Определение № 51562 от 17.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51562 гр. София, 17.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРУМ ИЛ. ДИНЕВ като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Гражданско дело № 20241110130150 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх.№ 393629/04.12.2024 г., подадена от ответника „ст“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“сл“№ 29, ет.7, с която се иска изменение на постановеното по делото решение по отношение на разноските, присъдени в полза на ищеца чрез определяне на възнаграждение на пълномощника му по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата без ДДС. В молбата се развиват съображения относно начина на определяне на възнаграждението на адвоката и наличието на предпоставки за прилагане на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Навеждат се и доводи по отношение начисленото ДДС, като се иска спиране на производството поради наличието на отправено преюдициално запитване в тази насока. В срока за отговор, насрещната страна по молбата – Н. И. Б., ЕГН **********, чрез адв.Д. е изразила становище за неоснователност на същата.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна странa:

С определение от 20.12.2024 г. съдът е спрял производството до окончателното произнасяне на СЕС по образувано дело С-744/2023 г., по което са поставени следните въпроси: 1. "Доставка на услуги" на смисъла чл.2, § 1, б. "б", чл.24, § 1, чл.26, ал.1, б. "б" и чл.28 от Директива 20006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2.

1 предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 2.

"Безвъзмездна услуга" по смисъла на чл.26, ал.1, б. "б" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 3.

"Възмездна услуга" по смисъла на чл.2, § 1, б. "б", чл.24, § 1 и чл.26, ал.1, б.

"б" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 4.

"Данъчно задължено лице" по смисъла на чл.28 и чл.75 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело. 2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

По посоченото дело е постановено решение от СЕС на 23 октомври 2025 г., поради което настоящото производство следва да бъде възобновено и спорът по него разгледан по същество. Искането на молителя е допустимо, но неоснователно.

С решение от 08.11.2024 г. първоинстанционният съд е уважил евентуалния иск на ищеца, като е приел, че следва да се присъди в полза на процесуалния представител възнаграждение от 600 лв., а за частното такова пред СГС възнаграждение от 400.00 лв. /съобразно чл.11 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.

С след начисляване на ДДС върху посочените суми, в тежест на ответника е 2 възложено заплащането общо на сума от 1 200 лева. Размерът на това възнаграждение е определен в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, броя и цената на предявените искове, извършените от адвоката процесуални действия, поради което намаляване на същия не се следва. По отношение на включване на ДДС към определеното възнаграждение, видно от приложенията към исковата молба, че са представени доказателства, че адвокатът е регистриран по ДДС, като с Решение на СЕС от 23 октомври 2025 г. по дело С-744/23 е прието, че член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер. В т. 23 от мотивите е посочено, че съгласно постоянната съдебна практика квалифицирането на доставка на услуги като „възмездна“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС предполага единствено съществуване на пряка връзка между тази доставка и реално получена от данъчнозадълженото лице насрещна престация. Подобна пряка връзка е налице, когато между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се разменят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя. Съдът е приел, че в хипотезата на сключване на договор за правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА наличието на пряка връзка между предоставената от адвоката правна помощ и платеното му адвокатско възнаграждение следва както от договор, така и от закона и в този контекст е без значение фактът, че адвокатското възнаграждение е получено не от страната, на която е предоставена правната помощ, а от насрещната страна и следователно от трето лице. Всъщност, за да може дадена доставка на услуги да се счита за извършена „възмездно“ по смисъла на Директивата за ДДС, не е необходимо насрещната престация за тази доставка да е получена пряко от лицето, за което са предназначени услугите (т. 27).Така без значение е, че в случая възнаграждението се дължи не от представляваната страна, а от 3 насрещната страна, с оглед нормата на чл.26, ал.2 ЗДДС и изхода на спора, като доставката попада в кръга на облагаемите с ДДС доставки по смисъла на чл.2, т.1 ЗДДС.

С оглед на така даденото разрешение съдът приема, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да включва ДДС.

Така мотивиран, Софийски районен съд на основание чл. 248, ал. 3 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА хода на настоящото производство, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 393629/04.12.2024 г., подадена от ответника „ст“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“сл“№ 29, ет.7, с която се иска изменение на Решение № 20195 от 08.11.2025 г., постановено в настоящото производство, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаването му от страните пред Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4