Определение № 139 от 09.03.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 139 гр. Варна, 09.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20263000500098 по описа за 2026 година намира следното:

Настоящото производство е образувано по частна жалба, подадена от Г.

Б. Т. от гр. Варна, чрез адв. И. В. от АК-Варна, насочена против определение № 5530/09.12.25г., постановено по гр. д. № 2364/25г. на ОС-Варна, с което частично е било прекратено производството по делото, по следните искове:

-за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца Г. Б. Т. сумата от размер на 600 000 лв., пропуснат дивидент, неразпределена печалба от търговската дейност на „Алфа спед“ ЕООД, за периода 2017-2022г., поради спиране на дейността на дружеството в резултат на незаконното обвинение от Прокуратурата, по 100 000 лв., за всяка от тези години, ведно със законната лихва, считано от първи януари на годината, следваща годината, за която не е получил дивидент, до окончателното изплащане на главницата;

- по предявения в условията на евентуалност на горния иск – за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца Г. Б.

Т. сумата 600 000 лева, представляваща пропусната печалба от търговската дейност на „Алфа спед“ ЕООД, в резултат на незаконното обвинение от Прокуратурата, за периода 2017-2022 год., ведно със законната лихва, считано от първи януари на годината, следваща годината, за която не е получил печалба, до окончателното изплащане на главницата;

- за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца Г. Б. Т. сумата от 404 320.40лв., съставляваща законната лихва за периода от 12.01.2017г. до 15.03.2023г. върху общата сума в размер на 642 768.08 лв., върната с Протокол рег. № 123100- 514/15.03.2023г.;

- за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца Г. Б. Т. сумата от 9 380.42лв., съставляваща законната лихва за периода 1 от 12.01.2017г. до 20.03.2023г върху сумата от 14 875 лв., върната с Протокол рег. № 123100- 435/20.03.2023г.;

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че в изпълнение на дадените от съда с определение № 5012/04.11.25г. указания, със своя молба от 05.12.25г. същите са били изпълнени – изрично е било посочено, че иззетите от дома му суми са негова собственост като физическо лице, в каквото качеството са му били и върнати. Поради това и вредите от тяхното неправомерно изземване се претендират от ищеца в качеството му на физическо лице. Никъде не е твърдял, че тези средства са на дружеството. Поради това и неправилно съдът е приел, че исковата молба е била нередовна и че ищецът не е изпълнил дадените от съда указания, за да прекрати производството в тези му части.

Другата претенция на ищеца е била за присъждане на обезщетение, съизмеримо с пропуснатия дивидент от неразпределена печалба на собственото му ЕООД „Алфа спед“, поради спирането на търговската дейност на последното, което е резултат от незаконното обвинение спрямо ищеца, за периода от 2017г.-2022г., в общ размер от 600 000 лв. – по 100 000 лв. за всяка от тези години, ведно със законната лихва, считано от първи януари на годината, следваща годината, за която ищецът не е получили дивидент, до окончателното изплащане на главницата. В молбата на ищеца от 08.12.25г. е бил формулиран за първи път евентуален иск на горепосочения – предявява се същата претенция от 600 000 лв. като пропусната печалба от търговската дейност на „Алфа спед“ ЕООД, в резултат от незаконното обвинение, за периода от 2017г.-2022г. Основание за този иск е намерено в решение от 20.04.22г. по гр. д. № 7953/20г. на СГС. Поради всичко гореизложено се счита, че евентуални нередовности на исковата молба са били отстранени, а ако такива са съществували по евентуалния иск – съдът е следвало да даде допълнителни указания за отстраняването им. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид липсата на учредено процесуално правоотношение с ответната страна, препис от частната жалба не й е бил връчван.

