Решение № 1050 от 13.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1050 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000503441 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С рeшeниe № 12 от 08.01.2025 г. по гр.д. № 20231700100754 по описа на Окръжен съд-Перник е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Г. Я. и М. Я. обезщетение от по 20 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря И. Я., пътувала в самокатастрофирал автобус на ******** г., ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до окончателно изплащане на сумите. Отхвърлени са исковете за разликата до предявените размери от по 26 000 лв., предявени частично от размер на претенциите по 81 000 лв. Отхвърлени са искове за сумата от по 13775,79 лв. – обезщетение за забава върху изплатеното от „Граве Застраховане Неживот“ АД, Скопие обезщетение от 79 000 лв. за периода от 23.11.2021 г. до 13.07.2023 г. (дата на плащане на обезщетението). В тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“ са възлоЖ. държавната такса и разноските в първоинстанционното производство и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА – възнаграждение на адвокат Н. Н. Д. в размер от 7000 лв. В тежест на ищците са възлоЖ. разноски, направени от Агенция 1

„Пътна инфраструктура“.

Решението в осъдителната част е обжалвано от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) срещу Оспорва се извода на съда за 1) несъответствие на кривата на завоя при км. 31 + 800 на нормативните изисквания при предвидена скорост от 120 км/ч; 2) недобро поддържане на пътната маркировка; 3) липса на шумна маркировка; 4) несъответствие на ограничителната система на степента на риска и 5) причинно-следствената връзка между състоянието на инфраструктурата и настъпилото ПТП. Твърди се единствена причина за ПТП да са действията на водача на автобуса, който въпреки технически обезпечената възможност за безопасна траектория, отклонил надясно автобуса с последвало от това изпадане в невъзможност да го контролира. Поддържа като критична скорост да е установена такава от 200 км/ч, обосновавайки теза, че липсата на бдителност, неосъществения контрол и двиЖ.е с несъобразена скорост са единствената причина за произшествието.

Намира за доказана предотвратимост на произшествието при двиЖ.е на автобуса със скорост от 51 км/ч., както и че избраната ограничителна система отговаря на стандартите, а провокираното от последвалия пожар задушаване, довело до смъртта на пострадалата от ПТП, за непредотвратимо дори и при монтиран буфер. В допълнение намира за неотносими към случая завишените изисквания към ограничителните съоръЖ.я, въведени с Наредба № РД 02-201/01.04.2024 r., позовавайки се на предвидения с нея период за осигуряване на съответствие за заварените съоръЖ.я. Навежда и довод, че виновното поведение на трето лице изключва отговорността на собственика на увреждащата вещ. Оспорва се да е допуснато нарушение и на чл. 90 от Наредба № 18 при позоваване на заключението на КСАТЕ. Поддържа, че по силата на чл. 20а, ал. 3 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. при автомагистрали и скоростни пътища надлъжна шумна маркировка не се изпълнява на крайната линия М1, откъм страната на разделителната ивица, шлюзовите и заустващите линии. Твърди се и предвид отчетения трафик да не се е налагало полагане на надлъжна релефна шумна маркировка. Не намира за възпрепятствана ориентацията дори и да се приеме за намалена светлоотразителност на хоризонталната маркировка предвид прясно поставената осева линия. Оспорва се и възприетия размер на обезщетение от по 200 000 лв. за всеки от ищците при довод, че не съответства на справедливостта и не кореспондира на социално-икономическата обстановка в страната, както и да е възприет 2 въпречи че са установени преки последици от емоционален и психически характер по отношение на ищците. Поддържа се ищците да имат и друго дете, на чиято грижа и опора могат да разчитат. Твърди се, че ищците са в работоспособна възраст като се навежда довод, че обезщетението не може да бъде източник на обогатяване за тях. Иска се решението да бъде отменено изцяло, а евентуално размерът на обезщетението да бъде намален.

Третото лице помагач се присъединява към довода на ответника, че при установения почти челен удар дори и по-висок клас мантинела или осигурен буфер не биха могли да предотвратят събитието, довело и до смъртта на пострадалата.

В отговор по въззивната жалба от страна на ищците се застъпва теза да е установено неизпълнение на нормативно вменени задълЖ.я в тежест на АПИ, допринесло и за настъпване на произшествието. Наведен е довод, че това обосновава солидарна отговорност, а степента на приноса за увреждането е от значение единствено в отношенията между съпричинителите на увреждането.

Смятат за доказани особено висок интензитет на болка и страдание за ищците.

В резултат на преживяното вече не били същите хора.

Постъпила е въззивна жалба и от „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД – трето лице помагач на АПИ, срещу решението в осъдителната част. В допълнение към оспорването на АПИ застъпва теза, че първоинстанционният съд е придал на доклад на работна група към министерство на регионалното развитие и благоустройството доказателствена стойност, каквато не следва от процесуалния закон при твърдение, че този документ отразява изводи, без да съдържа данните, на които те се основават. Оспорва да е доказано незаконосъобразно проектиране или изпълнение на пътя. Поддържа се и че неправилно съдът се е позовал на изисквания за изграждане на завой според неприложима към датата на ПТП редакция. Позовава се и на липсващи в автобуса аварийни чукчета, които да осигурят възможност за пътниците да се евакуират своевременно. Решението е оспорвано и досежно определения размер на обезщетение с довод, че не съответства на претърпените вреди и накърнява принципа за справедливост. Първоинстанционният съд е укорен, че не е отчел 1) обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната, конкретно доказаните вреди към момента на деликта, както и факта, че ищците са граждани на Република Северна Македония, а не на Република 3

България; 3) застрахователните лимити и съдебна практика по прилоЖ.е на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и 4) общественото полоЖ.е на пострадалия.

