Решение № 1580 от 20.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1580 гр. София, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000502214 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260032/10.06.2022 г., постановено по гр. дело № 269/2018 г. по описа на ОС-гр. Враца, ГО, изцяло са отхвърлени предявените конститутивни искове (след допуснатото изменение на исковете на основание чл. 214, ал. 1 ГПК в проведеното на 11.02.2021 г. о. с. з.) с правно основание чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) – макар в тази правна норма тези искове да са назовани „осъдителни” (с тези искове се цели съдът да допусне поисканата правна промяна, а именно отчуждаване в полза на държавата на притежавано от проверяваните лица имущество, придобито от незаконен източник), за отнемане в полза на държавата от патримониума на П. Т. А., Д. Т. А., Д. П. А. и Т. П. А. на основание чл. 62 и чл. 63, ал. 1 и чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.) на следното имущество (на обща стойност от 525743,67 лв.): А) от Д. П. А. и Т. П. А. - чрез нейната майка и законен представител Д. Т.

А.: УПИ XVII, пл. № 1694, кв. 50 по ПУП на гр. ***, с площ от 1000 м 2 , ведно с построените в него Автосервиз - масивна монолитна конструкция със застроена площ от 100 м2 , с таванско помещение от 100 м2 , състоящ се от две работни помещения, офис и санитарен възел и магазин за промишлени стоки - масивна монолитна конструкция със застроена площ от 50 м2 , с таванско помещение от 50 м2 , състоящ се от търговско помещение, санитарен възел и офис; Б) от П. Т. А. и Д. Т. А. (в СИО): л. а. „Пежо 106”, с peг. № ***; В) от П. Т. А.:

1) сумата в размер на 26437,50 лв., представляваща вноски на каса по разплащателна сметка в евро с IBAN *** в „Първа инвестиционна банка” АД; 2) сумата в размер на 5,40 лв., представляваща начислени лихви по разплащателна сметка в евро с IBAN *** в „Първа инвестиционна банка” АД; 3) сумата в размер на 244,63 лв., представляваща вноски от трети лица в периода 21.05.2008 г. до 16.09.2008 г. по сметка в лева с IBAN *** в „УниКредит Булбанк” АД; 4) сумата в размер на 14,24 лв., представляваща начислени лихви по сметка в лева с IBAN *** в „УниКредит Булбанк” АД; Г) от П. Т. А. и Д. Т. А. : 1) сумата в размер на 1

4508 лв., представляваща пазарната стойността към момента на прекратяване на регистрацията на л. а. „Мерцедес С 250 Д”, с peг. № ***; 2) сумата в размер на 22147 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на л. а. „Мерцедес Е 320 ЦДИ”, с peг. № ***; Д) от Д. П. А.: сумата от 5425 лв., представляваща ½ ид.част от получена от продажбата на недвижим имот, отчужден на 23.01.2015 г., който се намира в гр.

*** и представляващ самостоятелен обект № 2, с площ от 260 м2 и ½ ид.част от УПИ XIII688, в кв. 50; Е) от Д. П. А.: 1) сумата от 2300 лв., внесени на каса по разплащателна сметка № 20988230 в лева в „Банка ДСК” ЕАД; 2) сумата от 1200 лв., представляваща получен наем съгласно договор от 04.11.2013 г.; Ж) от Т. П. А. – чрез законния си представител Д. Т. А.: сумата от 1200 лв., представляваща получен наем съгласно договор от 04.11.2013 г.; 2) сумата от 5425 лв., представляваща ½ ид. част от получена от продажбата на недвижим имот, отчужден на 23.01.2015 г., който се намира в гр. *** и представляващ самостоятелен обект № 2, с площ от 260 м2 и ½ ид.част от УПИ XIII-688, в кв. 50; З) от Д. Т. А.: 1) сумата в размер на 2500 лв., представляваща равностойността от продажбата на 50 дружествени дяла с номинал от по 50 лв. от „Ескус-М” ООД; 2) сумата от 934 лв., внесена на каса в периода 28.08.2008 г. до 13.05.2016 г. по разплащателна сметка № 9091815 в лева в „Банка ДСК” ЕАД; 3) сумата в размер на 30857,40 лв., представляваща вноски по сметката от трети лица през 2008 г. - по разплащателна сметка № 9091815 в лева в „Банка ДСК” ЕАД; 4) сумата от 24000 лв., представляваща вноски на каса по свободен депозит в лева с IBAN *** в „Първа инвестиционна банка” АД; 5) сумата от 152,66 лв., представляваща начислени лихви по свободен депозит в лева с IBAN *** в „Първа инвестиционна банка” АД; 6) сумата в размер на 305,50 лв., представляваща вноски на каса по разплащателна сметка в лева с IBAN *** в „Райфайзенбанк България” ЕАД; 7) сумата в размер на 8585,44 лв., представляваща вноски на каса по сметка с IBAN *** в „Райфайзенбанк България” ЕАД; 8) сумата в размер на 1745 лв., представляваща вноски от трети лица по сметка с IBAN *** в „Райфайзенбанк България” ЕАД; 9) сумата в общ размер на 256030 лв., представляващи вноски на каса по разплащателна сметка в лв. с IBAN *** в „УниКредит Булбанк” АД; 10) сумата от 26246 лв., представляваща сборът от вноски и получени суми от трети лица по разплащателна сметка IBAN *** в „УниКредит Булбанк” АД; 11) сумата от 2283,45 лв., трансферирана от сметка с IBAN *** по разплащателна сметка в лв. с IBAN *** в „УниКредит Булбанк” АД; 12) сумата в размер на 62,04 лв., представляваща начислени лихви по разплащателна сметка в лв. с IBAN *** в „УниКредит Булбанк” АД; 13) сумата от 36170,82 лв., представляваща вноски на каса по разплащателна сметка в евро с IBAN *** в „УниКредит Булбанк” АД и 14) сумата от 2,59 лв., представляваща начислени лихви по разплащателна сметка в евро с IBAN *** в „УниКредит Булбанк” АД.

