Троян от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за парично вземане, основано на извлечение от счетоводни книги на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу Г. С. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: **** , в качеството на кредитополучател за сумата 20564.41 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 705343****/ 24.04.2923 година, договорна лихва в размер на 2 644.39 лева за периода 25.05.2023 година до 27.10.2023 година; обезщетение за забава в размер на 347.72 лева за периода от 25.05.2023 година до 15.11.2023 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, разноски по делото - сумата 471.13 лева за платена държавна такса, както и сумата 150 лева - юрисконсултско възнаграждение.

При действието на чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Презумпцията за вярно отразяване на 3 настъпилите факти в разчетните отношения между кредитора, който води счетоводството и длъжника, е основанието законодателят да приеме, че извлечението от такива счетоводни регистри, изготвено от лицата, посочени в чл. 11 от ЗСч, може да служи като доказателство за наличието на съответно задължение на длъжника.

Поради това, че заповедното производство по чл. 418, ал. 2 от ГПК е безспорно, формално и едностранно, то съдът е длъжен да провери доколко представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая, тъй като се касае до искане на банка по чл. 417, т. 2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане, основано на извлечение от счетоводни книги и съответно настъпила предсрочна изискуемост на кредита, то съдът е длъжен да провери дали това извлечение удостоверява изискуемостта на вземането. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги по партидата на длъжника от 15.11.2023 година; договор за потребителски кредит; декларация; застраховка на кредитополучател; заявлениедекларация за установяване на договорни отношения, уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка за връчване на уведомлението.

С разпореждане № 840/01.12.2023 година заповедният съд е оставил без движение заявлението на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, заявлението като нередовно. На заявителя е указано да отстрани в тридневен срок от съобщението допуснатите нередовности, подробно посочени в мотивите на определението, като в противен случай няма да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Разпореждането е връчено на 14.12.2023 година на заявителя.

Във връзка с горното е постъпила молба с вх. № 5697/19.12.2023 година (клеймо 18.12.2023 година-първия работен ден) в законоустановения тридневен срок, в която са изложени съображения, че заявлението е редовно, както и представеното извлечение от сметка, поради което не е необходимо да бъдат представени такива уточнение. При условията на евентуалност са направени следните уточнения: общо търсената главница съгласно предоставеното извлечение в размер на 20 564.41 лева е формирана както следва: 16 000 лева главница; 4 564.41 лева главница за заплащане на избраните от длъжника застраховки. Сочи се също, че общият размер на дължимата сума по кредита е 31 585.68 лева, която сума включва размера на отпуснатия финансов ресур (4020.48 лева) и уговореното между страните възнаграждение върху предоставения кредит в размер на 30.39 % ГЛП. Посочват още, че ГПР е 34.83 %, което е по-малко от петкратния размер на законната лихва. Длъжникът е извършил плащане на 05.07. в размер на 369.03 лева с основание „прехвърляне на средства при закриване на кредитна сделка 3398422“.

С разпореждане № 15/02.01.2024 година заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението, като е приел, че в уточняващата молба не са отстранени констатираните 4 нередовности.

Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, счита, че с подадената молба нередовностите на заявлението не са отстранени, т.е. не е ясно каква част от месечните погасителни вноски представляват главница, каква част са договорна лихва и застрахователни премии, върху какво е начислена претендираната лихва за забава. Освен това в допълнителната молба е посочена сумата от 4020.48 лева, наречена „отпуснат финансов ресурс“, която не съотвества на посочените в договора суми и не ясно на какво основание и как е формирана. Не е ясно и какво представлява сумата от 369.03 лева с основание „прехвърляне на средства при закриване на кредитна сделка 3398422“, платена от длъжника на 05.07., ако е такса, такава няма уговорена в договора, а не е приложена действащата към онзи момент тарифа.

При това положение е налице хипотезата на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК и заявлението следва да бъде отхвърлено в тази част.

Следва да се посочи, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо него приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите.