Решение № 715 от 30.12.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 715 гр. Монтана, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА В. Т.-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251630102139 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.

Ищцата Ц. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Монтана, ул.Жеравица 97 твърди в исковата си молба, че между нея и „Стик-Кредит“ АД, ЕИК ... е сключен договор за кредит № 63805 с главница 900 лева и период от 10 месеца. Поддържа също, че на 15.08.2025 г. е упражнила правата си по чл.11, ал1 т.12 ЗПК, като е отправила искане към кредитора да й бъде предоставено извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор за заем. Поддържа, че ответното дружество е изпратило извлечение, от което са видни претендираните от ищцата суми. Твърди, че ответното дружество признава, че тя е заплатила до момента сума в общ размер на 840 лева, но претендира допълнителни 2,403.07 лева по процесния кредит. Вярва, че в договора за кредит кредиторът е включил клауза, с която я задължава да предостави в изключително кратък срок практически невъзможно за предоставяне обезпечение от потребител, ползващ се от услугите на т.нар. „бързи кредити", а именно - банкова гаранция или няколко поръчители при изключително завишени условия. В резултат, при непредоставяне на това обезпечение на потребитедя се начислява неустойка в огромни размери, която по същество е скрита възнаградителна лихва. Твърди, че тази конструкция за оскъпяване на потребителски кредит чрез скрити лихви, именувани като неустойки, за да не бъдат включени в ГПР е служебно известна на съда, както и фактът, че същата е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, каквато е и константната съдебна практика.

Поддържа, че на 18.08.2025г. е заплатила още 65 лева към ответното дружество, с това платените общо суми са в размер на 905 лева. Предвид това, счита, че сумата от 2338.07 лева от общо претендираните преди плащането 2 403.07 лева са недължими, предвид недействителността на договора за заем и разпоредбата на чл.23 ЗПК. Предвид 1 гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че тя Ц. Т. Г., ЕГН ********** не дъджи на „Стик-Кредит“ АД, ЕИК ... сумата от 2 338.07 лева по договор за кредит № 638305, предвид недействителността на договора за заем. Моли съда да присъди адвокатски хонорар с ДДС при условията на чл.38, ал.1, т.3, предд. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото „Стик-Кредит“ АД, ЕИК ... със седадище и адрес на управдение: гр.Шумен, пл.Оборище № 13 Б е депозирал отговор на искова молба. Твърди, че претенциите на ищцата за нейдействителност на договора за кредит и за недължимост на суми по него са неоснователни, като подробни доводи и съображения са изложени в отговора на исковата молба. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което отхвърли претенциите на ищцата като неоснователни, както и да му присъди сторените по делото разноски.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Установено е по делото, че между страните е сключен договор за кредит № 899842 с размер на кредита: 900 лева; брой на вноските – 10, като всяка вноска включва главница и договорна лихва плюс разсрочено плащане на неустойката; Годишен процент на разходите/ГПР/-42,58 %; Фиксиран лихвен процент: 36 %; Обща сума, дължима по кредита – 1083,77 лева. В чл.27 от Договора за кредит било договорено, че ако потребителят на кредитната услуга не предостави допълнително обезпечение по кредита дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не се предоставя обезпечение, а съгласно чл.17, ал.2, неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

На 15.08.2025г. ищцата е отправила искане към кредитора да й бъде предоставено извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор за заем.

Ответното дружество е изпратило извлечение, от което са видни претендираните суми.

Няма спор между страните, а и ответникът признава, че ищцата е заплатила до момента сума в общ размер на 840 лева, но претендира допълнителни 2 403.07 лева по процесния кредит.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищцата за недължимост на сумата, посочена в исковата молба, респективно недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника "Кредисимо" ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл.22 ЗПК когато не 2 са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно § 1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. (2) Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС. В процесния случай, посоченото ГПР по договора, чиито размер е посочен в Договора като 42,58 %, не е реалният размер на ГПР, като по този начин кредитополучателят е бил въведен в заблуждение относно действителните параметри по кредита. Това е така, защото тъй наречената ,,неустойка” по кредита, уговорена в чл. 27 от Договора всъщност представлява т.нар. ,,скрита лихва‘‘ по кредита, неправомерно оскъпяващ го и всъщност не е уговорена с оглед основната функция на неустойката - да обезпечи евентуални вреди от неизпълнение на длъжника по кредита, а с оглед непредставяне на обезпечение по заема, от което не следва за кредитора задължително да настъпят вреди. Индиция, че единствената функция на уговорената

,,неустойка‘‘ е да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и да се създаде неправомерно допълнително задължение за длъжника, неправомерно значително увеличавайки разходите по кредита, е фактът, че вземанията за неустойка са разпределени на месечни вноски, дължими заедно с главните вземания по кредитаглавница и лихва. Съдът намира, че вземането за т.нар. неустойка несъмнено следва да бъде включено в размер на ГПР по кредита, тъй като е разход за кредитополучателя. По този начин ГПР значително ще надвиши допустимия петкратен размер на законната лихва.

Предвид горното, поради нарушение на императивното правило на чл.19, ал.4 от ЗПК, целият Договор за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, като противоречащ на закона и добрите нрави.

В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК. В този смисъл са решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., 3 решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г., на ВКС, I т. о. и решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. дело № 3620/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г. на ВКС, II т. о., решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д.

№ 2024/2022 г. на ВКС, I т. о. и др..

Договорът, сключен между страните е за кредит в размер на 900,00 лева. Общо платената от ищцата сума е в размер на 905 лева, тоест същата е изплатила чистата стойност по кредита, поради което разликата над тази сума до претендираната от ответника за плащане, не се дължи. Следва да се има предвид, че при отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки на отричаното от ищцата вземане, което не бе сторено в настоящото производство.

При това положение съдът намира исковата претенция за доказана, като следва да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 2 338,07 лева по Договор за кредит № 638305, предвид недействителността на договора за заем.

При този изход на спора, ответното дружество следва да заплати на ищцата разноски в настоящото производство в размер на 93,68 лева, представляващи внесена държавна такса, а на адвокат Д. Г. при условията на чл.38, ал.1 т.3 предл.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 640,56 лева с ДДС.

Предвид изложените по-горе съображения съдът

РЕШИ:

Признава за установено в отношенията между Ц. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Монтана, ул.Жеравица 97 и „Стик-Кредит“ АД, ЕИК ... със седадище и адрес на управдение: гр.Шумен, пл.Оборище № 13 Б, че Ц. Т. Г., ЕГН ********** не дъджи на „Стик-Кредит“ АД, ЕИК ... сумата от 2 338.07 лева по договор за кредит № 638305, предвид недействителността на договора за заем.

ОСЪЖДА „Стик-Кредит“ АД, ЕИК ... със седадище и адрес на управдение: гр.Шумен, пл.Оборище № 13 Б да заплати на Ц. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Монтана, ул.Жеравица 97 сумата от 93,68 лева - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Стик-Кредит“ АД, ЕИК ... със седадище и адрес на управдение: гр.Шумен, пл.Оборище № 13 Б да заплати на адвокат Д. Г., вписан в АК – Ловеч с № 1900017355 адвокатско възнаграждение в размер на 640,56 лева с ДДС, на основание чл.38, ал.1 т.3 предл.2 от Закона за адвокатурата

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Монтана в двуседмичен срок от връчването му на с т р а н и т е .

4

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

5