Частната жалба е редовна, подадена е в срок и от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на надлежно учредена представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

С подадената от Г. Б. Т. искова молба против Прокуратурата на Република България са били предявени искове за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от него в резултат на повдигнато му обвинение в извършване на престъпление, по което същият е бил оправдан. Относимите към предмета на настоящото производство, наведени от ищеца твърдения, са били, че на 12.01.17г. ищецът е бил задържан 2 на осн. чл. 72, ал. 1 ЗМВР за срок от 24 часа по ДП № 8/16г. на БОП при ОД на МВР-Варна, както и са били иззети от дома му парични суми в размери, съответно от 252 430 щ. д., 91 915 евро и 14 875 лева. На 13.01.17г., с постановлението за привличане като обвиняем, на ищеца е била определена мярка за неотклонение (МНО) „Парична гаранция“ в размер на 5 000 лв., която той внесъл на 18.01.17г. На 12.09.18г. МНО е била отменена. На ищеца е било повдигнато обвинение в извършването на тежки умишлени престъпления, по което е бил изготвен обвинителен акт и образувано НОХД № № 570/20г. на СпНС. По същото са били проведени 14 съдебни заседания, в които ищецът е участвал лично. По делото е била постановена присъда на 01.11.22г., с която ищецът бил признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. Присъдата е влязла в сила на 16.11.22г. Иззетите парични суми са били върнати на ищеца с протоколи от 15.03.23г. (за сумите от 252 430 щ. д., и 91 915 евро) и от 20.03.23г. (за сумата от 14 875 лева). Допълнено е, че ищецът е осъществявал дейност по занятие като митнически представител чрез регистрираното от него ЕООД „Алфа спед“, на което е бил едноличен собственик на капитала и управител. Чрез тази дейност ищецът е осигурявал доходите за себе си и за своето семейство. След започване на наказателното производство срещу ищеца, неговото търговско дружество било включено в списък на дружества, спрямо които е следвало да се осъществява допълнителен контрол от ГДБОП при всеки внос и износ на стоки, за да бъде преценено освобождаването на съответната стока. Това на практика е прекратило дейността на дружеството, защото от една страна служителите от Агенция „Митници“ не желаели да затрудняват работата си чрез извършването на допълнителни съвместни проверки с полицията, а от друга страна - дългогодишни клиенти са се отдръпнали от услугите на ищеца, изпитвайки притеснение от действията на полицията и прокуратурата. Фактически прекратената дейност на дружеството е довело до липсата на печалби за периода, в който е продължило наказателно производство против ищеца. Това е лишило ищеца от възможността да получава дивиденти от нереализираните печалби на дружеството. Наведено било твърдение, че „Алфа спед“ ЕООД е имало печалби за периода от 2013г. до 2016г. включително, възлизащи в размер на общо 630 964.39 лв., което е след приспадане на дължимия корпоративен данък, както следва: за 2013г. – 122 450.28 лв., за 2014г. – 145 855.42 лв., за 2015г. – 74 391.59 лв. и за 2016г. – 288 267.10 лв. Поради това и ищецът е поддържал, че може със сигурност да се приеме, че за периода от 2017г. до 2022г. печалбата на „Алфа спед“ ЕООД би била в размер от по 100 000 лв. за всяка от посочените 6 години, след приспадане корпоративен данък и данък дивидент, което е пропусната полза за ищеца да увеличи своето имущество, която вреда подлежи на обезщетяване от ответника. Освен това се е поддържало, че ищецът е претърпял имуществени вреди от неправомерно иззетите от него парични средства за периодите от момента на тяхното изземване до момента на тяхното връщане, съизмерими с размера на законната лихва върху всяка от сумите. В тази връзка ищецът е твърдял, че:

3

- размерът на законната лихва върху сумата от 642 768.08 лв. ( сбор от сумите от 462 317.97 лв. - равностойност на 252 430 щ. д. по курс към 12.01.17г. от 1.83147лв. за 1 щ. д., от 179 770.11 лв. – равностойност на 91 915 евро по курс от 1.95583 лв. за 1 евро и от 680 лв.) за периода от 12.01.17г. до 15.03.23г., е 404 320.40 лв.;

