Решение № 1255 от 20.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1255 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330109409 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .

Искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в София , ЖК „Младост 4“ , бизнес парк София , сгр. 6, против Д.

Л. Д., ЕГН: **********, с адрес в *********, и искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД , чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от същия закон .

Ищецът черпи права от договори, каквито твърди :

По Договор за мобилни услуги от дата 19.02.2019 г. за предпочетен мобилен номер ********* с абонаментна програма Тотал 26.99 със срок на действие 24 месеца до 19.02.2021г. , ответникът закупил мобилно устройство APPLE iPhone 32GB Silver на цена от 519.99 лв. при стандартна такава в размер на 769.90 лв.; направената му отстъпка била на стойност от 250.00 лв.

По договор за мобилни услуги от дата 06.03.2019г. за предпочетен мобилен номер *********, Д. закупил мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi па цена от 19.99 лв. при стандартна такава в размер на 149.99 лв.. ; направената му отстъпка възлизала на стойност от 130.00 лв.

По договор за мобилни услуги от дата 16.04.2019г. за предпочетен номер ********* , закупил мобилно устройство APPLE iPhone 8 Plus 64GB Space Grey на цена от 1449.99 лв., при стандартна такава в размер на 1779.99 лв.,; направената му отстъпка възлиза на 330.00 лв. На дата 09.07.2019 г. абонатът е сключил допълнително споразумение 1 към договора, като предпочел нов абонамент от Total + 39.99 promo, при цена от 35.99 лева, със срок на действие 24 месеца - до 09.07.2021 г.

По Договор за мобилни услуги 22.07.2019г. за номер ************* с абонаментна програма Тотал , избрал абонаментен план от 30.99 лева със срок на действие 24 месеца - до 22.07.2021г. Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от ищеца мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.

За потреблението и доставките, ищеца издавал общи фактури №7293336001 /01.09.2019 г. , № **********/01.10.2019 г., №7296003658/01.11.2019 г., които останали неплатени , за стойност от 236.99 лв. Неизпълнението на абоната ангажирало договорната му отговорност по т. 11 от процесиите договори за услуги, като във връзка с чл.75. вр. с чл. 196 буква в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор България ЕАД прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал крайна фактура № 7298634328 от дата 01.01.2020 г. Тя останала неплатена. Абонамента бил деактивиран автоматично на 21.11.2019 г., и била начислена и неустойка в размер на 786.57 лв., формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т.11 от договорите – стойност на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Плащане отново не постъпило.

Ищецът се снабдил , по ч. гр. д. № 536/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, 16-ти с-в. със заповед за плащане , където били заповядани общо 1023.56 лв., от които – месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги- 236.99 лв., както и неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги- 786.57 лв.

Заповедта била връчена чрез уведомление , при което се иска от съда да установи вземането при тези параметри и да се осъди ответника да заплати разноските по делото.

Ответника е оспорил исковете като неоснователни, отрича да е сключвал договорите или предсрочното им прекратяване по негова вина. Възразява да е изтекла погасителната давност, като се позовава на кратката такава. Прави възражение за недействителност на част от клаузите в договорите ( тези за неустойка) поради несъответствие с правилата за потребителска защита. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Водят се обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.

422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, допустими като установителни. Има идентичност между описаното в заявлението и издадената по частното дело 536/22 заповед вземане, и това , предмет на исковата молба. Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.

По същество , от фактическа и правна страна :

Копия от договорите за телекомуникационни услуги и получаване на крайно 2 устройство са представени по делото и съдът не отрича сключването им и частичното изпълнение по тях от страна на ответника. Представени са копия от фактурите, издадени за вземанията на ищеца, съдът кредитира тези документи, макар да са частни и да изхождат от ищеца като техен автор, тъй като съдържанието им кореспондира със записаното в договора. С оглед казаното, има договори между страните като източник на облигационното задължение на ответника да плати цената на доставените телекомуникационни услуги ( абонамент и доставени допълнителни услуги ) и цената на крайното лизингово устройство.

Възражение за липса на реално изпълнение не може да се сподели; от заключението на вещото лице по проведената техническа експертиза личи , че за всички телефонни номера са предоставяни услуги от ищеца.

Възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност също не може да бъде споделено, ако и вземанията на ищеца да са за периодични плащания: месечните периоди на доставка и отчитане са с крайни дати, от които- до датата на подаването на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в съда - не са изтекли три години.Не са изтекли по същата причина и три години от датата на падеж на всяка от фактурите.

Плащане ответната страна не доказва.

За да възникне обаче правото на оператора да получи неустойки за прекратяване на договорите, каквито иначе са уговорени, то следва договорите да са прекратени, тъй като и двата вида неустойки са договорени да се дължат „ при предсрочно прекратяване по вина на абоната„ . Отсъства по делото такова изрично изявление на някоя от страните, а договорите не могат да бъдат „прекратени автоматично от системата на ищеца“ , както се твърди. С оглед изложеното , че действието на договора е прекратено поради неплащане, няма и покана до длъжника да плати с предупреждение за развалянето на договора по реда на чл. 87 от ЗЗД, което следва да е писмено – договорите са в писмена форма.

Прекратяването на договорите остана недоказано като факт по смисъла на чл. 153 от ГПК.

На следващо място , в договора между страните е договорено , че „ в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта, посочена в него , по вина или инициатива на потребителя, , последният дължи неустойка в размер от сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти такси за всяка една СИМ карта /номер до края на този срок. Така формулирани обаче, клаузите са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 2 т. 5 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл. 146 от с. з., тъй като позволяват на търговеца – ищец да получи неоправдано завишен размер на обезщетението за вреди, тъй като този размер е еквивавалент на точното изпълнение от страна на потребителя, 3 без обаче търговеца да трябва да изпълни своето. Така установени клаузите за неустойка, като нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС.Тъй като е изначално нищожна, тези клаузи не могат да бъдат санирани и да произведат действие, включително заради факта, че търговеца претендира само размер на неустойката , който не надхвърля размера на три от вноските. Затова основателно е възражението, че неустоечните клаузи са неравноправни по смисъла на ЗЗП.

Предвид изложеното, исковете за реално изпълнение следва да бъдат уважени , а неустоечните такива – да бъдат отхвърлени.

Разноските се присъждат в полза на ищеца, но пропорционално на уважената част от претенцията. Ответната страна не е направила собствени разноски .

Общият размер на направените от ищеца разноски по двете производства е 1038.49 лева, дължат се пропорционално 240.44 лева. (1038.49/1023.56 *236.99).

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на Д. Л. Д., ЕГН: **********, с адрес в *********, че дължи на ищеца „Йетел България„ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, плащане на следните суми, за които е издадена заповед за плащане № 339/18.01.2022г по частното дело № 536/22 по описа на ПРС: 236.99 лева – главница, стойност на телекомуникационни услуги за периода от 01.08.2019г. до 31.10.2019г. по договори за мобилни услуги от 19.02.2019 г., 16.04.2019 г. и 22.07.2019 г. по издадени фактури № 7293336001/ 01.09.2019 г., № **********/ 01.10.2019 г. и № 7296003658/ 01.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (13.12.2021г.) до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ да се установи вземане по същите договори и фактури за неустойка (за предсрочно прекратяване на договорите и разлики в преференциални цени по същите договори) от 786.57 лева, като неоснователен.

Осъжда Д. Л. Д., ЕГН: **********, с адрес в *********, да заплати на „Йетел България„ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, сумата от 240.44 лева разноски по двете производства.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от 4 връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5