Решение № 109 от 15.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20238002901132 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавата, чрез ТД на НАП – София, против решение № 143/01.03.2023 г. по т.д.№ 954/2022 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 88/11.08.2022 г. па т.д. № 163/2021г. на Окръжен съд – Благоевград. С потвърденото решение са отхвърлени, предявените в условия на евентуалност, в насетне посочената поредност, искове на касатора против „Аттекс – Груп „ЕООД и „Еделвайс 8„ ЕООД – за обявяване за недействителен по отношение на ищеца, апорт в капитала на „Еделвайс 8„ ЕООД, на недвижим имот - собственост на „Аттекс Груп„ ЕООД, на основание чл. 216, ал. 1, т. 3, в евентуалност - т. 6, в евентуалност - т. 4 на същата разпоредба на ДОПК. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 216, ал. 1 ДОПК, в редакцията му към момента на осъществяване фактическия състав на апорта, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - липса на мотиви за отхвърляне на евентуалните искове - по чл. 216, ал. 1, т. 6, съответно т. 4 ДОПК, в смисъл – относно останалите предвидени предпоставки от хипотезиса на разпоредбите. Оспорва правилността на извода на въззивния съд, че приложимата към основанието на исковете правна норма, в съответната й редакция, не предвижда установени, въз основа декларации за самоопределяне, данъчни и други публични задължения. Намира, че ако съдът 1 бе приложил чл. 216, ал. 1 ДОПК, в съответствие с други относими разпоредби на кодекса / чл. 108 -109 / и съобразно целта му, би достигнал до различен правен извод, независимо от липсата на издаден за публичните задължения на „Аттекс- Груп„ ЕООД ревизионен акт или инициирана ревизия на същия данъчен субект, доколкото за по-голяма част от тези задължения е изтекъл петгодишния срок по чл. 109 ДОПК, за започване на ревизия и следователно тези задължения се явяват „окончателно установени„. Страната акцентира на това, че изменението на чл. 216, ал. 1 ДОПК / обн. ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021г. / не разширява приложното поле на нормата за в бъдеще, а я привежда в съответствие с изначално преследваната от законодателя цел, неотчитана във формирана съдебна практика по приложението й, поради съобразяване единствено с буквалното й съдържание.

Ответните страни - „Аттекс - Груп „ЕООД и „Еделвайс 8„ЕООД - не са депозирали отговор на касационната жалба, нито са заявили съображения по същество в откритото съдебно заседание по делото. Становище е заявил единствено ответникът „Славинвест 19“ЕООД, спрямо който е предявен иск, в евентуалност от уважаването на някой от исковете против останалите ответници, който, поради правния резултат във въззивна инстанция, не е бил разгледан. Защитата на страната ,обаче, съдържа съображения относими единствено към неоснователността на неразгледаната срещу нея претенция, акцентирайки на обстоятелството, че не се твърдят и установяват публични задължения на „ Славинвест 19“ ЕООД, установени по какъвто и да било начин.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :

Държавата, чрез ТД на НАП - София, е предявила в условия на евентуалност искове, за обявяване за относително недействителен спрямо нея, на основание чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК , в евентуалност – т.6, в евентуалност – т. 4 на същата разпоредба, апорт на притежаван от ответника „Аттекс-Груп„ЕООД недвижим имот, в качеството на непарична вноска в капитала на втория ответник - „Еделвайс 8„ ЕООД, с оглед приемането на „Аттекс - Груп„ ЕООД като съдружник в това дружество. В евентуалност от уважаване на някой от така предявените искове спрямо двамата ответници, е предявен иск, за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца последващ апорт на същия имот , като собствен на „Еделвайс 8„ ЕООД , в качеството на непарична вноска в капитала на ответника „Славинвест 19„ ЕООД.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените срещу „АттексГруп„ ЕООД и „Еделвайс 8„ ЕООД искове, позовавайки се на приложимата към датата на осъществяване фактическия състав на атакувания апорт редакция на чл. 216, ал. 1 ДОПК / спрямо последващото й изменение, обн. ДВ бр.105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. /. Съдът е приел, че в относимата към спора редакция, чл. 216, ал. 1 ДОПК не предвижда установени публични задължения, въз основа декларации за самоопределяне на данъчна основа и 2 размер на дължими данъци, съгласно чл.105 ДОПК. Приел е, че това е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове, на всички посочени основания, доколкото се касае за липсата на общ елемент от фактическите състави по всеки от тях. Поради неосъществяване на вътрешно - процесуалната предпоставка за разглеждане на евентуалния иск срещу „Славинвест 19“ ЕООД, за обявяване относителна недействителност на последващия апорт на имота от „Еделвайс 8„ЕООД в капитала на същото дружество, липсва произнасяне по същия в диспозитива на първоинстанционното решение.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по същите съображения.

С определение № 649/18.09.2024 г., касационното обжалване е допуснато по конкретизирания от състава, в съответствие с правомощията му по ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос относно тълкуването на чл. 216, ал. 1 ДОПК, в приложимата му към спора редакция, конкретно : Предвид последващото изменение на чл.216, ал.1 ДОПК - обн. ДВ бр. 105/11.12.2020г., в сила от 01.01.2021г., предходната редакция на нормата изключва ли от фактическия си състав установени - с изходящи от самите задължени субекти декларации - публични задължения ?