- размерът на законната лихва върху сумата от 14 875 лв. за периода от 12.01.17г. до 20.03.23г., е 9 380.42 лв.;

Предвид на така наведените твърдения ищецът е формулирал следните искове за присъждане на обезщетения за имуществени вреди (наред с иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и искове за присъждане на обезщетения за претърпени други имуществени вреди, които не са предмет на обжалваното понастоящем прекратително определение, поради което и съдът не ги посочва):

-за сумата от 600 000 лв. – загуба на дивидент от нереализирана печалба от дейността на „Алфа спед“ ЕООД за периода от 2017г. до 2022г. – по 100 000 лв. за всяка от тези години, ведно със законната лихва, считано от първи януари на годината, следваща годината, за която ищецът не е получил дивидент, до окончателното изплащане на главницата;

- за сумата от 404 320.40 лв., съставляваща законната лихва за периода от 12.01.17г. до 15.03.23г. върху общата сума от 642 768.08 лв., върната му с протокол от 15.03.23г.

- за сумата от 9 380.42 лв., съставляваща законната лихва за периода от 12.01.17г. до 20.03.23г. върху сумата от 14 875 лв., върната му с протокол от 20.03.23г.

С определение № 5012/04.11.25г. съдът е оставил без движение производството по делото и указал на ищеца в определен срок да отстрани нередовността на исковата молба, като:

-изложи фактически твърдения, с които да обоснове в патримониума на кое лице е настъпила претендираната имуществена вреда от 1 016 415.27 лева (това е общият размер на всички претендирани обезщетения за имуществени вреди, в който са включени и горните претендирани обезщетения);

-изложи фактически твърдения, с които разграничи, дали претендираната вреда е вследствие нереализирани приходи за дружеството вследствие на действията на прокуратурата или претендираната вреда е от неразпределена печалба /дивиденти/ за ищеца;

-изложи фактически твърдения, с които да обоснове, чия собственост са иззетите суми и върнати на ищеца с Протокол рег. № 123100-514/15.03.2023 год. и с Протокол рег. № 123100-435/20.03.2023 год.

В указания срок ищецът е депозирал молба от 08.12.25г., с която е посочил, че претендира пропуснат дивидент (неразпределена печалба след изтичане на съответната финансова година) от „Алфа спед“ ЕООД, за времето 4 от привличането му като обвиняем в началото на 2017г. до 2022г., вследствие спирането на търговската дейност на собственото му дружество. Вредата е настъпила в патримониума на ищеца като физическо лице, което има имущественото право на съдружник да получи дивидент като част от реализираната печалба на дружеството, съразмерна на участието му в капитала – чл. 133, ал. 1 от ТЗ. В условията на евентуалност – предявява се същата претенция от 600 000 лв. като пропусната печалба от търговската дейност на „Алфа спед“ ЕООД за финансовите години 2017-2022г, поради незаконното обвинение, която вреда също е настъпила в патримониума на ищеца. Във връзка с претендираните вреди от неправомерно иззетите парични суми, ищецът е посочил, че иззетите суми са собственост на ищеца като физическо лице, в каквото му качество са му били върнати парите.

В обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че правото да се претендира дивидент е въз основа на правоотношението между ищеца като физическо лице и „Алфа спед“ ЕООД, поради което и посоченото търговско дружество е пасивно легитимирано да отговаря по този иск, а не Прокуратурата на Република България. По евентуално предявения иск е посочено, че нереализираната печалба е за търговското дружество и правото да претендира обезщетение за това е на последното, а ищецът не може да предявява чужди права. Относно претедираните обезщетения, съизмерими със законната лихва върху иззетите парични суми, съдът е приел, че ищецът не е изложил фактически твърдения за това чия собственост са били същите, с оглед преценка на кого е била причинена вредата. Поради това съдът е приел, че за първия и евентуалния му иск е налице хипотезата на чл. 130 от ГПК, а за последните два иска – тази на чл. 129, ал. 3 от ГПК, и е прекратил производството по делото.