Определение № 61 от 28.01.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 61 гр. Шумен, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500627 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба вх.№ 5537/07.07.2025 г. от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД гр. София, действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. Б., против разпореждане № 1334/20.06.2025 г. по ч.гр.д. № 799/2025 г. по описа на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, срещу длъжника Е. В. С.. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Районният съд неправилно тълкувал разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК. Излага, че договора за поръчителство не бил сключен в противоречие с добрите нрави, тъй като в отношенията между страните действал принципа на свободно договаряне – чл.9 ЗЗД. Свободната инициатива била ограничена единствено от императивното изискване на чл.19, ал.4 ЗПК. С договора за кредит длъжникът се задължил да предостави на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД обезпечение чрез гаранция на две физически лица, банкова гаранция или поръчителство на одобрено от кредитора лице в тридневен срок от сключване на договора. В изпълнение на това задължение в деня на сключване на договора за заем потребителят сключил с „Файненшъл България“ ЕООД, договор за поръчителство, при неизпълнение на задължението по чл.4. Договорът за предоставяне на гаранция бил отделно, самостоятелно правоотношение, възникнало на база договаряне между „Файненшъл България“ ЕООД и длъжника. По него „Файненшъл България“ ЕООД поело задължение да отговаря солидарно с Е. В. С. за изпълнение на всички задължения по сключения с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем. Поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя, в съответствие с уговореното, кредиторът изискал и поръчителя платил задължението. Сочи, 1 че съгласно чл.143 ЗЗД поръчителят, който е изпълнител задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил с изпращането на уведомително писмо. Той имал право и на законната лихва върху платените суми от деня на плащането. Към момента на сключване на процесния договор не съществували законови изисквания възнаграждението по гаранционната сделка да бъде включено в ГПР. Последиците от прогласяване на договора за потребителски кредит за нищожен били едни и същи, и регламентирани в разпоредбите на чл.23 ЗПК и чл.34 ЗЗД, които се свеждали до връщане на полученото по договора, каквато била трайната съдебна практика. Предвид установената недействителност на процесния договор следвало на осн. чл.23 ЗПК да се определи размера на чистата стойност на кредита и за тази стойност да се издаде заповед за изпълнение. Излага съображения за действителност и на сключения на 02.03.2020 г. рамков договор за цесия. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане и вместо него да постанови други, с което да издаде заповед за изпълнение на осн. чл.410 ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Ч.гр.д. №799/2025г. по описа на РС – Нови пазар е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу длъжника Е. В. С., за следните вземания: 2760,78лв., представляваща платена главница на „Изи Асет Мениджмънт“ АД във връзка с договор за паричен заем № 4615592 от 14.10.2022г.; 297,74 лв. възнаградителна лихва за периода от 31.10.2022г. - 12.06.2023г.; 787,55 лв. мораторна лихва за периода от 13.06.2023г. - 17.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението 07.01.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 76,92 лв. държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заявителят излага, че поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от страна на заемополучателя същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Файненшъл България“ ЕООД. Вследствие на това дружеството гарант извършило плащане по гаранцията в размер на 3407,10 лв. към „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 02.11.2023г.. Заемополучателят не възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за гаранта се появило право на регресен иск срещу длъжника Е. В. С.. Излага, че на 20.03.2020 г. бил сключен рамков договор на покупко-продажба на вземиня /цесия/ и Приложение № 1 към него от 02.11.2023 г. между „Агенеция за контрол на просрочени задължения“ ООД и „Файненшъл България“ ЕООД, /цедент/, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен по реда на 2 чл.99 ЗЗД за цесията.

С атакуваното разпореждане № 1334/20.06.2025 г. по ч.гр.д. № 799/2025 г. по описа на РС – Нови пазар, заповедният съд отхвърлил изцяло заявлението на заявителя срещу длъжника Е. В. С., а именно за сумите: 2760,78лв., представляваща платена главница на „Изи Асет Мениджмънт“ АД във връзка с договор за паричен заем № 4615592 от 14.10.2022г.; 297,74 лв.-възнаградителна лихва за периода от 31.10.2022г.-12.06.2023г.; 787,55 лв. мораторна лихва за периода от 13.06.2023г.-17.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлениетто-07.01.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта за разноските в размер на 76,92 лв. държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е изложил мотиви, че макар и отношенията между кредитора и длъжника да са уредени в отделни договори, то е видно, че се касае за свързани и обусловени правоотношения. Договорът за паричен заем съдържа неравноправна клауза /чл.4/, предвид чл.143, ал.2, т.3 от ЗЗП, поради което на основание чл.146 ЗЗП е нищожна. Договорът за предоставяне на гаранция, сключен на основание чл.4 от договора за паричен заем е нищожен. Освен това влиза в противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счел, е че са налице хипотезите на чл.411, ал.2 т.2 и т.3 ГПК за отхвърляне на искането за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Съдът съобрази, че подаденото заявление се основава на Договор за паричен заем № 4615592/14.10.2022 г., сключен между "Изи Асет Мениджмънт" АД и Е.

В. С. и Договор за предоставяне на гаранция № 4615592/14.10.2022 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и длъжника, /прехвърлено на 02.11.2023г. по силата на подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2020г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.

Съгласно договора на длъжника е предоставен паричен заем в размер на 3000 лв., който да бъде погасен за срок 17 вноски двуседмични вноски /общо седмици 34/, размер на двуседмичната погасителна вноска – 198,61лв. Общият размер на дължимата сума е 3376,37лв. Договореният ГЛП е 35 %, а ГПР – 40,52 %. На същата дата – 14.10.2022 г. между „Файненшъл България“ ЕООД и Е. В. С. е сключен и договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се задължава да отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънд“ АД за изпълнението на всички задължения на потребителя във връзка с договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора. Съгласно чл.3 от този договор, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 1859,63 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 109,39лв., дължими на падежа на погасителните вноски по договора за паричен заем, като вноските са включени в погасителния план по договора за паричен заем. „Изи Асет Мениджмънд“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнението на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички други вземания на гаранта по този 3 договор. В случай, че сумата е недостатъчна, приоритетно се погасяват задълженията към гаранта.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Съдът намира, че сключеният първоначален договор за паричен заем, съдържа неравноправна клауза, относно посоченото в чл.4 от него условие за сключването му, а именно задължението на длъжника да представи до 3 дни, считано от датата на сключването му на избрано от него обезпечение: 1/ две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на посочените в договора изисквания; 2/ банкова гаранция с бенефициер – заемодателя и с посочени условия за нея и 3/ да сключи договор с одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. Така посоченото в договора за кредит условие, поставя изпълнението на задълженията на кредитора в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля.

Клаузите относно обезпечеността на кредита не сочат на доброволност при избора на обезпечение, а обратното, те са задължително условие за сключване на договора за паричен заем, без значение дали заемополучателят е в състояние или не да го изпълнява, съгласно договореното. Договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга - да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, доколкото и съгл. т.19 не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Според чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов 4 чл.13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/ 2007 г./. Според чл.3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.