Решение № 259 от 03.04.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Благоевград, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело № 20241210103201 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от От Р. Е. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б*ж.к. А*, бл. * вх. *, чрез адв. В. У., вписана в АК[1]Благоевград, с адрес гр. Б* ул. Т* № * срещу „А* *, ЕИК *със седалище и адрес на управление гр. С* п.к.

1404, р-н Т*, бул. Б***

Твърди се, че ищецът е длъжник по изп. д. № 167/2012 г. на ЧСИ Г* Ц* с район на действие ОС - Благоевград, като след направени справки установил, че изп. д. е образувано въз основа на два броя изпълнителни листа, като единия от тях е изп. лист издаден от Районен съд Благоевград от дата 18.11.2010 г. по ч.гр.д. № 3206/2010 г. в полза на „Т* *, ЕИК *, като изпълнителното дело е образувано на дата 07.02.2012 г. по молба на „Т*“ *, ЕИК *. Сочи се, че впоследствие по делото на дата 25.06.2015 г. „А***ЕИК ***е конституирано като нов взискател по делото, поради извършена цесия. Сочи се, че по образуваното изп. д. са извършвани различни справки и действия, които прекъсват давността, като се твърди, че последното изпълнително действие, което е прекъснало давността е предприето на дата 05.04.2019 г. - наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“. Сочи се, че действието се явява и валидно сторено, тъй като е извършено преди давността да е била изтекла. Излага се, че се признават тези, макар и неизгодни за тях факти, че има образувано изп. д. и е имало действия прекъсващи давността. Твърди се, че след датата на наложения запор върху банковите сметки на длъжника 05.04.2019 г., не са предприети други изпълнителни действия от страна на взискателя, които да прекъсват давността. Сочи се, че последното такова действие относно вземането визирано в изпълнителния лист е предприетото на дата 05.04.2019 г. наложения запор върху банковите сметки на длъжника, като след тази дата изпълнителни действия прекъсващи давността не са предприемани. С оглед на горното, се иска от съда да постанови решение, като признае за установено, че Р. Е. Г., ЕГН **********, не дължи по отношение на ответника „А***, ЕИК **следните суми: сумата от 4744 лв. представляваща главница по договор за потребителски кредит № 7400511471/10.06.2008 година; сумата от 7 208, 92 лв. представляваща общо лихви, както следва: 135, 66 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.06.2009 г. до 09.07.2010 г.; 7 073, 26 лв. - законна лихва от датата на подаване 1 на заявлението за издаване на изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК - 22.10.2010 г. до датата на депозиране на настоящият иск в съда 22.11.2024 г; сумата от 197, 59 лв. представляваща общо разноски, както следва: 97, 59 лв. внесена държавна такса; 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от дата 18.11.2010 г. по ч. гр. д.

№ 3206/2010 г. по описа на PC - Благоевград, които суми са предмет на изп. д. № 167/2012 г. на ЧСИ - Г*Ц*, с район на действие ОС - Благоевград образувано, въз основа на същият изпълнителен лист.

В законоустанвения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен. Не се оспорва, че на 10.06.2008 г., е сключен Договор за кредит № 7400511471 между Р. Е. Г. с ЕГН: ********** и „Т*, като съгласно договор за Цесия, подписан на 23.02.2015 г. между „Т* като цедент, и „А*- като цесионер, последното дружество е придобило гореупоменатото необслужвано вземане по Договор за кредит № 7400511471. Не се оспорва, че въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.

3206/2010 г., по описа на Районен съд - Благоевград, е образувано изпълнително № 167/2012 по описа на ЧСИ Г* Ц*, рег. № 702 КЧСИ. Твърди се, че за събиране на процесното вземане кредиторът многократно е предприемал действия по принудително изпълнение, с оглед удовлетворяване на претенцията си, като до съдебния изпълнител са подавани множество молби за извършване на принудителни действия, подробно описани и в приложенията към исковата молба, подадена от ищеца. Твърди се, че в случая не е настъпила предвидената в закона погасителна давност, в каквато насока се излагат съображения. С оглед на горното се оспорва предявения иск, като неоснователен. Претендират се сторените по делото разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се оспорва от ответника, че на 10.06.2008 г., е сключен Договор за кредит № 7400511471 между Р. Е. Г. с ЕГН: ********** и „Т** като съгласно договор за цесия, подписан на 23.02.2015 г. между „Т*** - като цедент, и „А***- като цесионер, последното дружество е придобило гореупоменатото необслужвано вземане по Договор за кредит № 7400511471.

