Решение № 7 от 04.02.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№7 гр. К., 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20231850200361 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на В. Т. Й., ЕГН **********, подадена чрез упълномощен представител – адвокат Х. Н., против Наказателно постановление № 23-0286000513 от 18.12.2023 г., издадено от Началник при РУ на МВР гр. К., с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено наказание “Глоба” в размер на 300 /триста/ лева.

Жалбоподателят оспорва издаденото НП като счита, че НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди порок на АУАН – съставянето му при наличие на един свидетел. Твърди неконкретизиране на посочена в НП заповед и незаемане на посочената длъжност от издателя на НП. Твърди наличие на формажорни обстоятелства – заболяване на близък на жалбоподателя.

Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно уведомен се явява еднократно.

Еднократно се явява и упълномощения представител. Поддържа жалбата. По искане на жалбоподателя е допуснат до разпит свидетел.

Въззиваемата страна – РУ на МВР К., редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, което е видно от обжалваното НП. Същото е връчено на жалбоподателя на 18.12.2023 г. /видно от отбелязването в представено от 1 въззиваемата страна копие на НП/, докато жалбата е заведена в съда на 28.12.2023 г., тоест в законоустановения 14-дневен срок от връчване на НП.

По същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното НП е издадено на основание чл. 53 от ЗАНН, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бланков № G A 869107 от 07.12.2023 г., съставен срещу жалбоподателя за това, че на 06.12.2023 г. около 23.15 часа в гр. К. по ул. Й.

Й. с посока от ул. Л. към ул. С. управлява МПС л.а. Пежо 206 с рег. № **** без да е правоспособен водач.

Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП – управлява без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията къв която спада управляваното от него ПС.

По идентичен начин, словесно и като правна квалификация, е описано нарушението и в обжалваното НП.

От разпита на свидетелите С. С. – актосъставител, и М. Г. – съжителстваща с жалбоподателя, се установи, че на 06.12.2023 г. във вечерните часове свидетелката Г. е имала здравословен проблем – температура и задух, поради окето с жалбоподателя са тръгнали за лекарства от аптека, при са ползвали автомобил, собственост на възходящ на жалбоподателя, който в същото време е бил с високо кръвно налягане. Автомобилът, описан в цитираният АУАН е управляван от жалбоподателя по ул. Й. Й. като в участък между ул. Л. и ел. С., при движение в тази посока е бил спрян от автопатрул при РУ К., част от който е бил свидетеля С.. При извършената проверка св. С. е установил, че жалбоподателя е неправоспособен водач, като от него и от намиращата се в автомобила свидетелка Г. е било съобщено, че отиват за лекарства.

Представена е справка за правоспособност на жалбоподателя, ведно от която същият е придобил свидетелство за управление през 1987 г. с категории М, ТКТ и АМ като свидетелство е подновявано през 2000 г. и е било с валидност до 23.05.2010 г., от който момент няма издавано ново.

Свидетеля С. е съставил цитирания АУАН, като препис е връчен на жалбоподателя без да са направени възражения от негова страна, което е отразено в акта.

След преценка на изложените обстоятелства съдът намира, че при съставянето на обжалваното НП и АУАН не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила по ЗАНН. Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от лица, оправомощени за тази дейност.

Материалната компетентност на свидетеля С. – актосъставител, произтича от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.

189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, са определени лицата, имащи право да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Същата заповед установява и материалната компетентност на лицето, заемащо длъжността началник РУ на МВР К. да издава НП за нарушения на ЗДвП, като изрично са представени заповед за временно 2 преназначение на З. К.Й. на длъжност началник на РУ К. със заповед от 10.10.2023 г. и акт за встъпване от 06.11.2023 г., като няколко след издаване на обжалваното НП на 18.12.2023 г. е назначен постоянно на същата длъжност.

Предвид цитираната заповед както НП, така и АУАН са издадени от лица, оправомощени да ги издават, посочените актове са издадени в необходимата форма, като са спазени формалните правила на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен, при което е отразено обяснението на водача. Описано е извършеното нарушение и е идентифициран извършителя. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя.

Неоснователни са възраженията за присъствие на един свидетел, след като разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН допуска подписване на АУАН от един свидетел.

Неоснователно е възражението за некомпетентност на лицето, издало обжалваното НП, след като без съмнение, се установи, че това лице е заемало длъжността Началник РУ и съгласно представената заповед от 2021 г. на министъра на вътрешните работи има право да издава НП за извършени нарушения на превилата за движение.

Неоснователен е довода за обстоятелства определящи извършеното при крайна нужда, след като проблемите с влошеното здравословно състояние не се преодоляват с лекарства, а с помощ от компетентни за това медицински лица, още повече, че и жалбоподателя се е намирал в близост до филиала за спешна медицинска помощ, където без съмнение би била оказана помощ на св. Г..

По същество, след преценка на изложените обстоятелства, съдът счита, че без никакво съмнение може да се направи извод, че жалбоподателят е осъществил признаците на нарушението, за което е санкциониран с обжалваното НП, а именно че на 06.12.2023 г. в гр.

К., около 23.15 часа е управлявал МПС - л.а. Пежо 206 с рег. № ****, като към този момент е бил неправоспособен водач, след като срока на действие на издаденото му свидетелство е изтекъл през 2010 г. и видно от приложената справка за водач и правоспособност не са предприети действия по подновяване на свидетелството.

С това са осъществени обективните признаци на нарушението по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, определяща, че: „ За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление …..в срок на валидност….“ Към 06.12.2023 г. жалбоподателя не е притежавал право да управлява МПС, поради което без съмнение е извършил нарушение на цитираната норма от ЗДвП.

Налице са и субективните признаци, след като формалния характер на нарушението не изисква настъпване на някакви вредни последици, съответно съзнание и желание за настъпването им, а само съзнание у жалбоподателя, че няма СУМПС, което му е известно несъмнено, както и факта, че управлява МПС на посочената дата и място.

Съдът намира, че определянето на санкцията в максимален размер не съответства на обществената опасност на деянието, след като не става въпрос за изначално неправоспособен водач, а за такъв, който не е подновил валидността на свидетелството, което не разкрива обществена опасност над обичайната за управление от лице, което никога 3 не е притежавало правоспособност. Съдът отчита и като смекчаващо, макар и в минимална степен, причината, поради която е предприето пътуване от жалбоподателя, както е установена от показанията на св. Г., а и св. С. потвърждава, че е при проверката е посочена такава причина за управлението на МПС от жалбоподателя.

Поради това съдът намира, че санкция в минималния размер, предвиден в чл. 177, ал.

1 от 100 лева съответства на обществената опасност на извършеното от жалбоподателя, поради което следва да бъде изменено обжалваното НП и бъде определена санкция в посочения минимален размер, предвиден в ЗДвП.

Предвид липсата на искания за присъждане на разноски съдът не следва да се произнася в тази насока.

На основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 2 от ЗАНН и съобразно горните изводи, СЪДЪТ

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0286-000513 от 18.12.2023 г., издадено от Началник при РУ на МВР гр. К., с което на В. Т. Й., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева, КАТО ОПРЕДЕЛЯ административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева за извършеното нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП

Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4