Определение № 1023 от 11.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1023 гр. Велико Търново, 11.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Стефански

Членове:

Димо Колев

Явор Данаилов като разгледа докладваното от С. Стефански Въззивно гражданско дело № 20224100500311 по описа за 2022 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба подадена от П. С. Г., ЕГН: **********, против Решение № 230/21.02.2022г. по гр.д. № 2673/2021г. на Великотърновския районен съд, с което се отхварля иска на П. С. Г., ЕГН ********** за приемане за установено по отношение Е. И. Б., ЕГН **********, че ищцата не дължи претендираните по изп. дело № 165/2017г. на ДСИ при Районен съд – Велико Търново парични суми.

Въззивният съд е постановил съдебно решение № 411 от 23.10.2022г., с което е потвърдил решението на първоинстанционния съд.

П. С. Г. е подала жалба пред ВКС на РБ против решението на ВТОС.

В хода на администрирането на касационната жалба П. С. Г. е подала молба вх. № 9632/09.10.23г., с която заявява, че прави пълен отказ от предявения по делото иск.

Настоящият състав намира, че нормата на чл.249 ГПК е приложима и при надлежно заявен след постановяване на решението отказ от иска /исковете/ по аргумент за по–силното основание от чл.249 ГПК. Чл.246 ГПК съдържа забрана съдът да изменя или отменя постановеното решение. Когато след постановяване на решението и преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и искат прекратяване на делото съдът обезсилва решението и прекратява производството – чл.249 ГПК. В този случай обезсилването на решението и прекратяването на производството от постановилия решението съд е последица от изявленията и на двете страни, които изявления по същността си представляват оттегляне 1 на иска от ищеца и съгласието на ответника за оттеглянето. При отказ от иска, направен след постановяване на решението, по арг. от по–силното основание от чл.249 ГПК, съдът следва да обезсили постановеното от него решение и да прекрати производството, тъй като за отказа от иск съгласието на ответника не е необходимо, отказът от иск може да бъде направен във всяко положение на делото докато то е висящо, а последиците от надлежно заявения отказ от иск са дори по–силни от последиците на оттеглянето на иска. В този случай също не се нарушава установената в чл.246 ГПК забрана, защото обезсилването на решението и прекратяването на производството от постановилия решението съд в хипотезата на чл.249 ГПК, която както се посочи е приложима и при отказ от иска, не е нито отменяне, нито изменяне на решението от постановилия го съд по смисъла на чл.246 ГПК.

Ето защо, съдът се счита за десезиран от ищеца, което е основание за прекратяване на съдебното производство.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 411 от 23.10.2022г., постановено по гр. дело № 311/2022год. по описа на ОС – В. Търново и Решение № 230/21.02.2022г. постановено по гр.д. № 2673/2021г. по описа на РС – В. Търново.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2673/2021г. по описа на РС – В.

Търново и по в. гр. дело № 311/2022год. по описа на ОС – В. Търново, поради направен отказ от иска, на основание чл.233 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2