Решение № 260115 от 17.01.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 548/2021
- Вид
- Решение № 260115
- Подписан
- 17.01.2023
- В сила
- 17.01.2023
- Състав
- ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА, АНЕЛИЯ ЗДРАВКОВА МАРКОВА, ПЕПА СТОЯНОВА ТОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в", пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за наследството
- чл. 29 - 36 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
- чл. 29 - 36 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
- чл. 29 - 36 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
- чл. 29 - 36 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
- чл. 29 - 36 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
- чл. 29 - 36 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
- чл. 29 - 36 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
- чл. 29 - 36 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
Р Е Ш Е Н И Е гр. С., 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ В въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА -ТОНЕВА мл. с. Д. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Д. Алексиева гр. дело № 548 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20237405 от 28.10.2020 г. по гр. д. № 53008/2019 г. Софийски районен съд, 77 състав е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че Д.К.К. с ЕГН ********** *** В.К. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.К.К. дължат на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** Б разделно сумите, както следва:
- Д.К.К. с ЕГН **********
- на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД – сумата 313.98 лв.– главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2016г.-м.04.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,***, ведно със законната лихва върху главницата от 24.07.2019 г. – датата на депозиране на Заявлението до окончателното изплащане на сумата, сумата от 38.41 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2017г.-11.07.2019г. и сумата от 9.11 лв. – такса за услугата дялово разпределение за периода м.06.2016г.-м.04.2018г., като е отхвърлен иска за главница за ползвана топлинна енергия над уважения размер до предявения от 475.58 лв., иска за мораторна лихва над уважения размер до предявения от 60.45 лв., иска за главница за дялово разпределение над уважения размер до предявения от 13.66 лв. и иска за лихва за забава плащането на главницата за дялово разпределение в размер на 2.55 лв.
- С.В.К. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.К.К. на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД – сумата 158.52 лв.– главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2016г.-м.04.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С.,***, ведно със законната лихва върху главницата от 24.07.2019г. – датата на депозиране на Заявлението до окончателното изплащане на сумата, сумата от 20.15 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2017г.-11.07.2019г. и сумата от 4.55 лв. – такса за услугата дялово разпределение за периода м.06.2016г.-м.04.2018г., като е отхвърлен иска за лихва за забава плащането на главницата за дялово разпределение в размер на 0.85 лв. за които суми против наследодателя им В.К.К., поч. на 26.04.2020г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.08.2019г. по ч.гр.д. № 42617/2019г. на СРС.
Със същото решение е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК Д.К.К. да заплати на Т.С.
ЕАД, *** сумата от 240.66 лв., представляваща разноски в настоящото производство и сумата от 13 лв. за разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, С.В.К. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.К.К. да заплати на Т.С. ЕАД сумата от 365.92 лв., представляваща разноски в настоящото производство и сумата от 19.77 лв. за разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
С решението е осъдена Т.С. ЕАД да заплати на Д.К.К. разноски в исковото производство в размер на 103.62 лв. и разноски в заповедното производство в размер на 51.81 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете., както и на С.В.К. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.К.К. разноски в исковото производство в размер на 1.39 лв. и разноски в заповедното производство в размер на 0.69 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - дружеството Т.С. ЕООД.
Срещу решението в частта, с която исковете са уважени е подадена въззивна жалба от ответниците с оплаквания за неправилност на същото.
Районният съд неправилно е приел, че между страните е налице договорно правоотношение, като твърди, че това не е доказано по делото при условията на пълно и главно доказване. Поддържа, че давността за вземането за топлинна енергия и за дялово разпределение за м.06.2016 г. е изтекла, като се позовава на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Излага доводи, че такса дялово разпределение не се дължи на ищеца по делото. Оспорва и дължимостта на мораторна лихва с твърдение, че същата се дължи едва от изравнителната сметка, а не от прогнозно начислените такива. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на възнаграждение на основание чл. 78 ГПК.