Допълнителният селективен критерий е счетен за обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като е налице необходимост от еднозначно тълкуване на чл. 216, ал. 1 ДОПК, в предходната му / преди изм., обн. ДВ бр.

105/11.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. / редакция, с което тълкуване да се преодолее създадена противоречива практика на съдилищата, посочена от касатора.

По правния въпрос :

В редакцията си преди изменението, обн. ДВ бр. 105/11.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. – в приложимата към всички основания за относителна недействителност, уредени с нормата, обща част от хипотезиса, чл. 216, ал. 1 ДОПК гласи : „ Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия [ сделки ], ако в резултат на ревизията са установени публични задължения … „.

В изменената й редакция, същата обща част от хипотезиса на предвидените множество основания в чл. 216, ал. 1 ДОПК, гласи :

„Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия [сделки], ако в резултат на ревизията са установени публични задължения… „

В противоречивата практика на съдилищата се цитират и решения на състави на ВКС, постановени по приложение на чл. 180 ДПК /отм./, действащ към момента на сключване на атакуваните от публичния взискател сделки / така решения по т.д.№ 430/2009 г. на ІІ т.о. и т.д.№ 724/2008 г. на ІІ т.о. на 3

ВКС /. В решения по гр.д.№ 308/2011 г. на ІІІ г.о. и т.д. № 530/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, постановени по приложението на чл. 216 ДОПК, формално е споделено приетото в решение по т.д.№ 430/2009 г. на ІІ т.о. ВКС – че материалноправната легитимация на публичния взискател следва да се основава на публично задължение, установено с влязъл в сила административен акт, респ. с влязло в сила съдебно решение, съответно ,че не може да се основава на справки – декларации по ЗДДС / изрично в мотивите на второто решение / - тъй като няма основание разрешението по т.д.№ 430/2009г. на І т.о. на ВКС да не е приложимо и при новата уредба по ДОПК. В решение по т.д.№ 430/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС действително е споделено виждането, че публичното задължгение следва да е установено с влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение, макар фактическата страна на спора да не касае публично задължение, основано на декларация на данъчно задълженото лице, по чл. 53, ал. 1, т. 2 ДПК /отм./ , аналогична на уредената в чл. 105 ДОПК, а се коментира позоваване на публичния взискател на Постановления за принудително събиране на публични държавни вземания, част от които обжалвани и невлезли в сила, без да стават ясни от решението основанията на публичните вземания. В решение по т.д. № 724/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, изхождайки от „установено„, съгласно смисъла на това понятие / „Български тълковен речник изд. 2002г./ и намирайки го идентичен с вложения от законодателя смисъл, съдът е приел, че в хипотезиса на чл. 180, ал. 1 ДПК /отм./, под „установено“ публично задължение следва да се разбира окончателно определено по размер вземане, което, при създадената законодателна възможност за оспорването му по съдебен или административен ред, по необходимост предпоставя същото да е установено с влязло в сила съдебно решение или влязъл във формална законна сила административен акт, възпрепятстващ последваща промяна в размера. И по това дело фактическата страна на спора не касае публично задължение, основано на декларация на данъчно задълженото лице, по чл. 53, ал. 1, т. 2 ДПК /отм./, аналогична на уредената в чл. 105 ДОПК – самоизчисляване основата и дължимия данък и/или задължителни осигурителни вноски, а публично задължение основано на невлязъл в сила данъчен ревизионен акт.

Самостоятелни мотиви, в обосноваване изключването на декларациите по чл.105 ДОПК от начините за „ установяване на публични задължения „ по чл.

216, ал. 1 ДОПК, останалите две решения, освен формалното препращане към това по т.д.№ 430/2009 г. на ІІ т.о. ВКС, не съдържат.

Следователно, от една страна не може да се обоснове извод, че в преждепосочената съдебна практика по приложението на чл. 180 ДПК

/отм./ съдебните състави са имали предвид и конкретната хипотеза - на самоизчисляване на публични задължения. А от друга страна – налице са съществени разминавания в уредбата на съобразими в отговор на въпроса разпоредби от ДОПК, спрямо съобразими от ДПК /отм./, поради което не може да бъде автоматично споделена приложимост, на създадена по приложението на чл. 180, ал. 1 ДПК /отм./ съдебна практика, относно понятието „установено“ публично задължение по смисъла на чл. 216, ал.1 ДОПК, дори да се счете формирана и по отношение декларации, с които 4 данъчно задължените лица сами определят данъчната основа и размера на дължимия данък / чл. 53, ал. 1, т. 2 ДПК отм., чл. 105 ДОПК /.

Цитираната съдебна практика по ДПК /отм./ изхожда от разбирането, че „установено публично задължение„ е окончателно установено такова, в смисъла на „изпълнително основание„ по чл. 15 ДПК /отм./, който предвижда като изпълнителни основания данъчния акт

/ т.1 / и акта за установяване на съответното публично вземане / т.2 /. Съгласно чл. 16, ал. 1 ДПК /отм./ „установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон“, а според ал. 2 : „Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда, предвиден в Закона за административното производство, за издаване на административен акт „. Видно е, че ДПК /отм./ не посочване декларациите по чл. 53, ал. 1, т. 2 ДПК /отм./, като самостоятелно изпълнително основание, а и съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 15 от Кодекса, не е предвиден друг начин за установяване на публични задължения, освен с нарочен акт.