Не се оспорва, че въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. 3206/2010 г., по описа на Районен съд - Благоевград, е образувано изпълнително № 167/2012 по описа на ЧСИ Г*Ц* рег. № 702 КЧСИ.

Ответникът е конституиран като взискател с протокол на 25.06.2015г. по молба на ответника от 25.06.20215г.

На 07.12.2015г. ответникът е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищеца.

На 13.05.2016г., на 04.04.2018г. са депозирани молби от ответника за налагане на запор на банкови сметки на ищеца и запорни съобщения са изпратени на 28.05.2018г. до „П*, „Р*, „Б*, „У*, „Ю**

На 12.03.2019г. ответникът е поискал налагане на запор на спестовни и/или новооткрити банкови сметки на ищеца.

На 05.04.2019г. запорни съобщения са изпратени до „П**, „Р**, „Б**, „У*, „Ю** На 14.06.2019г. ответникът е поискал налагане на запор на спестовни и/или новооткрити банкови сметки на ищеца.

На 28.06.2019г. ответникът е поискал насрочване на опис на движимото имущество на ищеца и такъв е насрочен за 21.10.2019г. от 15.00 часа.

На 08.11.2022г. ответникът е поискал налагане на запор на трудово възнаграждение на ищеца негови МПС, такава молба е депозирал и на 27.09.2023г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни 2 изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Не се оспорва от ответника, че на 10.06.2008 г., е сключен Договор за кредит № 7400511471 между Р. Е. Г. с ЕГН: ********** и „Т*, като съгласно договор за цесия, подписан на 23.02.2015 г. между „Т* - като цедент, и „А* - като цесионер, последното дружество е придобило гореупоменатото необслужвано вземане по Договор за кредит № 7400511471.

Не се оспорва, че въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. 3206/2010 г., по описа на Районен съд - Благоевград, е образувано изпълнително № 167/2012 по описа на ЧСИ Г*Ц*рег. № 702 КЧСИ.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно, че са настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Ответникът следва да докаже обстоятелствата на които основава своите възражения правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правоунищожаващи.

Искът с който е оспорено изпълнението, намира основание в нормата на чл. 439, ал. 1 ГПК вр. с чл. 124, ал.1 ГПК и е допустим. В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е погасено по давност, цели да установи липса (погасяване) на изпълняемото право, подлежащо па принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица - прекратяване на изпълнителния процес - решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о.

Съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител /или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността/ и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.

В Тълкувателно решение № 2 /26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на 3 парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В настоящия случай давността за вземанията е прекъсната с издаване на изпълнителния лист от 18.11.2010г., когато е започнала да тече 5 годишна давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД /за вземания, установени със сила на пресъдено нещо/. Изискването по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.

По молба на взискателя от 07.02.2012г. е образувано изп.д.№ 167/2012г. по описа на ЧСИ Ц*. Извършената с т. 10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. д.

№2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление №3/18.11.1980г. по гр.д.№3/1980г. на Пленума на ВС поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т. 10 разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това /Решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, IV г.о.;

Решение №252/17.02.2020г. по гр.д.№1609/2019г. на ВКС, III г.о./.

Принципно от връчването на запорните съобщения започва да тече нова 5 - годишна давност. В съдебната практика се приема, че за прекъсването на давността по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД е без правно значение дали предприетите изпълнителни действия са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имущество на длъжника. Без правно значение е дали запорите са довели да ефективно удовлетворяване на взискателя /Определение №50229/14.11.2022г. на ВКС по т.д.№963/2022г., I т.о.; Решение №3/04.02.2022г. по гр.д.№1722/2021г. на ВКС, IV г.о./. Това следва и от самата разпоредба на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане на изпълнителни действия“, а не „извършване“ /Определение №136/19.02.2020г. по гр.д.

Разпечатката съдържа 36 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3afbbf58-4180-4cac-a4f3-093eb20310c6