Ищецът е обжалвал изцяло първоинстанционното решение. Счита за незаконосъобразен правния извод на ОС-гр. Враца, че съдебното решение, с което е прогласен за нищожен договорът за покупко-продажба, обективиран в н. а. № 33, съставен по н. д. № 360/2009 г. от нотариус Хр. А. и въз основа на който ответниците Д. П. А. и Т. П.

А. се легитимират като собственици на процесния обект № 2, представляваща промишлен склад на два етажа, е противопоставимо на Комисията. Твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че за проверявания период ответниците са установили доходи от законни източници едва в размер на сумата от 88373,39 лв., като при съпоставката им с обичайните и извънредните разходи общо в размер на 113590,51 лв. те определят отрицателна величина на нетния доход (- 25217,12 лв.), поради което придобитото през релевантния период имущество (общо на стойност от 650040,21 лв.) надвишава с 675257,33 лв. (650040,21 лв. + 25217,12 лв.) нетния доход, което е над законоустановения предел от 150000 лв. В този смисъл, на отнемане подлежи незаконно придобитото имущество и неговата равностойност съобразно допуснатото от първоинстанционния съд изменение на исковете. Въззивникът поддържа, че, тъй като разпоредбата на чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.) предвижда възможност на държавата да претендира равностойността на имуществото, което 2 вече е напуснало патримониума на проверяваното лице, е допустимо в материалноправния смисъл на това понятие да се присъди равностойността на паричните суми, които са преминали от банковите сметки на проверяваното лице. Следователно, трябва да се отнемат в полза на държавата паричните средства, които през проверявания период са постъпили в банковите сметки на ответниците, но преди налагане на запора те са се разпоредили с авоара по тях.

Въззиваемите-ответници са подали в законоустановения срок писмен отговор на въззивната жалба, в който излагат правни доводи за нейната неоснователност.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, освен когато трябва да се приложими императивна материалноправна норма, какъвто е настоящият случай.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОС-гр. Враца, ГО е бил сезиран с кумулативно обективно съединени конститутивни искове с правно основание 75, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.). Но съгласно правната норма, уредена в § 5, ал. 2 (нов - ДВ, бр. 1/2019 г.) ЗПКОНПИ, неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на този закон. Тази разпоредба е процесуална, поради което с новия закон не са преуреждат материалните предпоставки, обуславящи възникването на предявеното потестативно право, поради което всички правопораждащи юридически факти трябва да се подведат под приложимите материалноправни норми, уредени в отменения ЗОПДНПИ. Следователно, настоящата съдебна инстанция трябва да квалифицира предявените конститутивни искове по чл. 75, ал.

1 от ЗОПДНПИ (отм.).

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) лицето, с когото останалите проверявани правни субекти са в граждански брак или са негови непълнолетни деца през проверявания период, да е привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 22, ал. 1 от закона; 2) през проверявания период да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 7 от ДР на закона – при несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 250 000 лв. за целия проверяван период (в редакцията на тази дефинитивна разпоредба към релевантния момент - проверяваният период е от 13.05.2006 г. до 13.05.2016 г., т.е. преди изменението на тази правна норма през 2016 г.); 3) въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като съгласно определителната 3 правна норма, уредена в чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), обосновано е онова предположение, когато се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (над 250000 лв. – изменението на материалната правна норма, уредена в § 1, т. 7 от ДР на закона, с ДВ, бр. 103/2016 г., действа ex nunc); 4) имуществото да е придобито в срока по чл. 27, ал.

3 от закона – в период от 10 години назад от предявяване на иска и 5) то да не е придобито със законен източник на средства.

Първите четири материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а на ответника принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход (в този смисъл са и задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 7/30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 7/2013 г., ОСГК – „Неустановяването на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение…, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин ”), което, макар и да е прието по приложението на чл. 4 ЗОПДИППД (отм.), в тази част не е загубило своето действие.

ВКС вече е формирал константна практика по правилното тълкуване и прилагане на ЗОПДНПИ (отм.) - с Решение № 97/18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о., ГК, препотвърдена с Решение № 137/02.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 83/20.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4939/2017 г., IV г. о., ГК; Решение № 147/16.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о., ГК и пр., поради което настоящият съдебен състав следва да се ръководи от принципните правни постановки в Решение № 97/18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о., ГК, които за целите на настоящото изложение трябва да се цитират, като важните за правилното решаване на настоящия спор съждения трябва да се подчертаят - за яснота на изложението и на страните.

Приход е всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на правния субект, а разход - всяко напускане на имуществено благо от същия патримониум...