Решение № 274 от 24.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Варна, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20243110108775 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от М. Р. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „****” 223, вх. 2, ет. 4, ап. 47, чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, против: ****, ЕИК ****, ТД на НАП - гр. Варна, с адрес гр. Варна, бул. „****” № 128 осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 150 лв./сто и петдесет лева/, представляваща вреда под формата на платени в полза на ответника разноски по ИД № **** г. по описа на ****, peг. № ****, с район на действие ОС - Варна .

Моли, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Твърди, че с Решение **** от **** г. по ЧНД 62/2015 г. по описа на **** - Варна, е признато Решение № **** постановено на 26.11.2013 г. и влязло в сила на 03.01.2014 г. на Отдел „****” в Окръг **** Република ****, с което му е наложена финансова санкция в размер на 80 € /осемдесет евро/ и разноски 28,50 € /двадесет и осем евро и 50 цента/, общо 108,50 € /сто и осем евро и 50 цента/ с равностойност в български лева към деня на постановяване на 1 решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава в размер на 212,20 лв./двеста и дванадесет лева и 20 ст./.

Твърди се, че Решение **** от **** г. по ЧНД 62/2015 г. по описа на **** - Варна е изпратено на ТД на НАП - Варна за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК. С разпореждане от 12.03.2015 г. ТД на НАП - гр. Варна, присъединява към изпълнително дело № **** г. по описа на ТД на НАП - гр.

Варна, вземанията по финансовата санкция по Решение **** от **** г. по ЧНД 62/2015 г. по описа на **** - Варна, с актосъставител Държава членка на ЕС по ЗПИИРКОРФС от гр. Варна за сумата в размер на 212,20 лв. ./двеста и дванадесет лева и 20 ст./. Твърди се, че общото му задължение по изпълнително дело № **** г. по описа на ТД на НАП - гр. Варна възлиза в размер на 262,20 лв. /двеста шестдесет и два лева и 20 ст./, от които 212,20 лв.

- вземане по Решение **** от **** г. по ЧНД 62/2015 г. и 50 лв. - вземане, произтичащо от наложена глоба с фиш от ОД на МВР - Варна.

Твърди се, че с определение № **** г. по ЧНД 62/2015 г. по описа на **** - Варна, е осъден да заплати по сметка на НБПП сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща хонорар, заплатен от НБПП за предоставената му служебна защита в производството по ЧНД 62/2015 г. по описа на **** Варна. Въз основа на определение № **** г. по ЧНД 62/2015 г. по описа на **** - Варна е издаден изпълнителен лист № 207 от 07.04.2015 г.

Твърди се, че на 07.04.2015 г. с платежно нареждане N ****, ищецът заплаща по сметка на ТД на НАП сума в размер на 289,13 лв. /двеста осемдесет и девет лева и 13 ст./, с основание на превода - ИД **** г., както и с платежно нареждане № док. ****, заплаща по сметка на Националното бюро за правна помощ сума в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/, с основание на превода - държавна такса по ЧНД 62 /2015 г. по описа на **** - Варна.

Твърди се, че въпреки, че е заплатил всички свои задължения, свързани с ЧНД 62/2015 г. по описа на **** - Варна, на 15 май 2020г., ****, ЕИК **** образува ИД № 2020******** по описа на ****, рег.№ ****, с район на действие **** - Варна.

Твърди се, че на 16.06.2020 г., ****, изпраща до ищеца покана за доброволно изпълнение, с която го уведомява, че с Изпълнителен лист, издаден на 07.04.2015 г. от ****- Варна, на основание съдебно определение по ЧНД №62 от 2015 г. на **** - Варна, е осъден да заплати парично задължение 2 в полза на взискателя ****, ЕИК ****, представлявана от Началник отдел „Частни държавни вземания” в ЦУ на НАП **** В Поканата за доброволно изпълнение с изх.№ 10253/16.06.2020 г. е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза в размер на 422,00 лв. /четиристотин двадесет и два лева/, от които 120,00 лв./сто и двадесет лева/ неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), явяващо се въпросното вземане за главница, 5,00 лв. /пет лева/ присъдени разноски, 150,00 лв. (сто и петдесет лева) разноски по изпълненото дело, 147,00 лв. (сто четиридесет и седем лева) такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 30.06.2020 г.

Твърди се, че за да не пристъпи ЧСИ към принудително изпълнение, на **** ищецът доброволно заплаща по сметка на съдебния изпълнител сумата в размер на 446,00 лв. /четиристотин четиридесет и шест лева/, дължима по ИД № **** г., с което прави пълно погасяване чрез банков превод от Райфайзен банк.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът представя в съда отговор, с който изцяло признава исковите претенции. Моли да не бъдат присъждани в полза на ищеца разноски.

В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от ю. к. П. И..