Решението в отхвърлителната му част е обжалвано и от Г. Я. и М. Я., представлявани от адв. Н. Д. от ШАК. Застъпва се теза, че приносът за вредите на лице, трето на процесния спор, не може да обоснове редуциране размера на признатото обезщетение от по 200 000 лв. поради солидарната отговорност на всички отговорни към пострадал от непозволено увреждане.

Същевременно смята ответника за отговорен да заплати на всеки от ищците по 100 000 лв., ведно със законната лихва от датата събитието – ******** г.

Иска се решението в отхвърлителната част и в частта, с която ищците са били осъдени да бъде отменено.

Ответникът в първоинстанционното производство оспорва жалбата на ищците по съобраЖ.я, обусловили и депозираната жалба срещу решението в осъдителната му част – отсъствие на основание за отговорност и досежно размера на обезщетението..

Третото лице помагач – „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД оспорва жалбата като застъпва теза, че при невъведено в процеса твърдение за солидарност в отговорността между ответника и чуждо за спора лице, съдът е обвързан да разграничи степента на участие в увреждането. Намира цитираната от ищците съдебна практика за неприложима в случая.

Предмет на разглеждане е и частна жалба на АПИ срещу определение № 413/02.07.2025 г., с което е оставено без уваЖ.е искане за изменение на решението в частта за разноските. Оспорва се ищците да са материално затруднени предвид признанието от тяхна страна, че са получили по 79 000 лв. застрахователно обезщетение. Наведен е довод, че размерът на възнаграждението не отчита фактическата и правна сложност на спора, а и степента на уважаване на предявения иск.

В отговор по частната жалба се навежда довод, че възнаграждението е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Жалбите са допустими – предявени са от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок. Ищците в първоинстанционното производство са освободена от задълЖ.е да внесат държавна такса, поради 4 което не дължат такава и във въззивното производство. Ответникът и третото лице помагач са внесли дължимата от тях държавна такса.

В съдебно заседание въззивниците и ищци в първоинстаннсчионното производство – Г. Я. и М. Я., представлявани от адв. А. и адв. А., поддържат жалбата си. Застъпват теза, че първоинстанционният съд не е отчел солидарната отговорност на ответника, отговорен наред с водача на автобуса като смята за правилно разрешени всички останали въпроси. Навежда се довод, че гражданството не може да обоснове по-нисък размер на обезщетение., понеже предполага дискричинация. Оспорва и частната жалба по чл. 248 ГПК, позовавайки се на аргументите в отговора по нея. Заявено е възраЖ.е за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от АПИ с довод, че надвижиава размерите по наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, а и на фактическата и правна сложност на спора пред въззивния съд. Оспорва и претенцията на третото лице помагач за разноски, позовавайки се на чл. 78, ал. 10 ГПК.

Въззивникът и ответник в първоинстанционното производство – АПИ, представляван от адв. Б., поддържа своята жалба по съобраЖ.ята, излоЖ. в нея. Застъпва теза, че на отчитане подлежи икономическото състояние на страната, чиито граждани са ищците, определена като икономически по-слаба страна от България. Оспорва се финансовото затруднение при ищците с оглед полученото от тях обезщетение. Поддържа, че изплатеното й възнаграждение е в минималния размер по наредбата за адвокатските възнаграждения.

Навежда доводи в писмени бележки.

Третото лице помагач – „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт С. поддържа своята жалба и жалбата на АПИ и оспорва въззивната жалба на ищците. Претендира и разноски. Оспорва искането за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА поради отсъствие на актуална информация за съдбата на изплатеното им обезщетение. Наведени са доводи в писмени бележки.

При служебната проверка не се установява порок, засягащ валидността на обжалвания акт нито неговата допустимост в обжалваната част.

5

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън прилоЖ.ето на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК).

Не се спори във въззивното производство, че АМ „Струма“ се поддържа от АПИ, а на 23.11.2021 г. около 03:00 ч. в участък при сигнализиране за максимална скорост на двиЖ.е 120 км/ч, е настъпило пътнотранспортно произшествие на скоростен път „20“, до км 32, в посока гр. Дупница (според описанието в протокола за оглед, е настъпила смъртта на – дъщеря на ищците, на 22 години към датата на произшествието.

Няма също така спор, че местопроизшествието попада във времевия и предметен обхват на сключения между АПИ и „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: поддръжане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на АМ „ЛЮЛИН“ и АМ „СТРУМА“ от км 0+000 до км 56+170, включително и принадлежащите пътни връзки, охрана на пътни съоръЖ.я и принадлежности в обхвата на автомагистралата, на територията на ОПУ София, ОПУ Перник и ОПУ Кюстендил, стопанисвани от АПИ, РД-381/01.03.18 г.

Пренесеният във въззивното производство спор е ограничен до съответствието на пътя с нормативно установените изисквания към датата на ПТП – 23.11.2021 г., причинно-следствената връзка между евентуална неизправност и смъртта на дъщерята на ищците и размера на справедливото обезщетение, което налага непосредствен анализ на относимите към тези въпроси доказателствата.