Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 26 от 28.04.2023, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Административно наказателно дело 2/2023
Вид
Решение № 26
Подписан
28.04.2023
Състав
Аксиния Борисова Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 128в · Закон за биологичното разнообразие
  • чл. 31 · Закон за биологичното разнообразие
  • чл. 31 ал.1 · Закон за биологичното разнообразие
  • § 1 т. 17 · Закон за опазване на околната среда

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. К., 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно наказателно дело № 20231850200002 по описа за 2023 годИ.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания / ЗАНН /.

Образувано е по жалба подадена от Д. С. В., ЕГН **********, чрез адв.

Л. – САК, със съдебен адрес : гр. С., бул. „* * III” № 54, ет. 3, офис № 5 срещу наказателно постановление № 190 / 12.12.2022 годИ. на Директора на „Регионална инспекция по околната среда и водите“ – С., с което на основание чл. 128в от Закона за биологичното разнообразие / ЗБР / е наложена „Глоба” в размер на 1 000.00 / хиляда / лева на жалбоподателя за извършено административно нарушение на чл. 10 ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложение с предмета и целите на опазване на защитените зони.

Жалбоподателката твърди, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, като излага подробни доводи в жалбата и в становището взето от адв. Л. – САК в хода по същество. Същата сочи, че правните норми послужили за издаване на наказателното постановление не кореспондират с фактическата обстановка, която следва да бъде описана, като мотиви към същото, не може един акт да съществува само на едно 1 нормативно посочване на конкретен член без да е описана фактическата обстановка, която се съдържа при направената проверка, като място, дата, час и констатации. Приложено е като доказателство съдебно решение, от което категорично е установено, че по смисъла на § 1 т. 17 от ДР на Закона за опазване на околната среда, за прозирно оградно съоръжение не е необходимо инвестиционно намерение, което да бъде представено пред РИОСВ за одобрение. С оглед на горното упълномощеният защитник на жалбоподателката моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление № 190 / 12.12.2022 годИ. на Директора на „Регионална инспекция по околната среда и водите“ – С..

Административнонаказващият орган – Директорът на „Регионална инспекция по околната среда и водите“ – С. се представлява от юрисконсулт Бозов, който оспорва жалбата, като излага подробни доводи и моли съдът да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление № 190 / 12.12.2022 годИ. издадено от Директора на „Регионална инспекция по околната среда и водите“ – С..

От събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение № 112 / 15.06.2022 г., че на 30.03.2022 г. във вр. с постъпило писмо с вх. № 5358 / 14.03.2022 г. относно нарушения в границите на защитени зони е извършен обход на терени в землището на гр.

Г. и с. Р.. Началната точка на проверката е с коордИ.ти / посочени / и се намира до непосредствена близост до метален портал. От двете страни на портала е изградена ограда от метални колове, забити в земята и закрепена за тях телена мрежа, вкопана в земята, с височИ. около 2 м. Телената ограда е дублирана с електропастир от вътрешната страна и от бодлива тел / многоредна / от външната страна. След проверка в Кадастрално – административна информационна система на Агенция по геодезия, картография и кадастър е установено, че така изградената ограда е с дължИ.

5430 линейни метра и площ 176,3 хектара.

Обходените терени изцяло попадат в защитени зони, включени в екологичната мрежа „Натура 2000“, съгласно Закона за биологичното разнообразие / ЗБР /:

2

Защитена зона BG0001040 „Западна Стара планИ. и Предбалкан“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приета със Заповед № РД – 268 / 31.03.2021 г. на МОСВ.

Защитена зона BG0002005 „Понор“ за опазване на дивите птици, приета със Заповед № РД – 547 / 05.09.2008 г. на МОСВ.

С писма изх. № 5358 – 3963 / 20.04.2022 г. до кмета на общИ. Г. и изх.

№ 5358 – 3961 / 20.04.2022 г. до директора на ТП ДГС – „Г.“ е изискана информация относно сключени договори за ползване съответно на земеделски и горски имоти, попадащи в границите на установеното оградно съоръжение.

В отговор е постъпило писмо с вх. № 8791 / 29.04.2022 г. от ОбщИ. Г., съгласно което поземлен имот ***, гр. Г., в който попада изграденото оградно съоръжение, са предоставени на г – жа Д. С. В., съгласно сключен договор за наем № 5213 / 21.07.2020 г. Имотът попада в границите на цитираните защитени зони, по смисъла на Закона за биологичното разнообразие / ЗБР /.

Изграждането на трайна ограда, вкопана в земята, с масивни метални портали, представлява „инвестиционно предложение“ по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на Закона за опазване на околната среда. В РИОСВ – С. не е постъпило уведомление за инвестиционно предложение и не е извършена оценка за съвместимост по реда на чл. 31 от ЗБР.

