Решение № 861 от 07.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

Гр. София, 07.05.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав

СЪДИЯ :

МАРИЯ БОЙЧЕВА при участието на секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1177 по описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 538, ал. 1 и чл. 537 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът “К.Т.Б.” АД

(в несъстоятелност), ЕИК *******, твърди, че на

16.09.2010 г. е издаден от ответника

“Д.Е.Х.” АД (с предишно наименование “Е.” АД), ЕИК *******, запис на заповед за сумата от 94 000 евро и дължима годишна лихва върху тази сума в размер на 12%, считано от датата на издаване на записа на заповед до датата на издължаване на главницата по него. Твърди, че записът на заповед е предявен за плащане на 13.09.2012 г. на ответното дружество, подписан от изпълнителния директор Т.Р.О.. Ищецът твърди, че е подал заявление, въз основа на което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 18.11.2017 г. по ч.гр.д. № 58962/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 46 състав, с която е осъден длъжникът и настоящ ответник да заплати на заявителя претендираните със заявлението суми. Ищецът твърди, че предвид подаденото възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника и настоящ ответник за ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск.

Ищецът претендира да бъде признато за установено съществуването на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена на 18.11.2017 г. по ч.гр.д. № 58962/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 46 състав, че “К.Т.Б.” АД

(в несъстоятелност) има вземане от ответника за сумата от 94 000 евро, представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на 16.09.2010 г., предявен за плащане на 13.09.2012 г., ведно с годишна лихва върху главницата в размер на 12% от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК (25.08.2017 г.) до датата на издължаване на главницата по записа на заповед, и сумата от 153 267,97 лева, представляваща годишна лихва върху главницата в размер на 12% от датата на издаване на записа на заповед (16.09.2010 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК (25.08.2017 г.).

Претендира направените разноски в заповедното и исковото производство.

Ответникът “Д.Е.Х.” АД изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Ответникът не оспорва, че е издател на процесния запис на заповед. Въвежда доводи, че същият е имал обезпечителна функция, доколкото е издаден за обезпечаане изпълнението на задължения, произтичащи от издадената от “К.Т.Б.” АД

(в несъстоятелност) банкова гаранция № 837 от 20.09.2010 г. Сочи, че това е каузалното правоотношение за издаването на записа на заповед и това е била единствената цел на менителничния ефект. Ответникът сочи, че с народно уведомление от 19.11.2010 г., постъпило в банката на 03.12.2010 г., а копие от него при ответника – на 25.11.2010 г., бенефициентът “О.Е.К.” АД е върнал гаранцията в оригинал с изрично посочване “не запазваме никакви последващи претенции, свързани с нея”, с оглед на което основанието за издаването на записа на заповед е отпаднало преди повече от седем години. Сочи, че по този начин е настъпило погасяване и на задължението на издателя по процесния запис на заповед. Сочи, че е отправено от негова страна искане да бъде върнат оригинала на записа на заповед, което е останало без резултат, а действията на ищеца по реализиране на правата по записа на заповед сочат на злоупотреба с права. Въвежда доводи, че щемпелът на датата на предявяване за плащане – 13.09.2012 г., е положен произволно от ищеца. При условията на евентуалност, ако съществува каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден процесният запис на заповед, и същият е предявен за плащане на посочения в самия документ дата, ответникът прави възражение за погасяване по давност на правата на ищеца за принудително събиране на вземането с изтичането на тригодишен давностен срок на основание чл. 531, ал. 1 от ТЗ (изтекъл на 13.09.2015 г.). Претендира да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявения иск. Относно доводите на ответника, ищецът счита, че злонамерени действия и злоупотребата с права следва да бъдат различавани от изпълнението на законоустановените задължения от страна на синдика на банката.

В допълнителния отговор ответникът поддържа направените възражения срещу предявения иск.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 58962/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 46 състав, е видно, че по заявление с вх. № 3067078/25.08.2017 г., подадено от “К.Т.Б.” АД

(в несъстоятелност), е издадена на 18.11.2017 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и е издаден изпълнителен лист въз основа на заповедта, като е разпоредено ответникът “Е.” АД (с настоящо наименование “Д.Е.Х.” АД) да заплати на кредитора и настоящ ищец “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) сумата от 94 000 евро, представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на 16.09.2010 г., ведно с годишна лихва върху главницата в размер на 12% от датата на издаване на записа на заповед до датата на издължаване на главницата, както и 150 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Длъжникът е осъден да заплати на Софийски районен съд дължимата по делото държавна такса от 3 676,96 лева.

Срещу издадената заповед е подадено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК на 20.11.2017 г., като в същото е посочено, че за издадената заповед за изпълнение длъжникът е узнал на 18.11.2017 г. от справка в деловодната система.

