Определение № 2944 от 13.10.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2944 гр. София, 13.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно частно наказателно дело № 20231100605766 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 249, ал.3 вр. с чл.341, ал.2 от НПК.

Образувано е във връзка с постъпил частен протест от прокурор при СРП срещу протоколно определение на СРС, НО, 136 състав от 28.09.2023г. по НОХД 6699/2023г., с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на нарушения по смисъла на чл. 249, ал.4, т.1 НПК в досъдебната фаза на наказателното производство.

Протестът е подаден в срока по чл.342, ал. 1 НПК. Съгласно чл. 249, ал.3 НПК определението, с което първоинстанционният съд в разпоредително заседание прекратява съдебното производство, на основание чл. 248, ал.1, т.3 НПК подлежи на съдебен контрол реда на гл. ХХІІ НПК. След като проверката по този ред е предвидена изрично в НПК за съдебен акт от тази категория, по арг. от чл. 341, ал.2 НПК протестът срещу него е процесуално допустим. В протеста се навеждат доводи, че определението на съда, с което е прекратено съдебното производство, е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че дори да е допуснато нарушение на процесуалните правила, то същото е отстранимо в съдебното производство. Твърди се, че дори и да е допуснато нарушение, свързано с правото на обвиняемия да дава обяснения в досъдебното производство, то се касае за нарушения, свързани със събирането на доказателства, които не могат да бъдат обсъждани в разпоредително заседание.

Софийски районен съд е бил сезиран с обвинителен акт по обвинението Р.К.Н. за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал.1 НК, което според обвинението е било извършено на 26.11.2022г. в гр. София. За да прекрати съдебното производство, е приел за установено, че в досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило процесуалните права на обвиняемия. Наведени са доводи, че обвиняемият в протокол за предявяване на разследването е поискал да му се предостави възможност да даде обяснения именно в досъдебното производство, като разполага с избор дали и кога да даде обяснения. Първостепенният съд е приел за установено, че с отказа на органите на досъдебното производство след предявяване на разследването да осигурят такава възможност на обвиняемия това негово право е било съществено ограничено.

Въззивният съд, след като обсъди доводите в протеста, мотивите, изложени в атакувания първоинстанционен съдебен акт и материалите по делото, намира за установено 1 следното.

Частният протест е основателен.

Неоснователен е доводът на първоинстанционния съд, че е допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 НПК. Вярно е, че правото на обвиняемия да даде обяснения във всеки един момент на разследването е разписано в разпоредбата на чл.115, ал.3 НПК. От друга страна, също така е вярно, че след предявяване на разследването органите на досъдебното производство разполагат с дискреционна власт в преценката си дали при наличието на съответни искания за събиране на нови доказателства /каквито в настоящия случай биха могли да бъдат събрани именно с обяснения на обвиняемия/ следва да ги уважат с постановление по чл.229, ал.3 НПК и да проведат поисканите действия по разследването съгласно чл.230, ал.1 НПК. Отказът на прокурора да събере допълнителни доказателства след предявяване на разследването по арг. от чл.229, ал.3 НПК не подлежи на обжалване, респективно не подлежи и на съдебен контрол. Указанието на първоинстанционния съд в настоящия случай по същество изисква от органите на досъдебното производство да извършат действия по разследването след предявяването на материалите по делото, като игнорира значението на чл. 229, ал.3 НПК що се отнася до правомощията на съда, в обема на които се изключва съдебният контрол именно върху този прокурорски акт.

Отделно от това във всички случаи следва да се направи разграничение между действията по разследването /такива, с които се попълва доказателствената съвкупност/ и предявяване на разследването, при което процесуално легитимираните лица изразяват свои искания, бележки и възражения при запознаване с материалите по делото.

Във връзка с изложеното по- горе съдът приема за установено, че на обвиняемия е била дадена възможност да ангажира доказателства с обяснения преди предявяване на разследването. Това обстоятелство е от съществено значение, тъй като разпоредбата на чл.115, ал. 3 НПК що се отнася до досъдебната фаза на процеса обхваща именно разследването, а не процесуалния стадий след приключването му.

Освен посоченото, по делото е налично постановление от 30.03.2023г. за привличането на Р.Н. в това процесуално качество и протокол за разпит, чиято дата съвпада с тази, на която е било предявено обвинението (л.28-л.30, ДП). Съгласно текста на този протокол за разпит обвиняемият е отказал да даде обяснения и е бил наясно с процесуалната възможност за това. Обвиняемият е имал процесуалната възможност да упражни правото си даде обяснения и след това, вкл. до предявяване на разследването. След като е упражнил избора си да не дава обяснения до предявяване на разследването, обвиняемият не би могъл да изисква от органите на досъдебното производство да не преминават към следващия стадий от развитието на наказателния процес, свързан с действия на прокурора след завършване на разследването, още повече, че по арг. от чл.115, ал.3 НПК правото му да даде обяснения не се преклудира , след като е пропуснал да го упражни в досъдебната фаза на процеса.

Атакуваното с протест определение, с което е прекратено съдебното производство с посочените по-горе аргументи, свързани с правото на обвиняемия да даде обяснение във всеки един момент на разследването, е неоснователно и с оглед забраната на чл.248, ал.4 НПК в разпоредително заседание да се обсъждат и решават въпроси относно евентуално допуснати нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Обясненията на обвиняемия са източник на доказателства и няма пречка да бъдат депозирани в съдебното производство, още повече с оглед централното място на съдебното производство в наказателния процес (чл.7, ал.1 НПК).

На следващо място, дори и да се приеме, че на обвиняемия не е била предоставена възможност да даде обяснения в досъдебното производство и в този смисъл са били ограничени неговите процесуални права, се касае за евентуално нарушение, свързано с допускането и събирането на доказателства, което съдът не е оправомощен да релевира в 2 актовете, които постановява в разпоредително заседание. Това е така, тъй като такова евентуално допуснато нарушение по допускането и събирането на доказателства е нарушение по смисъла на чл.248, ал.4 НПК и е отстранимо в съдебното производство.

С оглед изложеното съдът намира, че атакуваното с частен протест определение по чл.249, ал. 2 НПК, с което СРС, НО, 136 състав е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Софийска районна прокуратура, е неоснователно и следва да се отмени, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран и на основание чл. 345, ал.1 НПК, вр. с чл.341, ал.2 вр. с чл.249, ал.3 НПК Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 28.09.2023г. по НОХД 6699/2023г. на СРС, НО, 136 състав., с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Софийска районна прокуратура.

ВРЪЩА делото на същия съдебен състав при Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3