На 27.05.2022 г. е извършена проверка в деловодната система, отразена в Протокол № 22 / 27.05.2022 г. за внесено в РИОСВ – С. уведомление за инвестиционно намерение за извършваните дейности в имот с идентификатор ***, при която е констатирано, че такова не е внесено, с което жалбоподателката е нарушила чл. 10 ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложение с предмета и целите на опазване на защитените зони.

За извършената проверка е съставен Констативен протокол № ПД – ДД – 17 / 30.03.2022 г.

Въз основа на посочения по – горе акт за установяване на административно нарушение Директорът на РИОСВ – С. е издал обжалваното наказателно постановление № 190 / 12.1.2022 годИ., с което на основание чл.

128в от ЗБР е наложена „Глоба” в размер на 1 000.00 / хиляда / лева на 3 жалбоподателя.

От разпита на актосъставителя Д. С. Д. се установи, че министерството на околната среда е издала едно писмо, в което казва, че изграждането на оградни съоръжения трябва да се процедират, като инвестиционно намерение, тъй като това съоръжение попада в границата на две зони от „Натура 2000“, „Западна стара планИ.“ е основното.

Т а к а изложената фактическа обстановка настоящия съдебен състав приема въз основа на приложените и приети по делото по реда на чл. 28 3 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав приема от ПР. СТРАНА следното :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 21.12.2022 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К. вх. № 22 / 04.01.2023 г. / пощенско клеймо 03.01.2023 г. /. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 1 от ЗАНН - 14 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Разгледана по същество се явява основателна.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.

Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата : " Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа…. ". В конкретния случай съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на административно нарушение № 009 от 07.12.2021 г. намира, че същият не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

Нарушена е разпоредбата на чл. 42 ал. 1 т. 3 и т.45 от ЗАНН : „Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа : „ датата на извършване на нарушението“, както и „описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено”. В настоящия случай, съдът 4 намира, че не е посочена дата на извършване на нарушението, а само тази на която е констатирано нарушението и не описано в цялост административното нарушение, както и при какви обстоятелства е било извършено.

Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал.1 от ЗБР : „ Планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона“. Условията и реда за извършване на оценка по чл. 31 от ЗБР се определя с Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Определянето на приложимата процедура в случаите, когато се отнася за инвестиционни предложения, с които се предвиждат дейности, които не попадат в обхвата на Приложение № 1 и 2 от ЗООС се извършват от компетентният орган / РИОСВ – С. / след писмено уведомяване от страна на възложителя съгласно чл. 10 ал. 1 от наредбата за ОС :

„Възложителят на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения уведомява на най – ранен етап компетентния орган по чл. 6а за своето намерение чрез уведомление, което съдържа данни съгласно приложение № 2.

В обжалваното наказателно постановление е посочено, че длъжностните лица считат изграденото от жалбоподателката съоръжение за трайна ограда, което представлява „инвестиционно предложение“.

Съгласно разпоредбата на чл. 147 от закона за горите наемателите и арендаторите на поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост, могат да изискат чрез наемодателя или арендодателя въвеждането на временни ограничения или забрани за достъп до площите, ползвани от тях, когато това е необходимо за извършване на дейността им по договора.

Съдът споделя доводите на жалбоподателката, че същата е подписала Договор за наем с ОбщИ. Г., с цел да отглежда животни – коне и същата е направила заграждение, с цел да опази конете от дивите животни, както и 5 предотвратяване на изяждане на малките кончета.

Съдът приема, че изградената ограда не изпълнява понятието за „инвестиционно предложение“. Изграденото съоръжение е свързано и необходимо за управление на съответната зона. Освен това същото по никакъв начин не застрашава защитената зона.

Съдът счита, че е допуснато от административнонаказващия орган нарушение на императивното изискване по чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Датата на извършване на нарушението е съществена характеристика на всяко административно нарушение и е посочена от законодателя като самостоятелен елемент от съдържанието на наказателното постановление.

Датата на нарушението е от значение както за определяне на приложимия по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗАНН закон, така и за преценката дали актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на срока по чл.34, ал.1, изр. второ, предл. второ от ЗАНН.

Съдът намира, че доколкото датата на извършване на нарушението е основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, чрез който се лимитират пределите на административното обвинение от фактическа страна, допуснатото формално нарушение е от категорията на съществените такива, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното постановление.

Предвид горепосочените процесуални нарушения съдът намира, че наказателно постановление № 190 / 12.12.2022 г. издадено от Директора на „Регионална инспекция по околната среда и водите“ – С., въз основа на акт за установяване на административно нарушение 112 / 15.06.2022 г. е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено изцяло, заедно с наложените административни наказания, без да се произнася по същество относно останалите основания, посочени в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно постановление.