Решение № 1365 от 24.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1365 гр. Пловдив, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330203291 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2500104 от 23.05.2025 год. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с което на „Уоол премиум “ЕООД, ЕИК *** на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. / две хиляди и петстотин лева/, за нарушение на чл.143 ал.2 от КТ.

Жалбоподателят моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление /НП/ като незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява.В писмен вид пълномощника адв.Д. поддържа искането за отмяна на НП.

Въззиваемата страна се представлява от юрк.К., която оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, порадикоето се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата 1 е частично основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

При извършена проверка на 31.01.2025г в колцентър Пловдив ,бул.“Дунав“ №5 стопанисван от „Уоол премиум “ЕООД от органите на Инспекция по труда-гр.Пловдив, е установено, че в офиса /колцентъра/ полагат труд служители на „Уоол премиум“ ЕООДС.лед проведен разговор с Д. Д. К. ЕГН********** и от попълнена лично от служителя декларация е установено,че служителя е работил през месец януари 2025г. от понеделник до петък с работно време от 09.00ч до 18.00ч , а на 11.01.2025г /събота/е работил от 10.00ч до 17.00ч.При проверката на 31.01.2025г. е представител на работодателя е представен правилник за работа на операторите в колцентъра ,в който е упоменато ,че операторите работят задължително една събота в месеца.На информационно табло в колцентъра е имало поставена таблица,в която е указано работно време на колцентъра в събота. От упълномощен представител на работодателя е дадено писмено обяснение ,че в съботните дни служителите,които са полагали труд ,са ползвали обедна почивка от 13.00 до 13.30ч и физиологични почивки от 11.30 до 11.45чи от 15.00 до 15.15ч.В т.V р1.1 от Правилника за вътрешния трудов ред е определено,че“работещите ,които са в трудови правоотношения с работодателя във фирмата ,работят при петдневна работна седмица ,като нормалната продължителност на седмичното работно време е до 40 часа „.На 06.02.2025г.от упълномощен представител на дружеството е дадено писмено обяснение,че през месец януари 2025г. отчитането на работното време в колцентъра е бил при условията на петдневна работна седмица от понеделник до петък по 8 часа на ден.Представена е и присъствена форма за месец януари 2025г.,в която е отбелязано, че Д. Д. К. е работил по 8 часа на ден от 06.01.2025 до 10.01.2025г.От извършената проверка на 31.01.2025г в колцентъра от представените впоследствие документи и от дадените обяснения е установено,че от страна на работодателя „Уоол премиум“ЕООД е допуснато на 11.01.2025г. Д. Д. К. да положи 6 часа и 30 минути извънреден труд със знанието и без противопоставянето на работодателя.

Това е именно повода св .Б. да състави Акт за установяване на административно нарушение №16-25000104 от 27.03.2025г. за извършено от дружеството нарушение на 143 ал.2 от КТ.В законоустановения срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу акта.

Въз основа на така съставения акт, било издадено обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и гласни такива– свидетелските показания на актосъставителя –Б. , който потвърждава констатациите по акта. Свидетелят описва извършената на 31.01.2025г. проверка и установеното в хода й, като посочва, Актосъставителят потвърждава, че писмената декларация е била попълнена 2 лично от К..Съдът кредитира показанията на св.Б. , като последователни, обективни,непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства, събрани по делото.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 Кодекса на труда дава дефиниция за това какво е извънреден труд, а именно такъв, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 Кодекса на труда забранява извънредния труд.

По изключение се допуска полагането на извънреден труд, ако са налице предпоставките на чл. 144 Кодекса на труда.

Съдът намира за неоснователно наведеното от страна жалбоподателя възражение в жалбата ,че е неясно описано нарушението,като не става ясно при коя хипотеза е нарушението и въз основа на кои доказателства.Напротив и в АУАН и в НП –ясно ,точно и подробно са описани елементите от състава на нарушението ,както и конкретните констатации на проверяващия ,като съдът не съзира никъде противоречие ,неяснота или дори съмнение относно изложените факти. Също така за неоснователен счита довода ,че в НП не се съдържат всички задължителни реквизити изрично посочени в чл.57 от ЗАНН.

При внимателен прочит на НП са налице всички реквизити досежно важните факти-дата ,място на нарушение и обстоятелства ,при които е извършено нарушението .Оспорва се ,че не конкретния случай не е обезпечен в достатъчна степен със събиране на доказателства ,като видно от разпита на св.Б. и от писмените доказателства става ясно ,че освен на място впоследствие са представени документи и е контактувано както с К. така и с упълномощено лице на дружеството. Тоест в пълен обем е дадена възможност на дружеството да представи своята теза и да я защити и подкрепи с доказателества. Не на последно място неоснователно се твърди, че и дружеството-работодател не е надлежно индивидуализирано. Видно и от АУАН и НП това е сторено по категоричен начин.Като съгласно§ 1 от ДП на КТ.» По смисъла на този кодекс:1. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В тази връзка «Уоол премиум» ЕООД организира в тази насока дейността и извършва въпросните функции.

В жалбата се засяга и въпросът за липсата на компетентност на актосъставителя да съставя актове за установяване на административни нарушения,като това е уредено в Устройствения правилник на Главна Дирекция инспекция по труда.Такива правомощия има и В. Б..

3

По отношение на искането за приложение на чл.28 от ЗАНН спрямо конкретния случай,съдът не счета,че са налице предпоставките за това.

Процесният случай не се отличава от останалите такива и не е такъв със сравнително ниска степен на обществена опасност и липсата на настъпили вредни последици, като следва да се отбележи, че са нарушени обществените отношения, които гарантират полагането на труд от работниците и служителите, които са по-слабата страна в трудовите правоотношения.

С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.416 ал.5 във връзка с 414, ал.1 от КТ, която предвижда за „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“Наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 2500 лв.,над минималния установен в закона.Като ,обаче не е посочил конкретни доводи за налагане на размер над минималния ,но под средния такъв.И в този смисъл не е отчел предпоставките по чл.27 от ЗАНН и се явява адекватен на извършеното, на тежестта на нарушението, и значимостта на нарушените обществени отношения.

В разглеждания случай е неприложима разпоредбата на чл.415в от КТ,както се иска от пълномощника на жалбоподателя ,касаеща намалена отговорност при "маловажно нарушение".Това е така ,тъй като според императива на разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ „За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.В този смисъл нарушунието от вида на тези ,които не могат да бъдат отстранени.

Правният извод ,който се налага е ,че процесното НП следва се измени, като наложената санкция от 2500 лева ,бъде намалена на минимума предвиден в закона , а именно 1500 лева.Тъй като няма изложени мотиви за това кое налага определянето на по-голям размер имуществена санкция от административно –наказващия орган.Напротив отбелязано е,че към момента на издаване на НП няма данни за други влезли в сила постановления за нарушение от същия вид.Ето,защо са налице предпоставките размера на санкцията да бъде изменен до неговия минимум.

При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4, вр.ал.1 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на 4 юрисконсултско възнаграждение, като отхвърля претенцията за разноски на другата страна. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер от 100 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-2500104 от 23.05.2025 год. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с което на „Уоол премиум “ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. / две хиляди и петстотин лева/, за нарушение 143 ал.2 от КТ,като намалява същата на 1500 /хиляда и петстотин / лева.

ОСЪЖДА „“Уоол премиум“ ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив ,ж.к *** да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", сумата от 100 /сто/ лева, представляваща сторените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдивпо реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5