Видно от разпореждане на СРС от 12.04.2018 г. и от удостоверяването за получаване на изпълнителния лист на 14.06.2018 г., към датата на подаване на възражението – 20.11.2017 г. изпълнителният лист не е получен и съответно няма данни за образувано изпълнително дело. С оглед на това следва да се приеме, че възражението е подадено в законоустановения двуседмичен срок от узнаването за заповедта за изпълнение.

С разпореждане от 12.04.2018 г. Софийският районен съд е указал на заявителя “К.Т.Б.” АД

(в несъстоятелност), че предвид подаденото от длъжника възражение и на основание чл. 415 от ГПК в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е получено от настоящия ищец на 08.05.2018 г.

Настоящата искова молба е депозирана пред Софийски градски съд на 08.06.2018 г. от “К.Т.Б.” АД

(в несъстоятелност) против “Д.Е.Х.” АД (с предишно наименование “Е.” АД). Следователно същата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 415 от ГПК от надлежна страна – заявителя, поради което искът по чл. 422 от ГПК се явява процесуално допустим.

Подаденото второ възражение от 02.08.2018 г., т.е. след подаването на исковата молба, е без правно значение в случая.

По приложеното ч.гр.д.

№ 58962/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 46 състав (на стр. 6 от същото) е представен процесният запис на заповед, издаден на 16.09.2010 г. от “Е.” АД в полза на “К.Т.Б.” АД. Върху записа на заповед има отбелязване, че е предявен за плащане на 13.09.2012 г.

Ответникът въвежда в спора каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден процесният запис на заповед. С оглед на това по делото е представено уведомление от 19.11.2010 г., с вх. № 6588/29.11.2010 г. по описа на “К.Т.Б.” АД – Централно управление, с която бенефициентът “О.Е.К.” АД е върнал гаранцията за участие и е уведомил банката, че няма други претенции, свързани с нея.

Представено е заверено от ищеца копие на банкова гаранция (гаранционно писмо за участие в търг) № 837 от 20.09.2010 г., издадена от “К.Т.Б.” АД, с превод на български език.

В проведеното на

29.01.2019 г. съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца заявява, че не може да представи оригинал или заверен препис на банковата гаранция № 837 от 20.09.2010 г., издадена от “К.Т.Б.” АД, както е задължен ищецът по реда на чл. 190, ал.

1 от ГПК, тъй като след проверка в деловодството, в архива и в Управление “Кредитиране” същият не e намерен и предполага, че оригиналът на банковата гаранция е унищожен или изгубен.

С оглед въведеното каузално правоотношение, обезпечено с процесния запис на заповед, по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изслушано, неоспорено от страните и прието по делото. Вещото лице М.С. дава заключение, че няма данни за извършено плащане по банкова гаранция № 837 от 20.09.2010 г. от “К.Т.Б.” АД (н.) на бенефициента “О.Е.К.” АД.

Вещото лице дава заключение, че дължимата лихва върху главницата по записа на заповед за периода от 16.09.2010 г. до 25.08.2017 г. вкл. е в размер на 78 362,40 евро, с левова равностойност 153 263,53 лева.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 538, ал. 1 и чл. 537 от ТЗ и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането на “К.Т.Б.” АД

(в несъстоятелност) против ответника “Д.Е.Х.” АД за сумата от 94 000 евро, представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на 16.09.2010 г., предявен за плащане на 13.09.2012 г., ведно с годишна лихва върху главницата в размер на 12% от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК (25.08.2017 г.) до датата на издължаване на главницата по записа на заповед, и сумата от 153 267,97 лева, представляваща годишна лихва върху главницата в размер на 12% от датата на издаване на записа на заповед (16.09.2010 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК (25.08.2017 г.), за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 58962/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 46 състав.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск – подадено е възражение по чл. 414 от ГПК и в указания едномесечен срок по чл. 415 от ГПК е предявен иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 58962/2017 г. по описа на Софийски районен съд.

Разпоредбата на чл. 422 от ГПК е специална процесуална норма, която гарантира възможността на кредитора да упражни правото си на иск за установяване съществуване на вземане, реализирано по реда на заповедното производство, като една от предвидените в закона хипотези е подадено възражение от страна на длъжника.

В това производство, което е установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи съществуването на вземането си по издадената заповед за изпълнение. За да бъде уважен предявеният по реда на чл. 422 от ГПК положителен установителен иск, чрез събраните по делото доказателства следва да бъдат установени юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на издаден в полза на ищеца от ответника менителничен документ, какъвто е разглежданият случай, юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, е издаването на действителен менителничен документ в полза на ищеца.

Записът на заповед като вид ценна книга е абстрактна едностранна сделка. За да възникне вземането е необходимо менителничният документ да е действителен.