Определение № 254 от 15.10.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. Варна, 15.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела П. Костова

Членове:

Светослава Н. Колева

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20253000600333 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на член 309, алинея 6 във връзка с алинея 2 от НПК. Образувано е по частна жалба на защитника на подсъдимия Н. Я. срещу определение на Шуменския окръжен съд по НОХД №399/2024 година, с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия от „гаранция“ в размер на 2000 лв. в „задържане под стража“. В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като нормата на чл. 309, алинея 2 от НПК не предвижда задължително изменение на мярката за неотклонение при постановяване на осъдителна ефективна присъда с лишаване от свобода. Като аргумент се сочи Тълкувателно решение №3 от 15.11. 2012 година на ОСНК на Върховния касационен съд.

Съставът на Варненския апелативен съд след като се запозна с материалите по делото и атакуваното определение намира следното:

Жалбата е основателна. Разпоредбата на член 309, алинея 2 от НПК не предвижда задължително изменение на мярката в по-тежка при постановяване на осъдителна ефективна присъда с лишаване от свобода. Тълкувателно решение №3 от 15.11. 2012 година на ОСНК на Върховния касационен съд предвижда, че постановяването на осъдителна присъда с ефективно налагане на наказанието „лишаване от свобода“ не може да бъде отчитано при произнасянето по чл. 309 алинея 1 от НПК. Определянето на по-тежка мярка за неотклонение може да стане само в хипотезата на член 66, алинея 1 от НПК, тоест при неизпълнение от страна на подсъдимия на взетата спрямо него мярка за неотклонение. Подсъдимият Я. е осъден на основание член 124, 1 алинея 1 от Наказателния кодекс на седем години и шест месеца лишаване от свобода. Деянието е извършено на четвърти септември 2022 година и настоящата присъда е постановена след връщането на делото за ново разглеждане от Върховния касационен съд. През този период подсъдимият Я. е имал добро процесуалното си поведение, не предизвиквал отлагане на делата, направил е самопризнание в хода на досъдебното производство, съдействал е на органите на разследването и на съда за изясняване на обстоятелства по делото. Подсъдимият е с постоянен адрес, работи, има семейство, за което полага грижи. Същият е неосъждан /реабилитиран по право/ и няма лоши характеристични данни. Размерът на наказанието лишаване от свобода не може да бъде единственото основание за прилагане на най-тежката мярка за неотклонение - задържане под стража. По делото няма данни, от които да се обоснове реалната опасност подсъдимият да се укрие с цел да избегне на изпълнение на евентуалната присъда. Всички разгледани до тук обстоятелства водят до извода, че само постановяването на осъдителна присъда не е основание за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия Я. от „гаранция“ в „задържане под стража“. Поради това определението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и да се потвърди взетата в хода на наказателното производство мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 2000 лв.

По изложените съображения Варненският апелативен съд на основание чл.309, ал.6 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 01.10.2025 г. на Шуменския окръжен съд по НОХД №399/2024 година, с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Н. П. Я., ЕГН ********** от „гаранция“ в размер на 2000 лв. в „задържане под стража“

ПОТВЪРЖДАВА взетата в хода на досъдебното производство мярка за неотклонение на подсъдимия Н. П. Я., ЕГН ********** „гаранция“ в размер на 2000 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. Варна, 15.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела П. Костова

Членове:

Светослава Н. Колева

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20253000600333 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на член 309, алинея 6 във връзка с алинея 2 от НПК. Образувано е по частна жалба на защитника на подсъдимия Н. Я. срещу определение на Шуменския окръжен съд по НОХД №399/2024 година, с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия от „гаранция“ в размер на 2000 лв. в „задържане под стража“. В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като нормата на чл. 309, алинея 2 от НПК не предвижда задължително изменение на мярката за неотклонение при постановяване на осъдителна ефективна присъда с лишаване от свобода. Като аргумент се сочи Тълкувателно решение №3 от 15.11. 2012 година на ОСНК на Върховния касационен съд.

Съставът на Варненския апелативен съд след като се запозна с материалите по делото и атакуваното определение намира следното:

Жалбата е основателна. Разпоредбата на член 309, алинея 2 от НПК не предвижда задължително изменение на мярката в по-тежка при постановяване на осъдителна ефективна присъда с лишаване от свобода. Тълкувателно решение №3 от 15.11. 2012 година на ОСНК на Върховния касационен съд предвижда, че постановяването на осъдителна присъда с ефективно налагане на наказанието „лишаване от свобода“ не може да бъде отчитано при произнасянето по чл. 309 алинея 1 от НПК. Определянето на по-тежка мярка за неотклонение може да стане само в хипотезата на член 66, алинея 1 от НПК, тоест при неизпълнение от страна на подсъдимия на взетата спрямо него мярка за неотклонение. Подсъдимият Я. е осъден на основание член 124, 1 алинея 1 от Наказателния кодекс на седем години и шест месеца лишаване от свобода. Деянието е извършено на четвърти септември 2022 година и настоящата присъда е постановена след връщането на делото за ново разглеждане от Върховния касационен съд. През този период подсъдимият Я. е имал добро процесуалното си поведение, не предизвиквал отлагане на делата, направил е самопризнание в хода на досъдебното производство, съдействал е на органите на разследването и на съда за изясняване на обстоятелства по делото. Подсъдимият е с постоянен адрес, работи, има семейство, за което полага грижи. Същият е неосъждан /реабилитиран по право/ и няма лоши характеристични данни. Размерът на наказанието лишаване от свобода не може да бъде единственото основание за прилагане на най-тежката мярка за неотклонение - задържане под стража. По делото няма данни, от които да се обоснове реалната опасност подсъдимият да се укрие с цел да избегне на изпълнение на евентуалната присъда. Всички разгледани до тук обстоятелства водят до извода, че само постановяването на осъдителна присъда не е основание за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия Я. от „гаранция“ в „задържане под стража“. Поради това определението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и да се потвърди взетата в хода на наказателното производство мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 2000 лв.

По изложените съображения Варненският апелативен съд на основание чл.309, ал.6 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 01.10.2025 г. на Шуменския окръжен съд по НОХД №399/2024 година, с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Н. П. Я., ЕГН ********** от „гаранция“ в размер на 2000 лв. в „задържане под стража“

ПОТВЪРЖДАВА взетата в хода на досъдебното производство мярка за неотклонение на подсъдимия Н. П. Я., ЕГН ********** „гаранция“ в размер на 2000 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3