Решение № 159 от 10.07.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Сливен, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. С.

Членове:

Цанка Г. Неделчева

Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Пенка М. С. в присъствието на прокурора Е. М. Р. като разгледа докладваното от Пламен Д. С. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262200600309 по описа за 2026 година Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С Присъда рег. № ******* год. постановена по НОХД № ******* год. по описа на Районен съд – С. съдът е признал Й. А. Б. за виновен в това, че на ******* год., в гр. С., на кръстовище на ул. ******* и ул. *******, на пешеходна пътека, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Т.“ с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 116 от Закона за движение по пътищата /„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците...“/ и чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /“При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“/ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т. И. Ц., родена на ******** г. от гр. С., изразяваща се във фрактура, депресия на латералния /страничния, външния/ кондил /condylus lateralis/ на големия пищял /tibia/, участващ във формирането на т. нар. тибиално плато в състава на колянната става, довело до „трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник“– престъпление престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б.

„а“, предл. второ, вр. ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. На 1 основание чл. 54 НК съдът го е осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отлага за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, а на основание чл. 343г, вр. чл.

343, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е наложил на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА. Със същата присъда подсъдимият е признат за невинен в това да е извършил деянието и в следствие на нарушаване на чл.20.ал.1 от Закона за движение по пътищата, поради което е оправдан по повдигнатото му в този смисъл обвинение. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства; на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия да заплати и направените по делото разноски.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия – адв. В. С. от АК – С., в която се сочи, че присъдата на РС в осъдителната част е неправилна, необоснована и несправедлива; аргументира искане за изменение на същата, като приложи нормата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като се изтъква наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и липса на отегчаващи за подсъдимия и неправомерните според жалбоподателя действия на пострадалата при преминаването на пешеходната пътека. Не са посочени и не се претендират допуснати съществени процесуални нарушения. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на далото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – С. и алтернативно искане да бъде изменена присъдата от въззивния съд с приложението на чл.55 от НК и определено по – леко наказание „Пробация“ по чл. 42, б. А от НК.

Въззивна жалба е подадена и от повереника на частния обвинител Т.

И. Ц. - адв. Е. М. от АК – С., в която изрично е посочено, че няма неизяснени обстоятелства, които следва да се проверяват от въззивната инстанция, не се правят искания за събиране на нови доказателства, които да се събират и проверяват от ОС-С. като се изразява становище, че наложеното с присъдата наказание е явно несправедливо и се прави искане наказанието на подсъдимия да бъде увеличено от една година лишаване от свобода на една година и шест месеца и увеличаване срока на лишаване от право да управлява МПС.

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура – С., намира жалбата за неоснователна. Сочи, че не са налице основания за отменяне или изменение на присъдата. Счита, че не са допуснати нарушения на закона при определяне на наказанието, поради което присъдата, като законосъобразна, моли да бъде потвърдена.

Частния обвинител, пострадалата Т. И. Ц. се явява лично и с адв. Е. М. от АК – С. поддържа въззивната жалба и заявява, че жалбата е неоснователна.

Присъдата е правилна законосъобразна и обоснована и че са налице доказателства, които да обосновават по тежко наказание. Даденото наказание е в минималния размер. Претендира за изменение в мотивите на присъдата относно мястото на удара, както и да не се ценят приложените по делото 2 снимки, които първоинстанционния съд е приел като доказателства по делото.

В заключение заявяват, че присъдата е правилна и законосъобразна, но поддържа искането си за увеличаване на наказанието, както и претендира направените разноски.

Жалбоподателят подсъдим Й. А. Б. се явява лично и с адв. А. от АК В., който акцентира върху това, че според него подсъдимия е изпълнил всички изисквания, които законът, правилата и добрите нрави изискват и подсъдимия Б. няма вина за настъпилото ПТП, поради което молят той да бъде оправдан.

Същите поддържат и алтернативно направеното искане за намаляване размера на наказанието.

В правото си на лична защита подсъдимият заяви, че съжалява за случилото се, но счита че няма вина за това за което го обвиняват.

С последната си дума изразява желание да бъде оправдан Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивните жалби и съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими - подадени в срок и при наличие на правен интерес от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице.

За да постанови съдебния си акт районният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:

На ******* г. около ***** часа подс. Б. управлявал автомобила си в гр.

С., движейки се по улица ******* с посока на движение към кръстовището с улица *******. На ул. *******, преди кръстовището й с ул. *******, имало очертана с пътна маркировка пешеходна пътека. От дясната за подсъдимия страна (на ъгъла на кръстовището), се намирала закусвалня „**********“, като пешеходната пътека достигала до тротоара пред нея. Времето било ясно с добра видимост и суха пътна настилка.

На тротоара до закусвалнята се намирала пострадалата Т. Ц.. Тя била заедно със съпруга си свид. Д. Ц., като двамата, след като посетили закусвалнята, имали намерение да продължат към МБАЛ „Х. Д.“, движейки се по ул. *******. По същото време подс. Б. движейки се по ул. ******* достигнал кръстовището с ул. *******, като спрял автомобила преди да навлезе на платното за движение по ул. *******, върху самата пешеходна пътека. Той имал намерение да завие на дясно по ул. *******, поради което гледал на ляво, от която посока единствено можело да преминат автомобили.

