Определение № 203 от 20.05.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 203 гр. Смолян, 20.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500099 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх.№ 1652/26.04.2024г. от „Неткредит“ ООД с ЕИК 201253421, чрез пълномощника му мл.юрисконсулт Д.Д. , с която моли да бъде изменено Решение № 75/18.04.2024г., постановено по В.гр.д.№ 99/2024г. по описа на Окръжен съд-Смолян в частта му за разноските, като бъде редуцирано присъденото адвокатско възнаграждение до определен от съда, справедлив размер. Излагат се доводи, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004г.на Висшия адвокатски съвет при определяне на възнаграждението, а е свободен да определи такова в зависимост от правната и фактическа сложност на делото, съгласно Решението на СЕС по дело С-438/22. Твърди се, че настоящето производство не се отличава с правна и фактическа сложност, съществува обилна и трайна практика на съдилищата от съдебния район на Окръжен съд - Смолян, в която са изяснени спорните по делото въпроси, в рамките на производството са събрани само писмени доказателства, поради което и определеното от съда адвокатско възнаграждение се явява прекомерно.

Неправилно е присъдено и ДДС върху адвокатското възнаграждение. Съществува съдебна практика по въпроса дали предоставената по реда на чл.38 от ЗА безплатна адвокатска помощ представлява облагаема услуга, като по този въпрос от Софийски районен съд е отправено преюдициално запитване и с образувано дело С-744/23 по описа на СЕС.

В срока по чл.248,ал.2 от ГПК е постъпил отговор на молбата от А. М. Х., чрез пълномощника му адв. М.М., в който се оспорва същата като неоснователна. Твърди се, че съгласно решение С-438/22г. на СЕС размерът на адвокатското възнаграждение следва да е справедлив и обоснован, в който смисъл е и практиката на ВКС след посоченото решение на СЕС, обективирана в Определение № 1293/20.03.2024г. по ч.гр.д № 3234/2023г. ІVг.о.,Определение №667 от 19.03.2024г. по т.д № 509/2023г. ІІт.о.,Определение №741/25.03.2024г. по т.д № 537/2023г. ІІ т.о. и др., в които се приема, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждения съдът се ръководи от следните критериите: 1/ адвокатът има високата образователна квалификация, за да осигурява правна помощ на лицата и да осъществява 1 процесуално представителство, 2/ поетата отговорност от адвоката,със сключване на договора за предоставяне на правна помощ, тъй като адвокатът дължи висока степен на грижа при осъществяване на защитата, с която е натоварен и следва да изпълни произтичащите от договора и закона свои задължения, като отговаря и имуществено за неточно изпълнение на тези свои задължения спрямо страната, на която предоставя правна помощ, на основание сключения договор, 3/обемът на осъществена от адвоката, работа и фактическата и правна сложност на делото, като в определенията си, ВКС е посочил, че при иск за нищожност на договор/или клауза от него, делото има правна сложност. Твърди се, че неоснователно в жалбата се излагат доводи за незадължителност на разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Действително в европейското и българско законодателство е залегнал принципа, че адвокатските възнаграждения следва да съответстват на действителната правна и фактическа сложност на делото, но тя не се определя от жалбоподателя. Разпоредбите на посочената Наредба имат единствено ориентировъчен характер и определят рамките, под които съдът не следва да определя дължимото адвокатско възнаграждение.Намаляването на адвокатското възнаграждение е само правна възможност целяща избягването на злоупотреби с право. Съдът обаче извършва преценка относно дължимото възнаграждение само дотолкова, доколкото то надвишава минималния размер. Съдът не може да присъди по-малко адвокатско възнаграждение от посочения минимум в Наредба №1/2004г., освен ако правоимащата страна не е поискала по -малко възнаграждение.В настоящият случай адвокатското възнаграждение не следва да се определя под минимума на Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, тъй като определения размер на това възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност па делото, както и с процесуалните действия извършени от пълномощника на ищеца в хода на развилото се производство. Актуалната съдебна практика на ВКС приема, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Предоставените от процесуалния представител - адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1 ЗАдв. от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. следва да включва ДДС.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните поделото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 75/18.04.2024г., постановено по В.гр.д.№ 99/2024г. по описа на Окръжен съд-Смолян в частта му за разноските съдът е осъдил „Неткредит“ ООД, да заплати на адв.

М.В.М. от АК –Пловдив на основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, като е приел, че адвокатското възнаграждение следва да се определи към минимума по чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. във вр. с § 2а от ДР на Наредба № 1/9.07.2004г. в размер 2 на 480 лева, тъй като адв.М. е регистриран по ЗДДС ,видно от представеното Удостоверение за регистрация от 11.04.2023г., а предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗА ред.

Въззивният съд счита, че молбата е неоснователна и не се налице основания за изменение на решението в частта му за разноските. При определяне на възнаграждението на адв.М., предоставил в настоящето производство безплатна правна помощ, следва да се вземат предвид конкретните критерии-високата образователна квалификация, която по принцип всяко лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответната адвокатска колегия, притежава, за да осигурява правна помощ на лицата и да осъществява процесуално представителство. От значение е поетата отговорност на адвоката, със сключването на договора за предоставяне на правна помощ, при която и в хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗАдв., адвокатът дължи висока степен на грижа при осъществяване на защитата , с която е натоварен и следва да изпълни произтичащите от договора свои задължения, като отговаря и имуществено за неточно изпълнение на тези свои задължения спрямо страната, на която предоставя правна помощ, на основание сключения договор. Съща така законът е предвидил дисциплинарна отговорност на адвоката за допуснати нарушения в неговата работа. Тази завишена отговорност на адвоката, при осъществяване на неговата дейност , също е критерий, обосноваващ високата степен на отговорност, която адвокатът поема с предоставяне на правна помощ и следва да се съобрази при определяне размера на следващото се адвокатското възнаграждение. В случая при преценка на посочените критерии, както и на фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че освен високата степен на квалификация и отговорност на адв.М. от значение е и обстоятелството, че за да се обоснове основателност на предявения иск по чл.55,ал.1, предл.І от ЗЗД, следва да се обоснове и нищожност на клаузи от потребителски договор, поради което делото има правна сложност.В разглеждания случай справедлив размер на адвокатското възнаграждение и с оглед цената на иска и с оглед вложения от адвоката труд на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. е в размер на 400 лева, което възнаграждение е в минималния размер. За подобен случай с Определение № 741/25.03.2024г. по т.д.№ 537/2023г. на ІІ т.о. на ВКС е определено възнаграждение в размер на 600 лева, поради което неоснователно е оплакването, че определения размер по настоящето дело е завишен. Неоснователно е и възражението, че неправилно съдът е присъдил ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение. По делото не е спорно, че адвокат М. е регистриран по ЗДДС, видно от представеното по делото издадено от НАП удостоверение от 11.04.2023г. При отправено до съда основателно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение, към което следва да се прибави 20 % ДДС, съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. В този смисъл е и константата практика на ВКС, създадена по въпроса дължи ли се и при какви предпоставки ДДС върху адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, поради което до произнасянето на СЕС по отправеното по този въпрос преюдициално запитване настоящият състав споделя посочената съдебна практика.

Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 1652/26.04.2024г., депозирана от „Неткредит“ ООД с ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3, ет.10, представлявано от управителя И.Н.Х-С. чрез пълномощника му мл.юрисконсулт Д.Д. за изменение на Решение № 75/18.04.2024г., постановено по В.гр.д.№ 99/2024г. по описа на Окръжен съд-Смолян в частта му за разноските, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4