Определение № 29860 от 18.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29860 гр. София, 18.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110115521 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от А. Г. П. срещу „СТИК - КРЕДИТ“ АД.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства по опис, обективиран в същите.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 29.10.2026 г. от 10:00 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, като ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявени са за разглеждане два кумулативно обективно съединени иска, както следва: 1/ установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит от разстояние № *******/15.09.2025 г. поради противоречието му със закона и 2/ осъдителен иск по чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 781,27 евро, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит от разстояние № *******/15.09.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването.

Ищецът А. Г. П. твърди, че на 15.09.2025 г. сключил с ответното дружество „СТИК - КРЕДИТ“ АД договор за кредит от разстояние № *******. По силата на договора му била предоставена в заем парична сума в размер на 900 лв. /460,16 евро/ за срок от 15 дни. Уговореният размер на годишна лихва бил 36 %, а годишният 1 процент на разходите – 37,67 %. В чл. 17 от договора било уговорено, че договорът следва да бъде обезпечен чрез гарант, отговарящ на условията, посочени в ОУ, или чрез банкова гаранция в полза на дружеството – кредитор. Съгласно чл. 27 от договора, потребителят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Уговорено било неустойката да се заплаща разсрочено, заедно с погасителните вноски. Твърди се, че ответникът начислил дължима неустойка в размер на 121,50 лева, тъй като ищецът не изпълнил задължението си по чл. 17 от договора за представяне на обезпечение.

Общата сума, която била заплатена до момента на депозиране на исковата молба на ответника възлизала в размер на 1262,80 евро /2469,83 лева/. Излага съображения за недействителност на задължението за заплащане на неустойка. Счита, че същата противоречи на закона и на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като постига единствено неоснователно обогатяване за кредитора. Намира, че с клаузата се стига и до заобикаляне на закона. С процесната клауза се предвиждало още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. Счита, че в нарушение на закона ответникът не е включил начислената неустойка в размера на ГПР, като по този начин действителният размер надхвърлял допустимия максимален такъв по 19, ал. 4 ЗПК, поради което договорът е нищожен на това основание. Счита, че действителният размер на ГПР не е правилно отразен в договора. Поради недействителността на договора намира, че дължи само чистата сума по кредита, като надплатения размер от 781,27 евро е недължимо латен поради липса на основание за това. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че договорът за заем е сключен съгласно изискванията на закона, като не са налице сочените от ищеца пороци. Намира, че не е налице недействителност на договора във връзка с клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение. Намира, че клаузата не излиза извън присъщите й функции. Сочи, че неустойката не е включена при формирането на ГПР, като излага съображения, че същата не представлява общ разход по кредита и не следва размерът й да е включен в ГПР по кредита. Сочи, че кредиторът имал правото и да не претендира уговорената неустойка. Намира, че не е налице твърдяната от ищеца изначална липса на възможност за осигуряване на поръчител, отговарящ на посочените условия. Счита, че на потребителя е осигурена възожност в 14-дневен срок да се откаже от договора, но същият не е го е сторил. Признава факта за получена сума в раздмер на 781,27 евро над чистата стойност по кредита. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В тежест на ищеца по предявения установителен иск с правно основание по чл.

26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит от разстояние № *******/15.09.2025 г., който противоречи на закона.

В тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на 781,27 евро, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит от разстояние № *******/15.09.2025 г., без да е имало основание за извършване на 2 престацията /поради недействителност на договора/.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата: 1/ че между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № *******/15.09.2025 г.; 2/ че уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение не е част от формирания ГПР по договора за кредит и 3/ че ищецът е заплатил на ответника сумата от 781,27 евро над чистата стойност по кредита.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да спестят време и разходи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3