Решение № 793 от 09.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. Варна, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20223110115367 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното :

Ищецът Х. Ш. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес, този на процесуалният му представител - адвокат от АК Варна - Й. А.: *** , е сезирал на 21.11.2022 г. РС Варна с искова молба с правно осн. чл. 432, ал. 1 КЗ против ответното дружество „З. Д. Е." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Й. Ц. - Председател на Съвета на директорите и Е. И. - Изпълнителен директор.

Отправеното до съда искане, по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, след уточнението на исковата молба е : Да бъде постановено Решение по силата на което, съдът да осъди ответника ЗАД „Е.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Х. Ш. Х., ЕГН ********** СУМАТА в размер на 100.00 (сто) лева, формирана както следва: за възстановяване на задна броня - 7 лв., товарна врата лява - 36.00 лв., товарна врата дясна -36.00 лв.,светлоотразител в задна броня ляв - 13.00 лв., камера и тониране - 8.00 лв., представляваща частичен иск от остатъка в размер на 2 520.62 лева, формирана както следва: задна броня - 228.80 лв., товарна врата лява - 1 099.46 лв., товарна врата дясна -1 099.62 лв., светлоотразител в задна броня ляв - 32.90 лв., камера и тониране - 60.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил „***“, с рег. № ***, причинени в резултат на реализирано на 25.03.2022г., ПТП, в гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. „*** „ с рег. № ***, застрахован по Договор за гражданска отговорност при ответното дружество, със срок на действие 08.01.2022 г. -07.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -21.11.2022 г. , до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обективирано е и искане в полза на ищеца да се присъдят сторените съдебно -деловодни разноски.

Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: На 25.03.2022г., около 17:20 часа, в ***, посока изхода на града, 1 управлявайки собственият си автомобил марка „***“, с рег. № ***, твърди ищецът, че претъпял ПТП, като причина за настъпването му била поведението на Р. И. управлявал л.а. марка „***“ с рег. № ***. ПТП - то настъпило при следните обстоятелства: На 25.03.2022г., около 17:20 часа, в гр.Варна, управлявайки автомобил марка „***“, с рег. № ***, ищецът се движел по бул. „*** „, посока изхода на града. Имало задръстване, като преди кръговото кръстовище с бул. „***“ се наложило ищецът да спре. Докато ищецът чакал колоната от автомобили да потегли, изведнъж почувствал силен удар отзад. След като излязъл от автомобила установил, че Р. И. управлявайки л.а. марка „*** ***“, с рег. № *** не успял да спре безопасно и блъснал л.а. с рег. № ***, който се преместил напред и ударил автомобила на ищеца . За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след посещение на мястото на ПТП и след изясняване механизма на произшествието издали Протокол за ПТП с № 794471. В Протокола за ПТП, като виновен посочили водача на л.а. марка „***“, с peг. № ***, а като причина, че същият се движел с несъобразена скорост и блъснал спрелият пред него л.а. с рег. № ***, който се придвижел напред и блъснал автомобила на ищеца.

Лекият автомобил на виновния водач, сочи ищецът, че бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност „ от застрахователна компания ЗАД „Е.“, със срок на действие 08.01.2022г. - 07.01.2023г., която полица била действаща към датата на ПТП.

На 28.03.2022 г. твърди ищецът, че уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП. Служител на ответника извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на увредените детайли. В описа, като увредени детайли били описани: задна броня, товарна врата лява, товарна врата дясна и светлоотразител в задна броня ляв. Като застрахователно обезщетение ищецът сочи, че получил сумата в размер на 479.38 лв. Размера на сумата много го изненадал , т.к. сумата била много малка и не можело да покрие щетите. В тази връзка, ищецът твърди, че извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко ще му струва ремонта на автомобила. От проведеното проучване ищецът установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 3 000 лв. Сумата, която застрахователя следвало да изплати, като обезщетение била в размер на 3 000 лева, от която сума следвало да се приспадне заплатената до момента сума в размер на 479.38 лева, или сумата, която следвало застрахователят да заплати на ищеца възлизала на 2 520.62 лева.

Имайки предвид гореизложеното, ищецът е обосновал правния си интерес от завеждане на настоящия иск. Изрично в исковата си молба ищецът се е позовал на разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК, съгласно която исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, се предявяват пред съда по местонастъпване на застрахователното събитие. В случая ищецът упражнява правото си да се ползва от особената местна подсъдност, която дерогира общата местна подсъдност по чл.108, ал.1, изр.1 от ГПК. В изпълнение на императивната норма на чл. 127 , ал.4 ГПК ищецът е посочил в исковата си молба ,че желае изплащане на паричните вземания по банков път, по следната банкова сметка: ***, специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..