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, че с Определение № **** г. по ЧНД 62/2015 г. по описа на **** - Варна, ищецът е осъден да заплати по сметка на НБПП сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща хонорар, заплатен от НБПП за предоставената му служебна защита в производството по ЧНД 62/2015 г. по описа на **** - Варна.

Няма спор между страните, че въз основа на Определение № **** г. по ЧНД 62/2015 г. по описа на **** - Варна е издаден изпълнителен лист № 207 от 07.04.2015 г.

Няма спор между страните, че на 07.04.2015 г. с платежно нареждане № 3

****, ищецът заплаща по сметка на ТД на НАП сума в размер на 289,13 лв.

/двеста осемдесет и девет лева и 13 ст./, с основание на превода - ИД **** г., както и с платежно нареждане № док. ****, заплаща по сметка на Националното бюро за правна помощ сума в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/, с основание на превода - държавна такса по ЧНД 62 /2015 г. по описа на **** - Варна.

Няма спор между страните, че на 15 май 2020 г., ****, ЕИК **** образува ИД № 2020******** по описа на ****, рег.№ ****, с район на действие **** - Варна.

Безспорно е между страните, че на 16.06.2020 г., ****, изпраща до ищеца покана за доброволно изпълнение, с която го уведомява, че с Изпълнителен лист, издаден на 07.04.2015 г. от ****- Варна, на основание съдебно определение по ЧНД №62 от 2015 г. на **** - Варна, е осъден да заплати парично задължение в полза на взискателя ****, ЕИК ****022. Паричното задължение възлиза в размер на 422 /четиристотин двадесет и два/ лева като в тази сума се включват и 150 /сто и петдесет/ лева разноски по изпълнителното дело.

Няма спор между страните, че на **** ищецът доброволно заплаща по сметка на съдебния изпълнител сумата в размер на 446,00 лв. /четиристотин четиридесет и шест лева/, дължима по ИД № **** г., с което прави пълно погасяване чрез банков превод от Райфайзен банк.

Безспорно е между страните, че с платежно нареждане № **** от 16.08.2024 г. ответникът е възстановил на ищеца сумата от 150 /сто и петдесет/ лева – разноски по ИД № 2020******** по описа на ****, рег. № ****.

Гореизложената изводи: фактическа обстановка налага следните правни

Съдът приема, че ищецът е изплатил още през 2015г. дължимата сума по ИД **** г., както и държавната такса по ЧНД 62/2015 г. по описа на **** – Варна, погасявайки изцяло задълженията си към ответника.

Съдът приема, че ИД № 2020******** по описа на ****, рег. № **** е образувано без основание, тъй като изпълняемото право – вземането по изпълнителен лист № 207 от 07.04.2015 г. - е било погасено още през 2015 г.

Следователно плащанията в полза на взискателя по изпълнителното дело са 4 извършени без основание и сумите трябва да бъдат възстановени.

Съдът приема, че в хода на процеса с платежно нареждане от 16.08.2024 г. ответникът е заплатил сумата от 150 лева, която е предмет на предявения осъдителен иск.

Плащането на задължението е факт по реда на чл. 235, ал.3 ГПК, който следва да бъде взет в предвид от съда при постановяване на окончателния съдебен акт. При тези съображения и доколко е осъществено плащането, съдът следва да отчете същото като факт погасяващ задължението на ответника, което поражда като последица отхвърляне на предявеният срещу него иск.

По отношение на разноските:

Плащането от страна на ответника е извършено след сезиране на съда. В настоящата хипотеза нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение, доколкото с поведението си ответната страна е станала повод за завеждане на делото. Направените от ответника възражения за недопустимост на исковото производство поради липса на интерес настоящият състав намира за несъстоятелни. Неподаването на възражение пред съдебния изпълнител в хода на изпълнителното производство не е скрепено със санкция, нито пък липсата на нарочно изявление до Национална агенция по приходите. В случай на накърнени субективни права, ищецът сам определя обема на търсената от него защита, поради което съдът счита, че е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск. Разноските се дължат за заплатени от ищеца държавна такса в размер на 50 лв. и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 600 лв., за които суми е представен списък по чл. 80 ГПК и които не са оспорени като размер от ответната страна.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. Р. М., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. **** ****, вх. 2, ет. 4, ап. 47, за осъждане на Национална агенция по приходи, ЕИК ****, с административен адрес гр. ****, бул. **** № 52 да заплати сумата от 150 лева, представляваща вреда под формата на платени в полза на ответника разноски по ИД № **** г. по описа на ****, peг. № ****.

5

ОСЪЖДА Национална агенция по приходи, ЕИК ****, с административен адрес гр. ****, бул. **** № 52 ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. М., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. **** ****, вх. 2, ет. 4, ап. 47 сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева, от която 50 лева съдебно – деловодни разноски и 600 лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6