По същото време намиращата се на тротоара свид. Ц. решила да пресече улица *******, като видяла спрелия преди пешеходната пътека автомобил управляван от подс. Б.. Към момента на прехода на свид. Ц. от бордюра към пешеходната пътека, подс. Б. потеглил от място, без да възприеме преминаващата пешеходка, която преминавала по пешеходната пътека от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, управляван от подсъдимия. Така върху пешеходната пътека настъпил удар между предната дясна част на автомобила и пострадалата в областта на коляното на левия й 3 крак. Подс. Б. предприел спиране след възприемане на свид. Ц., като автомобилът спрял на около 1 метър след мястото на удара върху пешеходната пътека. Поради малката интензивност на ударната сила и тангенциалния удар, свид. Ц. останала до предната дясна част на нивото на дясното колело на автомобила. В следствие на удара тя изпитала силни болки в областта и коляното на левия крак и за да не падне на земята се подпряла за опора на капака на автомобила.

Съпругът на пострадалата - свид. Д. Ц. подал сигнал на тел. 112 в **** ч., като обяснил, че жена му е блъсната на пешеходната пътека и че кракът й е счупен. В това време подс. Б. слязъл от автомобила и предложил на пострадалата да я закара до бърза помощ и да не викат КАТ, но тя отказала, като настояла да повикат полиция.

На мястото на произшествието пристигнал екип на спешна медицинска помощ, както и полицейските служители свид. И. И. и свид. Г. Г. от сектор ПП на ОДМВР-С.. Те заварили автомобила на подс. Б. на самата пешеходна пътека, като със служебен таблет направили фотоснимки на произшествието.

Свид. Ц. била тествана за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна.

Отрицателни били пробите и на подс. Б. за употреба на алкохол и наркотични вещества. За пътнотранспортното произшествие свид. И. изготвил констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който като причина посочил не пропускане от страна на водача на преминаващ пешеходец по пешеходна пътека.

Екип на спешна помощ откарал свид. Ц. в МБАЛ „Д-р И. С.“ АД, където била прегледана. В анамнезата на издадения лист за преглед на пострадалата било описано наличие на оток и намалена подвижност. В същия ден - ******* г. в болничното заведение й била извършена рентгенография на глезенна става и лява колянна става, но поради неправилно разчитане на изследването, не било констатирано и описано получената в следствие на ПТП-то фрактура на кондила на големия пищял в тибиалното плато на лявата колянна става.

Поради липсата на данни за получени съставомерни телесни увреждания не било започнато досъдебно производство, а на подс. Б. бил съставен АУАН серия G A № *********/******* г. и бил наказан с наказателно постановление № *********/******** г. за административно нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, връчен му на ********* г. и влязъл в сила на ******* г., с административно наказание „глоба“.

В следващите седмици свид. Ц. изпитвала силни болки и затруднения при движение, поради което отново потърсила медицинска помощ. На ******** г. й било направено ново рентгеново изследване, което установило фрактура на латералното плато на лява тибия, именно увреждането причинено й при възникналото ПТП на ******* г., поради което същата подала сигнал до РП-С..

В хода на образуваното досъдебно производство била назначена съдебно-медицинска експертиза, според заключението на която, в резултат на настъпилото на ******* г. ПТП, пострадалата Ц. е получила автомобилна 4 травма /травма на пешеходец, пресичащ пешеходна пътека в резултат на удар с дясната половина на предните състави на лек автомобил/, изразила се в следните телесни увреждания: 1. Контузия на левия крак в областта на глезенната става с болезненост при движение, без клинични и от образните изследвания данни за фрактури, което е осъществило медико- биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ (извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК), както и 2. Контузия на левия крак, в областта на горна трета на подбедрицата му, в областта на колянната става с клинични /оток, палпаторна и функционална болезненост/ и от образните изследвания (проведено в Спешно отделение на ******* г. и второ на 1******* г.) данни за непълна фрактура, депресия на латералния (страничния, външния) кондил на големия пищял /tibia/, участващ във формирането на т.нар. тибиално плато в състава на колянната става, водещо до затрудняване на движенията на левия крак за срок не по-малък от 4-5 месеца, което увреждане е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „трайно затрудняване движението на левия долен крайник“. Съгласно заключението телесните увреждания имат травматична генеза, дължат се на механичното действие (удар, огъване) на твърд тъп предмет и добре отговарят да са получени по време и в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие. Вещото лице посочва още, че при този вид автомобилни травми, през различните фази на произшествието върху тялото на пешеходеца действат различни травмиращи сили, като първа се определя фазата на първоначалния контакт между автомобила и пешеходеца, с локация в областта на долните крайници. Именно през тази първа фаза на произшествието се е получило и увреждането на латералния кондил на големия пищял на левия крак на пострадалата, като поради ниската величина на травмиращата сила не са налице останалите три фази. Характеристиката на увреждането и неговата локализация свидетелства за това, че посоката на травмиращата сила, която го е причинила е била отстрани отляво на пострадалата.