Решение № 17002 от 01.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17002 гр. София, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110155275 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Ю. С. М. против „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 3900,60 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2011 г. до м.04.2013 г., ведно със законна лихва за забава от 16.12.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 312,24 лева за периода от 01.07.2011 г. до 26.11.2013 г., както и сумата в размер на 350,65 лева, представляваща присъдени съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.02.2014г. по ч.гр.д. № 20972/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 89 състав, за принудително събиране на които е образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ Милен Бъзински, поради изтекла погасителна давност. В исковата молба са изложени твърдения, че правото на принудително изпълнение върху вземанията по процесния изпълнителния титул е погасено по давност, тъй като от последното изпълнително действие, прекъсващо давността предприето през 2018 г., са изтекли повече от пет години. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мирела Каратотева, оспорва исковата претенция. В депозирания отговор са изложени твърдения, че в хода на изпълнителното производство са предприети редица действия, водещи до прекъсване на давността. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно съдебната пракатика перемпцията е без правно значение за давността.

По изложените доводи е направено искане предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК вър вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, че ответникът притежава качеството взискател 1 по образувано срещу него изпълнително производства, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на погасителната давност на вземането предмет на процесния изпълнителен лист.

От изисканото в цялост ч. гр. д. № 20972/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 89 състав, се установява, че производството е образувано по подадено от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против *** заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 3900,60 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2011 г. до м.04.2013 г., ведно със законна лихва за забава от 16.12.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 312,24 лева за периода от 01.07.2011 г. до 26.11.2013 г., както направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Със заповед за изпълнение от 18.12.2013 г. на длъжника е разпоредено да заплати сумите по заявлението ведно с разноски в размер общо на 350,65 лева, от които сумата в размер на 84,26 лева внесена държавна такса и сумата в размер на 266,39 лева юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като след констатация, че същата е влязла в сила на 24.02.2014 г. е издаден процесния изпълнителен титул.

От изискания заверен препис от изп. дело № 5811/2014 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински се установява, че производството е образувано по молба от 03.06.2014г. на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против Ю. С. М. за принудително събиране на процесните вземания, като молбата съдържа възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. С молба от 01.02.2016 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху трудово възнаграждение или пенсия на длъжника, както и искане за насрочване на опис. С молба от 07.03.2017 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и получавано трудово възнаграждение или пенсия. Със съобщение с изх. № 56675/31.03.2017 г., връчено на длъжника на 22.04.2017 г., е насрочен опис на движими вещи на длъжника, находящи се в гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 507, вх. 4, ап. 96. Със запорно съобщение от 23.05.2017 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД. Със съобщение от 17.08.2017 г. наложеният запор върху сметки в „Банка ДСК“ ЕАД е вдигнат.

Съгласно удостоверение с изх. № 46812/20.07.2016 г., издадено от ЧСИ Милен Бъзински, по изпълнителното дело е събрана сума в размер общо на 399,81 лева, както следва: 152,39 лева на 10.07.2017 г., от които 77,39 лева са преведени на взискателя на 31.07.2017 г. и 75 лева са преведени за такси и разноски по изпълнението на съдебния изпълнител; 47,51 лева на 08.08.2017 г., които са преведени на взискателя на 11.08.2017г. и 199,91 лева на 25.08.2017 г., които са възстановени на длъжника на 29.08.2026 г. Съгласно удостоверението общо преведената сума на взискателя възлиза на 124,90 лева. Съдът намира, че съгласно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД постъпилите суми преведени на взискателя са отнесени за погасяване на такси и разноски по изпълнението, които не са предмет на настоящия спор.

Съгласно задължителните разяснения дадени с Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Няма спор и, че възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до прекъсване на давността. В този смисъл освен мотивите на цитираното тълкувателно решение е и съдебната практика намерила израз в Решение № 451/29.03.2016 г. по гр. дело 2

№ 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и Решение № 28.02.2016г. по гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС.

В разглеждания случай погасителната давност е прекъсната с подаване на молба от 03.06.2014 г. за образуване на производство срещу ищеца в настоящото производство за принудително събиране на вземанията по процесния лист, съдържаща възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Следва да бъде отбелязано, че съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 г. погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, респ. давността за вземанията по процесния изпълнителен лист е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. Давността е прекъсната на 01.02.2016 г. и на 07.03.2017 г. с депозиране на молби от взискателя за предприемане на конкретни способи за принудително събиране на процесните вземания – запор и насрочване на опис. Давността е прекъсната и с налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД на 31.05.2017 г. След вдигане на запора върху банкови сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, считано от 17.08.2017 г., нови действия по принудително удовлетворяване на вземанията не са предприети. Предвид изложеното съдът намира, че петгодишният давностен срок, считано от последното изпълнително действия към датата на подаване на исковата молба е изтекъл, поради което и предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват сторените по делото съдебни разноски в размер на 782,54 лева, от които сумата в размер на 182,54 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора и сумата в размер на 600 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната. Съдът намира в случая възражението за прекомерност касателно уговореният и заплатен адвокатски хонорар за неоснователно при съобразяване на цената на исковата претенция, извършените от процесуалния представител действия по снабдяване с информация от образуваното изпълнително производство и организиране на защита на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Ю. С. М., ЕГН **********, с адрес в ***, против „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, с адрес в гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23 Б, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 3900,60 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2011 г. до м.04.2013 г., ведно със законна лихва за забава от 16.12.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 312,24 лева за периода от 01.07.2011 г. до 26.11.2013 г., както и сумата в размер на 350,65 лева, представляваща присъдени съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.02.2014г. по ч.гр.д. № 20972/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 89 състав, за принудително събиране на които е образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ Милен Бъзински.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, с адрес в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, да заплати на Ю. С. М., ЕГН **********, с адрес в ***, на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 400,11 евро ( 782,54 лева), представляваща сторени по делото съдебни разноски.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4