Решение № 93 от 28.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Варна, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20263001000138 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба от А. Р. Х. от ***** срещу решение № 464/01.12.2025 г. постановено по т.д. №162/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е отхвърлил иска на А. Р. Х., ЕГН **********, от ***** срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище гр.София, за заплащане на сумата от 80 000 лв., равняващи се на 40 903.35 евро, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания от загубата на неговата сестра С. Р.а С., ЕГН **********, починала на ***** г. в резултат на ПТП настъпило на същата дата, по вина на водача на л.а. марка „Тойота“, модел „Хайлендер“, с рег. № ***** – С. Д. Ф., с валидно сключена при ответното дружество по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – *****г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, като неоснователна.

Въззивникът излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Основното оплакване е за неправилен извод относно недоказаността на твърдяната изключителност, както на изградената между ищеца и сестра му дълбока емоционална връзка, така и на претърпените болки и страдания от загубата, надхвърлящи обичайното за българското общество. Въззивникът се позовава на събраните по делото гласни доказателства и експертно заключение. Излага съждения за противоречие на решението с тълкувателната практика на ВКС по т.д. № 1/2016г. на ОСНГТК, с което се разширява кръга на лицата визирани в ППВС № № 4/61 и 5/69 легитимирани да претендират обезщетение, както и европейското законодателство и разпоредбите на Директива 2012/29/ЕС. Претендираният размер на обезвреда, респ. основателността на иска, обосновава с постановената задължителна за националния съд съдебна практика на СЕС (дело С-277/12) и на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което уважи предявената искова претенция изцяло. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

1

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в който се оспорва въззивната жалба. Счита, че по делото не е установено наличието на предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца. Макар и да е търпял болки и страдания от загубата (приемайки това за безспорно), не се установяват неимуществените вреди при ищеца, които да подлежат на репариране, тъй като недоказани са останало изключение от обичайната за обществото степен на близост в отношения между брат и сестра. За недоказани намира и търпени от ищеца болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и трайност обичайните такива при загуба на близък родственик. Категорично оспорва ищецът да попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, съобразно възприетото с ППВС № № 4/ 25.05.1961 г., 5/ 24.11.1969г. и № 2/ 30.11.1984г., нито в изключителните случаи според диспозитива на ТР № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

За да се произнесе по спора настоящият състав на съда съобрази следното:

Окръжен съд – Варна е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, предявен от А. Р. Х. от ***** срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище гр.София, за заплащане на сумата от 80 000 лв., равняващи се на 40 903.35 евро, претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания от загубата на неговата сестра С. Р.а С., ЕГН **********, починала на ***** г. в резултат на ПТП настъпило на същата дата, по вина на водача на л.а. марка „Тойота“, модел „Хайлендер“, с рег. № ***** – С. Д. Ф., с валидно сключена при ответното дружество по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – *****г. до окончателното изплащане на задължението.

Решението на ОС – Варна, с което осъдителният иск за неимуществени вреди е отхвърлен е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо. В мотивите към решението се съдържат изводи, основани на преценка на релевантните за спора факти и доказателства в тяхната съвкупност; извършено е и произнасяне по възраженията и доводите на страните, съдържащи се в исковата молба и отговора на същата, както и по тези, които са израз на защитните им тези.

Липсват оплаквания или възражения на страните, които да не са били разгледани и обсъдени от ОС – Варна. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.

След преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, ВАпС намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Спорните въпроси за разрешаване от въззивната инстанция се свеждат до наличието на активната материалноправна легитимация на ищеца да претендира застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, както и размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл.52 ЗЗД. Ищецът поддържа наличието на трайна и дълбока емоционална връзка връзка с починалата в резултата на произшествието сестра, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди, поради което счита, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение. Застрахователят, от своя страна, поддържа довода за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца да претендира обезщетение поради смъртта на своята сестра.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

2

С ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близко лице, като е обявено за изгубило сила Постановление № 2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС. Съгласно разрешението в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд. По изключение легитимирано да получи обезщетение е всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказване на следните предпоставки: 1) особено близка връзка на лицето претендиращо обезщетение с починалия и 2) действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В мотивната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да бъде допускано по изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт).

Според разясненията дадени в тълкувателното решение, разширяването на кръга на лицата с право на обезщетение, в частност на братята и сестрите, за получаване на обезщетение за неимуществени вреди се допуска, когато поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между брат и сестра, и интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт на брат и сестра. Житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание на единия родственик от другия по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина (решение № 92/17.11.2020, т. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т. о.), трайно полагане на грижи от единия спрямо другия, вместо от неговите родители.

Независимо от спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в полза на брата или сестрата е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите, възприети в тълкувателното решение по тълк. д. № /2016 г. на ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и проявление на неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между братя и сестри морални болки и страдания (решение №50078/26.10.2023 г. по т.д. №2045/2022 г . на ВКС, I т. о.).

За установяване на обстоятелствата касаещи спорния по делото въпрос за активната материалноправна легитимация на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си, в първоинстанционното производство са разпитани като свидетели Т.М.В. - снаха на починалата и И.Д.Ф.- приятел на ищеца, като е прието заключения на СПЕ.

От свидетелските показания, които съдът преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК се установява, че отношенията между брата и сестрата са били основани на взаимна обич, разбирателство, подкрепа и взаимно подпомагане, като независимо, че дълго време са 3 живеели в различни държави и населени места, са се виждали, ходели са си на гости, както и че ищецът е преживял тежко загубата на сестра си.

От заключението на СПЕ пред първоинстанционния съд се установява, че в резултат от смъртта на сестра си, ищeцът е претърпял стресова ситуация, характеризираща се с леко изразени депресивни белези, лека сутиативна тревожност, свързана с чувство за напрежение и безпокойство, но към момента на изследването няма данни за нарушение във функционирането и непреработена психотравма.

Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства, не може да се направи извод, че по отношение на ищеца са доказани двете кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра му.

От анализа на свидетелските показания се установява, че братът и сестрата са имали изградени близки отношения на обич, сплотеност, привързаност и взаимно подпомагане.

Същевременно е безспорно, че и двамата са създали свои семейства, като почти 17 години, ищецът е живял със съпругата си и работил в Гърция, през което време срещите със сестра му са били епизодични, като едва след завръщането му в България преди 6 години, са започнали да контактуват по-често, но не са живели постоянно в едно домакинство.