Решение № 141 от 12.11.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Търговище, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. П.А при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. П.А Въззивно гражданско дело № 20243500500244 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие във връзка с чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е по въззивна жалба на адв. П. С. И. - ВТАК, пълномощник на В. П. А., ЕГН ********** от град Търговище, ул. „С..“, № ..., против решение № 403 от 19.09.2024 година, постановено по гр. дело № 1121/24 година по писа на Районен съд – Търговище.

С обжалваното решение, съдът е отхвърлил молба на В. П. А. против И.

Р. И. с ЕГН ********** от гр. Търговище, ул. „К....“, № ..., вх. Б, ет. .., ап. .., за издаване на заповед за защита от домашно насилие от 13.08.2024 г., с която е направено искане за мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от ЗЗДН. С решението молителката е осъдена да заплати по сметка на РС – Търговище, държавна такса в размер на 25.00 лв., на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.

Твърденията изложени в жалбата са, че в резултат на неправилен анализ на доказателствата, съдът е приел, че спрямо молителката не е извършен акт на домашно насилие. Приложената към молбата за защита декларация по чл.

9, ал. 3 от ЗЗДН удостоверява извършеното такова, а нейната доказателствена сила не е оборена от останалите доказателства, поради което сама по себе си е достатъчно доказателство за осъществения акт на домашно насилие съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. Събраните доказателства не опровергават нито изложеното в молбата, нито декларацията, събраните доказателства 1 установяват наличие на конфликт между лицето, с която тя живее на семейни начала и роднините на ответника по молбата. Моли решението да бъде отменено поради и съдът да се произнесе по същество, като наложи мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от ЗЗДН.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, насрещната по жалбата страна, е депозирала писмен отговор, като твърди, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде оставено в сила.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и имащо правен интерес от обжалване на решението.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

От правна страна, настоящия състав намира следното:

Страните по делото притежават в съсобственост имот в град Търговище, имат и родени деца от съвместното си съжителство. Преди години ответникът по молбата се установил в Англия, докато молителката отказала да замине с него и останала с децата в България. В последствие установила връзка с друг мъж, с който се установили в Белгия. За пълнота следва да се отбележи, че конфликт действително съществува както между страните, така и между техните семейства. Доказателствата, сочат, че този конфликт е породен от имуществени спорове между страните, както и от спорове относно това, при кого да живее роденото на страните дете. Именно поради тези конфликти се е стигнало и до насилието, за което молителката твърди, изразяващо се в осъществен акт на психическо насилие, чрез отправена заплаха за живота .

Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпроса дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от закона. Без значение е обстоятелството дали пострадалото лице е предприело действия в своя защита или ответни такива спрямо нападателя си. Законът защитава правото на лична неприкосновеност, независимо дали е налице неправомерно действие на пострадалия, с което да е предизвикал домашното насилие спрямо себе си. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката са били извършени действия, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, независимо дали тя е извършила преди това действия, провокирали извършителя. Събраните по 2 делото от районен съд гласни доказателства установяват единствено, че страните имат сериозен имуществен спор, имат такъв и във връзка с тяхното дете, което не е навършило пълнолетие. Конфликтът се е прехвърлил и към техните семейства. Освен, че свидетелите не опровергават безспорно и несъмнено изложеното в декларацията на молителката по чл. 9 от ЗЗДН, те косвено потвърждават, че между страните има контакт, макар и през социалните мрежи.

Поради спецификата на отношенията между кръга от лица, визирани в чл.3 от ЗЗДН и това, че по правило актовете на домашно насилие се извършват без присъствието на очевидци, законодателят е предоставил изключително улеснение за пострадалото лице единствено въз основа на представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. При наличието на други доказателства, изложеното в декларацията подлежи на преценка. Доказателства, въпреки оспорването от страна на ответника по молбата, които да опровергаят изложеното в декларацията по делото не са събрани. При тези доказателства и с оглед изложеното в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, следва да се приеме, че на 13.08.2024 година, ответникът е осъществил спрямо молителката акт на домашно насилие, а именно психическо и емоционално такова, изразяващо с в отправени заплахи към живота .

С оглед тежестта на извършеното насилие, и фактите отнасящи се до пострадалото лице, мерките които следва да бъдат наложени са тези по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН. Страните живеят в различни държави, поради което мярката по т. 3 следва да се наложи само като забрана на извършителя да приближава пострадалото лице. Исканата мярка по т. 6 е неприложима спрямо молителя, поради това, че преимущствено живее в друга държава.

Посочените мерки биха спомогнали да се предотврати конфликта между страните и да се избегне използването на физическа сила и /или психическо въздействие при решаването на споровете между тях, каквато е и целта на закона. С оглед тежестта на извършения акт на домашно насилие, мерките следва да бъдат наложени за срок от три месеца.

Ответникът по молбата следва да бъде осъден да заплати държавна такса по молбата за защита от домашно насилие, в размер на 25 лв., както и държавна такса по въззивната жалба, в размер на 12.50 лв.

С оглед изложеното, въззивният съд счита, че атакуваното решение е следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което молбата за защита бъде уважена, а в полза на молителката бъде издадена заповед за защита със съответните мерки.

Въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски и не е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, поради което съдът не дължи произнасяне.

С оглед изложените по-горе мотиви, съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 403 от 19.09.2024 година, постановено по гражданско дело № 1121/24 година по описа на Районен съд – Търговище, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита от домашно насилие, в полза на В. П.

А. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул. „С..“, № .., действаща чрез пълномощника си адв. П. С. И. АК – Велико Търново против И. Р. И. ЕГН ********** от гр. Търговище, ул. „К....“, № .., вх. Б, ет. .., ап. .., с налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА И. Р. И. с ЕГН ********** от гр. Търговище, ул.“К....“, № .., вх. Б, ет. .., ап. ..да заплати по сметка на Окръжен съд – Търговище, държавна такса по молбата за защита от домашно насилие, в размер на 25 лв., както и държавна такса по въззивната жалба, в размер на 12.50 лв.

ПРЕДУПРЕЖДАВА И. Р. И. с ЕГН ********** от гр. Търговище, ул.“К....“, № .., вх. Б, ет. .., ап. .., че при неизпълнение на заповедта, констатирано от полицейските органи, същият ще бъде задържан и незабавно ще бъдат уведомени органите на прокуратурата, на осн. Чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН.

Преписи от решението и заповедта да се връчат на страните и РУ – Полиция Търговище, на осн. Чл. 16., ал. 3 от ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4