Въззиваемата страна Т.С. ЕАД, нито третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕАД са ангажирали становище по делото.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).Обжалваното решение е валидно и допустимо. По доводите във въззивната жалба, настоящият състав намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ, " Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
В мотивите на
Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 г., ОСГК, е прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергиая по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно горецитираните разпоредби, клиент на топлинна енергия за битови нужди в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение, е собственикът или титулярът на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в сградата. В разглеждания случай от приетия по делото нотариален акт № 14, том I, рег. № 470, дело № 13 от 2003 г. се установява, че В.К.и Д.К. са придобили собствеността на апартамент № 46 , находящ се в гр. С.,***.
Няма данни по делото към момента на придобиване на нотариалния акт двамата да са били в брак, поради което правилен е извода на първоинстанционния съд, че двамата са придобили по ½ идеална част от апартамента.
При тези данни е налице валидна облигационна връзка между страните и В.К.се явява клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., и §1, т. 2 а от ДР на ЗЕ / приложимата редакция след 17.07.2012 г. за ½ от дължимите задължения за процесния апартамент. Предвид обстоятелството, че исковото производство е инициирано единствено срещу В.К., който в хода на процеса е починал / 26.04.2020 г./, на осн. чл. 227 ГПК на негово място са конституирани наследниците му Д.К.К. – съпруга и С.В.К.- дъщеря, поради което и при съобразяване на чл. 9 ЗН, всеки един от двамата конституирани ответници отговоря за ¼ от дължимите суми за ползвана топлинна енергия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия е била приета съдебно-техническата експертиза/СТЕ/, изготвена от в.л. Н.М., от която се установява, че в процесния период в апартамента няма работещи радиатори, единственото отоплително тяло е щранг лирата. В жилището има два водомера за топла вода. В имота не е осигурен достъп за отчет на 05.05.2017 г. и 13.05.2017 г. Отчет на двата водомера е извършен на 03.05.2018 г. документът за отчет е подписан от клиент. Изчислените за щранг лира дялови единици , заедно с припадащите се 6 % от изчислените единици за радиатори в стълбищната клетка / общи части/ , са за отоплителен сезон 2016 /2017 г. – 2006,192 единици и за отоплителен сезон 2017/2018 г. – 2067,800 единици. В апартамент 46 има монтирани два водомери на 05.09.2017 г. те са подменени с начално показание 0,00 м3. Сумите за БГВ са изчислени за отчетената по новите водомери консумация на гореща вода плюс изчислената топла вода за старите водомери, които не са отчетени през 2017 г. поради липса на достъп до имота.
Доставената топлинна енергия за процесния период, през който ответникът е бил потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, като за периода от м. 05.2016 г. до м.
04.2017 г. на ответника са начислени
34м3, което е в по- малък размер от дължимото по Наредбата за топлоснабдяването – а именно 50,4 м3. Начисленото количество гореща вода за абоната за процесния период е за 2016/2017 – 34 м3, за 2017/2018 г. – 48 м3. Суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация са посочени в таблица № 1 от експертизата, като в общ размер потребената топлинна енергия за процесния период е 15,0579821 МВтч. По делото е прието и заключение на ССчЕ. На база направеното изчислението по СТЕ, по делото според вещото лице З.И.стойността на подадената топлинна енергия на абонат № 034797 за периода м. 06.2016 г. до м. 04.2018 г., изчислена по цени, определени от държавния регулатор възлиза на 1304,24 лева, а след приспадане на прихваната сума по обща фактура № **********/1.07.2017 г. от -48,20 лева възлиза на 1255,94 лева. Законната лихва за периода от 14.09.2017 г. до 11.07.2019 г. възлиза на 153,64 лева. Експертизите са компетентно и безпристрастно изготвени, поради което същите следва да бъдат кредитирани. Доколкото по делото е установено, че конституираните на мястото на В.К.осн. чл. 227 ГПК ответници отговорят за ¼ от размера на дълга, то следва че двете отговарят по 313,98 лева главница и 38,41 лева – лихва, но предвид това,че искът срещу С.К. е предявен за 158,52 лв. главница за периода м. 05.2016 г. до м. 04.2018 г. и 20,15 лв. – мораторна лихва, то до тези размери искът е основателен при спазване на диспозитивното начало в гражданския процес.
Разпечатката съдържа 32 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3af882d3-a32f-49aa-a242-5e39554ffeb1