Решение № 163 от 29.07.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. гр.Мадан, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100072 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. М. К. против КРЕДИСИМО ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № **/ 30.06.2022г., сключен с КРЕДИСИМО ЕАД и да бъде прогласена нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 30.06.2022г., сключен с Ай Тръст ЕООД, както и осъдителни искове с правно основание чл.

55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД да бъде осъдено „КРЕДИСИМО" ЕАД да върне на ищцата сумата от 69,82 лева (след допуснато изменение в о.с.з.) платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № **/ 30.06.2022г. за периода от 30.06.2022 - 31.01.2024г., както и да бъде осъдено „КРЕДИСИМО" ЕАД да възстанови на ищцата заплатените от нея в периода от 30.06.2022 - 31.01.2024г. без правно основание суми в общ размер на 333,02 лева, съставляващи престирани от нея парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит № **/ 30.06.2022г.

В исковата молба се твърди, че на 30.06.2022г. ищецът сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № **/ 30.06.2022г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 3000лв. Договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК. Съгласно условията на Договор за потребителски кредит № **/ 30.06.2022г. лихвеният процент по кредита бил в размер на 19.86 %, а годишният процент на разходите бил 21,77%. Сочи се, че 1 кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 21,77 % заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Уговореното възнаграждение за фирма - поръчител бил разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.

68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателката стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 3000лв. с посочен ГПР 21,77 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението. В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 21,77 %/. Посочен бил лихвен процент по кредита - 19,86 %, /който е фиксиран/, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не били включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 20.79 %. При условията на евентуалност твърди, че не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова страна на лично обезпечение. Сочи, че договорът за поръчителство е едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение. Законодателят уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение. Длъжникът нямал такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице - поръчител било лишена от правно основание. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника КРЕДИСИМО ЕАД, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.

Оспорва, че договорът за предоставяне на поръчителство с Ай Тръст ЕООД е задължително условия за получаване на кредита. Сключването на договора с Ай Тръст ЕООД е само 1 от 3 възможности за всеки кредитополучател, а не 2

„неотменимо условие“ по Договора за кредит. Не било вярно, че Кредисимо прилагало заблуждаващи практики, било недобросъвестно и „насочвало“ кредитоискателите да сключват договор с Ай Тръст ЕООД. Кредисимо не ги ограничавало да изберат възможност за кредит без поръчителство и дори без банкова гаранция. Кредисимо не задължавало ищцата да сключи обезпечен, вместо необезпечен кредит. Обезпечените и необезпечените кредити на Кредисимо не се отпускали по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на Кредисимо, не са и пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. Договорът за кредит не бил обвързан със задължително сключване на договор за предоставяне на поръчителство.

Кредисимо не задължавал клиентите да сключват договор с Ай Тръст, поради което това не било разход по кредита по чл. 19 от ЗПК и не влиза в ГПР (по дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК). Оспорва, че има нарушение на изискването на чл. 22 от ЗПК - лихвеният процент е изрично посочен в Договора за кредит и Приложение № 1 към Договора за кредит (Приложение № 1), приложени към Исковата молба - ясно е колко е размерът на дължимата лихва по месечни вноски и изчислението на общия дължим размер на лихвата за периода на кредита е елементарно. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и Ай Тръст ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. Вземане за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват само в полза на Ай Тръст ЕООД, а не в полза на кредитодателя Кредисимо ЕАД. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника АЙ ТРЪСТ ЕООД, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва, че договорът за предоставяне на поръчителство с Ай Тръст е „задължително условие за получаване на кредита" (по дефиницията на §1, т.1 от ДР на ЗПК), което е изискване вземанията на Ай Тръст да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19 от ГПК. Сключването на договора с Ай Тръст било само 1 (една) от 3 (три) възможности за всеки кредитополучател, а не „неотменимо условие" по Договора за кредит. Не било вярно, че Кредисимо прилагало заблуждаващи практики, че било недобросъвестно и насочвало кредитоискателите да сключват договор с Ай Тръст ЕООД. Кредисимо не ги ограничавало да изберат възможност за кредит без поръчителство и дори без банкова гаранция. Кредисимо не е задължавало ищцата да сключи обезпечен, вместо необезпечен кредит. Обезпечените и необезпечените кредити на Кредисимо не се отпускали по различен начин и не били два отделни кредитни продукта на Кредисимо, не били и пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. Договорът за кредит не бил обвързан със задължително сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Кредисимо не задължавало клиентите да сключват договор с Ай Тръст, поради което това не било разход по кредита по чл. 19 от ЗПК и не влизало в ГПР (по дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК). Лихвеният процент бил изрично посочен в Договора за кредит и Приложение № 1 към Договора за кредит (Приложение № 1), приложени към Исковата молба - ясно било колко е размерът на дължимата лихва по месечни вноски и изчислението на 3 общия дължим размер на лихвата за периода на кредита е елементарно.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и Ай Тръст ЕООД бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД.

Кредисимо бил едноличен собственик на капитала на Ай Тръст ЕООД, видно от публичния регистър на ТРРЮЛНЦ, но Ай Тръст ЕООД било отделно юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност. Свързаност между Кредисимо и Ай Тръст ЕООД не водила сама по себе си до „скрито оскъпяване на кредита. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Представено е удостоверение за идентичност на лице с различни имена, видно от което Ф. М. К. и Фатме М. К. са имена на едно и също лице с ЕГН **********.

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства Договор за потребителски кредит № ** от 30.06.2022 г., Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № ** от 30.06.2022 г., Договор за предоставяне на поръчителство от 30.06.2022 г., се установява, че между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД на 30.06.2022 е сключен договор за потребителски кредит, както и че между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 30.06.2022 за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за потребителски кредит № ** от 30.06.2022 г.

Съобразно сключения между ’’Кредисимо” ЕАД и ищцата договор за потребителски кредит първият ответник се задължил да предостави на ищцата сумата в размер на 3000 лева, Срокът на договора бил 24 месеца, като задълженията били платими на 24 месечни погасителни вноски с променлив размер, най-ниският от който 143,73 лева, а най-високият 161,38 лева, при лихвен процент по кредита 19,86 %, ГПР 21,77 % и общ размер на всички плащания 3677,33 лева.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на КРЕДИСИМО ЕАД банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство, с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредита при предоставено обезпечение бил 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл.4, ал.2, ако в уговорения срок не се предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда действие между страните.

Съобразно чл. 4, ал. 3 от договора в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, като в случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на 4 срока, договорът не поражда действие между страните.

На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е сключен договор за предоставяне на поръчителство между Ай Тръст ЕООД и ищеца на 30.06.2022 г., с който Ай Тръст ЕООД се задължило да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя-потребител по договора за потребителски кредит. В договора за предоставяне на поръчителство е посочено, /чл. 8, ал.1 и ал.4/, че потребителят заплаща възнаграждение за обезпечаването на задълженията му по договора за потребителски кредит по един от следните начини: по банкова сметка на поръчителя (която не е посочена), по банкова сметка на Кредисимо АД (описана в договора) или по начините, установени в Договора за потребителски кредит за плащане на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство Кредисимо ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор. Видно от приложението към договора за поръчителство, възнаграждението за поръчителство възлиза на 2880,90 лева, дължимо за целия период на действие на договора за кредит, платимо на месечни вноски в намаляващ размер за периода на действие на договора за кредит, на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.