В уточнителната си молба, в изпълнение на дадените от съда указания ищецът е прецизирал петитума на иска си, като е навел и следните пояснения и уточнения:

Вследствие на настъпилото на 25.03.2022г., ПТП, били увредени : задна броня, товарна врата лява, товарна врата дясна и светлоотразител в задна броня ляв на собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, с рег. № ***. Задната броня била деформирана, поради което се нуждала от ремонт и боядисване. Товарна врата -лява , била деформирана, поради което се нуждаела от подмяна и боядисване. Товарна врата - дясна, била деформирана, поради което се нуждаела от подмяна и боядисване. Светлоотразител в задна броня - ляв, бил счупен, поради което се нуждаел от подмяна. Цената на частичният иск от 100.00 лв. сочи ищецът в уточнителната си молба, че е формирана както следва: 1.задна броня : труд - 2.00 лв.,боя и материали - 5.00 лв.; 2.товарна врата лява- цена в ново състояние - 23.00 лв.,труд - 3.00 лв.,боя и материали -10.00 лв.; 3.товарна врата дясна - цена в ново състояние - 23.00 лв.,труд - 3.00 лв.,боя и материали - 10.00 лв.4.светлоотразител в задна броня ляв-цена в ново състояние - 12.00 лв. труд - 1.00 лв.5.камера и тониране - 8.00 2 лв.Стойността необходима за възстановяване на автомобила в размер на 2 520.62 лв., сочи ищецът, че е формирана както следва : 1.задна броня- труд - 148.80 лв.,боя и материали - 80.00 лв.; 2. товарна врата лява - цена в ново състояние - 858.66 лв.,труд -140.00 лв.,боя и материали - 100.80 лв.; 3.товарна врата дясна- цена в ново състояние -858.66 лв.,труд - 140.00 лв., боя и материали - 100.80 лв.; 4. светлоотразител в задна броня ляв-цена в ново състояние - 26.90 лв. ,труд - 6.00 лв.; 5. камера и тониране - 60.00 лв. В подкрепа на твърденията и искането си ищецът е направил доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК, на 06.01.2023 год. във ВРС е депозиран отговор от ответното дружество, заведен с рег. вх. № 1015/6.1.2023г. Ответното дружество „З. Д. Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Й. Ц. Председател на Съвета на директорите и Е. И. - Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Й. С., сл. тел. ************, електронна поща: ********, изразява следното становище по исковата молба:

Оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Същите според ответника са недоказани и неоснователни, поради което следвало да бъдат отхвърлени.

По наведените от ищеца фактически твърдения: Не спори, че на 25.03.2022г. е настъпило ПТП при обстоятелствата и между участниците, описани в исковата молба. Не оспорва увредените детайли. Не оспорва, че е налице полица № 07522000020759 за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „***“, ДКН ***, със срок на покритие от 08.01.2022г. до 07.01.2023г. Не спори, че във връзка със събитието, на 28.03.2022г. пред застрахователя е предявена извънсъдебна претенция. Образувана била щета № 1500114489, по която на 06.04.2022 г. било изплатено обезщетение в размер на 479.38 лева.Изброените обстоятелства ответникът намира, че не са спорни, поради което не възразява да се отделят като такива.С изключение на тях, ответникът оспорва всички останали твърдения, на които се основават исковете. Оспорва разходите, необходими за възстановяване на превозното средство. Същите според ответника са прекомерно завишени. Изплатеното обезщетение , възразява ответникът, че било достатъчно да покрие вредите. Не било ясно за ответника как била определена сумата от 3000 лева, тъй като не били представени оферти от сервизите, където е проверявал ищецът. Най-вероятно, твърди ответникът, сумата била произволно определена, а отделно от това - цените за части и труд надвишавали средните пазарни такива, а дори и в официален сервиз на марката.

Предвид горното, ответникът моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове като недоказани и неоснователни. Моли, на ЗД „Е.“ АД да бъдат присъдени разноските по делото, включително за юрисконсултско възнаграждение.С отговора на искова молба ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, евентуално претендирано от другата страна. На последно място, в срока по чл.131 ГПК ответникът е изразил становище по доказателствените искания на ищеца.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 24.02.2023 г. , съдът е намерил, че са налице предпоставките за допускане на изменение на размера и характера на иска , поради което и на осн. чл. 214 ГПК е допуснал изменение на предявения частичен иск , като искът се считат за предявен от датата на депозиране на исковата молба в съда - 21.11.2022 г., в пълен размер (а не като частичен иск) ЗА СУМАТА о т 2055,23 лева (две хиляди и петдесет и пет лева и двадесет и три стотинки) - представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил „***“, с per. № ***, причинени в резултат на реализирано на 25.03.2022г., ПТП, в гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. „*** „ с рег. № ***, застрахован по Договор за гражданска отговорност при ответното дружество, със срок на действие 08.01.2022 г. - 07.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 21.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът, представляван от адв.Й.

А., поддържа исковата молба, желае цялостно уважаване на иска съгласно допуснатото изменение, ведно с присъждане на разноските по делото съгласно представения списък по 3 чл. 80 ГПК . В условията на евентуалност адв.А. е навел възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна юрисконсутско възнаграждение .

Ответната страна по спора, редовно уведомена за откритото съдебно заседание, не изпраща представител, но в писмена молба с рег. вх.№ 14710/24.02.2023г. поддържа отговора на искова молба и желае отхвърляне на иска с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Процесуалният представител на ответното дружество юрисконсулт Й. С. е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, евентуално претендирано от другата страна .

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :