Решение № 683 от 16.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Виктория Недева при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч. като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно частно наказателно дело № 20241100604288 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С определение от 26.06.2024 г. по НЧД № 7440 / 2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16 състав, съдът е допуснал извършването на групиране на наказания по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК по влезли в сила присъди по отношение на осъдения П. Б. М., като е постановил прилагането на чл.23, ал.1, чл.24 и чл.25, ал.1 от НК.

Срещу така постановеното определение, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозиран протест от представителя на държавното обвинение. Инвокират се съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, в частта, с която, на основание чл.24 от НК Софийски районен съд е увеличил така определеното едно общо и най - тежко наказание. Сочи се, че в тази част определението противоречи на материалния закон, тъй като нормата на чл.24 от НК предвижда като задължително условие за приложимостта й наказанията, предмет на производство по чл.25 във вр. с чл.23 от НК да са от един и същи вид. С депозирания протест се прави искане за изменение на обжалваното определение, като се отмени приложението на чл.24 от НК. С подадения протест не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание от 15.07.2024 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, 1 след като се запозна с протеста и с приложените материали по делото, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения и/или свидетели и изслушване на вещи лица.

Въззивният съдебен състав, разглеждащ делото сподели становищата на страните, че за правилното му решаване не се налага събирането на доказателства в тази инстанция, поради което не допусна провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебните прения пред градския съд, прокурорът моли за уважаване на протеста.

Посочва, че от прочита на разпоредбата на чл.24 от НК се стига до категоричен извод, че същата би могла да се приложи единствено, ако на осъдения са наложени наказания от един и същи вид. След като в настоящия казус не е така, според представителя на Софийска градска прокуратура, чл.24 от НК се явява неприложим.

Защитникът на осъдения П. Б. М., адв. С.Ф. се присъединява към становището на прокуратурата.

Осъденият П. Б. М., редовно призован, не се е явил, поради което съдебното заседание е било проведеното на 11.10.2024 г. в негово отсъствие, при условията на чл.329 от НПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

За да постанови протестираното определение, Софийски районен съд е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на процедурата по чл.306, ал.1, т.1 от НПК. Приобщил е по реда на чл.283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните писмени доказателствени средства. При постановяване на определението, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред него относими писмени доказателства и доказателствени средства.

Настоящият съдебен състав, действайки като инстанция по фактите и съобразявайки наведените в протеста доводи, както и заявените от страните в публичното съдебно заседание, а също и отчитайки събраните доказателства по време на проведеното въззивно производство, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по - долу фактическа обстановка по делото, която, досежно съдебните актове, постановени спрямо осъденото лице и наложените с тях, подлежащите на групиране наказания, е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал, събран и проверен в тази насока, поради което и се споделя изцяло от въззивния съд. Фактическата обстановка по делото е следната:

Спрямо осъдения П. Б. М. има постановени два влезли в сила и подлежащи на кумулация 2 съдебни актове, с които са му налагани наказания “Лишаване от свобода“ и “Пробация“, както следва :

С определение от 23.10.2023 г., влязло в законна сила на същата дата, е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД № 312 / 2023 г. по описа на Районен съд – гр. Луковит, с което осъденият П. Б. М. се е признал за виновен за извършено от него на неустановена дата до 25.03.2023 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание “Пробация“, при следните пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 – “задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от една година и шест месеца и по 42а, ал.2, т. 2 – “задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и шест месеца.

С определение от 13.05.2024 г., влязло в законна сила на същата дата, е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД № 10807 / 2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което осъденият П. Б. М. се е признал за виновен за извършено от него престъпление на 29.10.2022 г. по чл.343в, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание “Лишаване от свобода“ за срок от три месеца.

Процесното групиране на наказанията на осъденото лице, извършено с обжалваното определение на Софийски районен съд, се е наложило поради влизане в сила на съдебния акт по НОХД № 10807 / 2023 г. на Софийски районен съд. С него първият съд е приел наличието на предпоставките за произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, по отношение предложения от Софийска районна прокуратура начин за групиране. Така районният съд, в унисон с предложението на прокуратурата, е определил едно общо и най тежко наказание “Лишаване от свобода“ за срок от три месеца. Контролираната инстанция също така е постановила и увеличение на общото, най - тежко наказание в размер на 1 ( един ) месец и 15 ( петнадесет ) дни, като е определил така формираното и увеличено по реда на чл.24 от НК наказание да бъде изтърпяно при първоначален “общ“ режим. На основание чл.25, ал.3 от НК е приспадната изтърпяната част от наложеното от РС – гр. Луковит наказание “Пробация“, като 2 дни “Пробация“ се зачитат за един ден “Лишаване от свобода“.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото, досежно съдебните актове, постановени спрямо осъденото лице и наложените с тях, подлежащите на групиране наказания, кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Поради и това, настоящият съдебен състав намира, че извършеното групиране на наказанията е правилно, законосъобразно и в съответствие със задължителните указания, дадени с постановление № 4 / 1965 г. на ОСНК на ВС за достигане до най - благоприятно за осъденото лице положение.

