Решение № 834 от 18.06.2021, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Решение №834 от 18.06.2021г., постановено по АНД №3533/21г. по описа на ПРС – ХVІІІ н.с.

Производството е по реда на чл.378 от НПК.

Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла в съда за разглеждане постановление, с което прави предложение обвиняемият М. М. К., ЕГН:**********, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, за това, че на 10.09.2020 год. в гр. Пловдив, е потвърдил неистина – че обичайното му пребиваване по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ не е в друга държава – членка на Европейския съюз, в писмена декларация по чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон – чл. 151, ал. 5 от ЗДвП: „Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация“, се дава пред орган на властта – сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив, за удостоверяване на истинността на посочените обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република България – престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа предложението, като счита, че обвиняемия следва да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено административно наказание – глоба в минимален размер. Счита, че направените по делото разноски следва да бъдат възложени на обвиняемия. Не взема отношение относно приложените по досъдебното производство на лист 41 и 42 Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин вх. № *** в оригинал и Декларация от М. М. К. за „Обичайно пребиваване“ от 10.09.2020г. в оригинал.

Обвиняемият К. се явява в съдебно заседание. Признава се за виновен, не дава обяснения по обвинението. Изразява съжаление за стореното. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника му, а при дадената му последна дума моли да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК в минимален размер.

Защитникът му - адв. М.Г., счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен, като моли наложеното му административно наказание – глоба, да бъде в минимален размер.

Нито обвиняемият, нито защитникът му вземат отношение относно направените в хода на досъдебното производство разноски и приложените Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин вх. № *** в оригинал и Декларация от М. М. К. за „Обичайно пребиваване“ от 1

10.09.2020г. в оригинал.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обвиняемият М. М. К. е роден на *** в гр. ***, живущ в ***, б., български гражданин, с висше образование, неженен, неработещ, неосъждан, ЕГН:**********.

До 26.08.2020г. обв. М.К. пребивавал във ***, като на посочената дата се върнал в Р. България през ГКПП Аерогара София. След връщането си в страната, на 10.09.2020г. обвиняемият посетил сектор „Пътна полиция“ /ПП/ при ОД МВР – Пловдив. При посещението в поделението на МВР той подал заявление с входящ №*** за издаване на документ за самоличност на български гражданин. С посоченото заявление обв. М.К. пожелал да му бъде издадено СУМПС, български образец, тъй като притежавал такова, издадено от надлежните власти във ***, но последното изгубил. При подаването на заявлението обвиняемият попълнил декларация по чл.13, т.6 от Наредба №I157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина във връзка с чл.151, ал.5 и 7 от ЗДвП, като в последната собственоръчно отразил обстоятелството, че обичайното му пребиваване по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП не е в друга държава – членка на Европейския съюз, а на следния адрес: ***. Това обстоятелство обв. М.К. отразил, макар в посочената декларация да било изрично описано, че: „Обичайно пребиваване в Република България“ е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки – поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на „обичайно пребиваване“ и въпреки това, че в Р. България се завърнал на 26.08.2020г.

Междувременно на 07.10.2020г. в сектор „ПП“ при ОД МВР – Пловдив било получено писмо от Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/. По повод на последното в сектор „ПП“ при ОД МВР – Пловдив била извършена проверка, като събраните материали били изпратени в Районна прокуратура гр. Пловдив с оглед наличието на данни за престъпление от общ характер. На база изпратените материали Районна прокуратура гр. Пловдив образувала настоящото наказателно производство.

В хода на образуваното досъдебно производство била назначена и 2 изготвена съдебно – почеркова експертиза, предмет на която била подадената от обв. М.К. писмена декларация по чл.13, т.6 от Наредба №I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. От заключението на вещото лице се установява, че подписът в графа „подпис“ в посочената декларация е изпълнен от обвиняемия. В заключението се допълва, че саморъчно изписаният текст в декларацията също е изпълнен от обв. М.К..

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства показанията на свидетелите С.И.Б., И.С.Б., Р.Л.Г. и В.Д.Б., дадени на досъдебното производство и преценени в настоящото на основание чл.378, ал.2 от НПК, които съдебният състав намира за последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и взаимодопълващи се, относно релевантните факти от предмета на доказване и изцяло съответстващи на останалия, събран по делото доказателствен материал. Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.

При постановяване на решението си съдът взема предвид и заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно – почеркова експертиза, което според преценката на съда е извършено компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответства на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.

Изложената фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния доказателствен материал на осн. чл.283 от НПК - Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин вх. №*** в оригинал и разписка /л.41 от дос.пр./, Декларация от М. М. К. за „Обичайно пребиваване“ от 10.09.2020г. в оригинал /л.42 от дос.пр./, справка за съдимост /л.52 от дос.пр./ и характеристична справка /л.58 от дос.пр./.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемият М. М. К., ЕГН:********** е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 10.09.2020 год. в гр. Пловдив, е потвърдил неистина – че обичайното му пребиваване по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ не е в друга държава – членка на Европейския съюз, в писмена декларация по чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон – чл. 151, ал. 5 от ЗДвП: „Свидетелство за управление на моторно превозно средство се 3 издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация“, се дава пред орган на властта – сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив, за удостоверяване на истинността на посочените обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република България.

В настоящия случай обв. М.К. е потвърдил неистина, а именно че, не обичайното му пребиваване по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП не е в друга държава – членка на Европейския съюз, а в действителност то е било във ***. Неистината е потвърдена в писмена декларация по чл.13, т.6 от Наредба №I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина във връзка с чл.151, ал. 5 и 7 от ЗДвП. Отразеното в декларацията е неистина, тъй като смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „Обичайно пребиваване в Република България“ е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки – поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее.

За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там.

Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на „обичайно пребиваване“.

От субективна страна деянието е извършено от обв. М.К. умишлено, под формата на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер и е целял настъпването на общественоопасните последици.

Обвиняемият е съзнавал, че обичайното му пребиваване по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП е в друга държава – членка на Европейския съюз, а именно във ***, но въпреки това отразил в подадената писмена декларация по чл.13, т.6 от Наредба №I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина във връзка с чл.

151, ал. 5 и 7 от ЗДвП, че това не е така.

Причини за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на обвиняемия и незачитане на установения в страната правен ред.

За престъплението по чл.313, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева. Обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, като спрямо него не са прилагани разпоредбите на чл.78А от НК. От престъплението няма 4 причинени имуществени вреди. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78А, ал.1 от НК, с оглед императивността на тази разпоредба съдът е на становище, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание – “ГЛОБА” в размер на 1000 лв. При индивидуализиране размера на така посоченото наказание, съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало, оказаното в хода на досъдебното производство съдействие, добрите му характеристични данни, изразеното критично отношение към стореното и признаването на вината. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха. С оглед на така изложеното и като съобрази имущественото състояние на обвиняемия, както и за да въздейства предупредително и възпитателно, съдът счита, че най-справедливо е да му се определи и наложи административно наказание в минимален размер, а именно “ГЛОБА” в размер на 1000 лв. Така определеният размер съответства както на обществената опасност на деянието, така и на личността на виновния, като би постигнало своето поправително и превъзпитаващо въздействие спрямо него, а също така би се отразило и възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.