Изцяло съблюдавани от районния съд са били и принципите на материалното право, заложени в чл.23 - чл.25 от НК. От правна страна, въззивната инстанция намира, че законосъобразно първият съд е преценил, че с оглед данните за датите, на които са извършени деянията по горецитираните дела и датите, на които са влезли в сила съдебните актове, са налични предпоставките на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК, за групираните на наложените на осъдения наказания по изброените по - горе влезли в законна сила съдебни 3 актове. Адекватно първоинстанционния съд е групирал наложените по НОХД № 10807 / 2023 г. по описа на Софийски районен съд наказание “Лишаване от свобода“ за срок от три месеца и по НОХД № 312 / 2023 г. по описа на Районен съд – гр. Луковит наказание “Пробация“ с пробационни мерки по чл.42а, ал.1, т.1 и т.2 от НК за срок от година и шест месеца. Извършеното групиране и налагането от страна на контролирания съд на едно общо, най - тежко наказание от три месеца “Лишаване от свобода“ не се оспорва, както от защитата, така и от прокурора в подадения протест.

Първостепенният съд е обсъдил всички въпроси, предмет на проверка в производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, като правилно е зачел времето, през което осъденият П. Б. М. е търпял наказанието „Пробация“. Законосъобразно Софийски районен съд е определил и първоначален общ режим на изтърпяване на определеното едно общо и най - тежко наказание “Лишаване от свобода“, в размер на три месеца.

Резонно, обаче, се явява направеното възражение от страна на представителя на прокуратурата, че районният съд неправилно е приел наличието на предпоставките на чл.24 от НК, поради което и в нарушение на материалния закон е увеличил така определеното общо най - тежко наказание с месец и петнадесет дни. Съобразно текста на цитираната разпоредба, когато наложените наказания са от един и същи вид, съдът може да увеличи определеното общо най - тежко наказание най - много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора на отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. Сходно е становището и на Върховния съд, който с ППВС № 4 / 1965 г. на ОСНК приема, че когато е наложено и друго еднородно с най тежкото наказание, решаващата инстанция следва да обсъди и въпроса, дали определеното общо най - тежко наказание съответства за всичките престъпления от съвкупността и дали то не следва да се увеличи с оглед разпоредбата на чл.24 от НК. Тоест, за да са налице основанията за приложение на чл.24 НК, не е необходимо наказанията за всички престъпления да са еднородни. Напълно достатъчно, но и задължително е определеното общо и най - тежко наказание да е от същия вид и за поне още едно от престъпленията, включени в съвкупността. От изложеното дотук се стига до извода, че увеличаване на общото най - тежко наказание “Лишаване от свобода“, след като за друго от престъпленията, включени в съвкупността, не е определено наказание “Лишаване от свобода“, е абсолютно недопустимо.

В конкретния казус по осъжданията, включени в съвкупността, на осъдения П. Б. М. е наложено наказание “Пробация“ по НОХД № 312 / 2023 г. по описа на Районен съд – гр.

Луковит и наказание “Лишаване от свобода“ за срок от 3 ( три ) месеца по НОХД № 10807 / 2023 г. по описа на Софийски районен съд. Предвид, че наказание от вида на определеното общо най - тежко - “Лишаване от свобода“, не е наложено за никое друго от престъпленията, включени в съвкупността, увеличаването на определеното общо най - тежко наказание, чрез приложението по реда на чл.24 от НК се явява незаконосъобразно. Ето защо Софийски градски съд приема, че въззивният протест се явява основателен, а атакуваното определение в тази му част следва да бъде отменено. Поради изложеното, настоящият състав намира, че 4 са налице основания за изменение на протестираното определение на Софийски районен съд в посочения смисъл, а именно чрез отмяна на приложението на чл. 24 от НК.

В същото време, при извършената от настоящия състав дължима служебна преценка, не се констатира наличието на други нарушения, обуславящи неговото изменяне или отмяна, поради неправилно приложение на материалния закон или наличие на съществени нарушения на процесуалните правила или явна несправедливост на определеното.

Водим от гореизложеното и на основание чл.337, ал.1, т.1 във вр. с чл.334, т.3 от НПК и чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, І въззивен състав