Определение № 200 от 04.06.2026, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. Търговище, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20263500500142 по описа за 2026 година Производството е по реда на 274, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. Н. Й. от гр. Р., пълномощник на Й. Н., против определение № 443 от 20.04.2026, по гр.д. № 1896/2025 г. на РС – Търговище.

С това определение съдът е допълнил друго свое определение за прекратяване частично на делото, като се е произнесъл допълнително относно разноските на ответника по исковете, по които производството е било прекратено поради оттеглянето им. Присъдени са на ответника 196,66 евро. Излагат се съображения, че определението е неправилно. Подробно се описва каква е хронологията на делото и защо се е стигнало до частично прекратяване на исковете. Жалбоподателят счита, че независимо от оттеглянето на някои от исковете по трудовия спор, завеждането им се дължи изцяло на поведението на работодателя, който го уволнява, а в последствие отменя сам заповедта си, без да го уведоми надлежно. Докато ищецът разбере какво точно се случва и събере необходимите доказателства е било необходимо време. Поради това непоследователно поведение на работодателя се е стигнало и до завеждане на исковете и в последствие до тяхното оттегляне. В условията на евентуалност се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като са изложени мотиви в тази насока. С оглед на това се иска въззивният съд да приеме, че обжалваното определение е незаконосъобразно и да постанови съдебен акт според това становище.

1

В дадения на ответника срок за отговор, същият оспорва жалбата и моли да бъде оставен без уважение. Правилно съдът бил приел, че на ответника се дължат разноски при частично прекратяване на делото. Доводите, че работодателят е дал повод за завеждане на делото били неоснователни.

Неоснователно било и възражението за прекомерност, което се правело на покъсен етап от производството. Хонорарът е съобразен с правната и фактическа сложност на делото.

Съдът, като се запозна с оплакванията по жалбата и отговора по нея, установи следното:

С исковата молба са били предявени на 31.10.2025 г. искове от Й. Н. от гр. Р., по чл. 344, ал. 1 от КТ – за отмяна на уволнение на работника, извършено със заповед № 106 от 06.10.2025 г., за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения и командировъчни, обезщетение за неизползван отпуск, други трудови възнаграждения, работа в почивни и празнични дни, както и да заплати обезщетение от 9000 лв. за оставане без работа вследствие на уволнението, за периода от 07.10.2025 г. до 07.04.2026 г.

Молбата е оставена без движение от съда и са дадени указания за поправка на нередовностите, включително и за попълване на обстоятелствената част.

С молба от 12.11. 2025 г. ищецът допълва обстоятелствената част на исковата молба и посочва, че поддържа иска за отмяна на незаконното уволнение и изплащане на обезщетение за оставане без работа по заповедта от 06.10.2025 г. и уточнява всички свои претенции за изплащане на парични суми.

С разпореждане от 12.11.2025 г. съдът е разпоредил връчване на исковата молба на ответника „Д. е. а. гр.“ ООД“, със седалище в гр.

Търговище. Връчването е на 03.12.2025 г.

На 09.12.2025 г. от адв. Н. Й. – пълномощник на ищеца, постъпва молба, в която се посочва, че на 05.12.2025 г. е получил нот. покана, с която се иска да му бъдат връчени заповед за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение. В системата на НАП оспорената заповед от 06.10.2025 г. не била отразена, а вместо нея друга заповед, с правно основание чл. 330, ал. 2, т. 6, като договорът бил прекратен на 13.11.2025 г.

Затова ищецът е поискал работодателят да представи становище с коя заповед 2 счита, че се прекратява трудовият му договор от 10.07.2025 г. Представя хартиена разпечатка от ел. регистър на НАП, за справка от 09.12.2025 г., в която е отразено прекратяване на трудовия договор от 10.07.2025 г. на 13.11.2025 г., с правно основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

На 23.12.2025 г. е подаден отговор на исковата молба от работодателя.

Според него исковата молба за отмяна на уволнението по заповед № 106 от 06.10.2025 г. била недопустимо, липсвало правен интерес, защото преди предявяване на иска, на 23.10.2025 г. е извършена промяна на вписването в НАП, като е отменено предишното вписване. Това е станало на основание заповед № 108 от 22.10.2025 г. – приложена към отговора.

С разпореждане от 19.01.2026 г. съдът дава указания на ищеца, предвид постъпилия отговор и доказателствата към него, да направи ново уточнение на предявените искове и да заяви кои от тях поддържа.

С молба от 03.02.2026 г. работодателят уточнява, че счита трудовия договор от 10.07.2025 г. с ищеца за действащ, поради което и заповедта за прекратяване е била отменена и това е отразено в регистъра на 23.10.2025 г.

На 04.02.2026 г. от адвоката на ищеца постъпва нова молба. В нея се твърди, че той е получил заповед № 106 на 20.10.2025 г. Едва на 05.12.2025 г., след получаване на нот.покана за връчване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовия договор на това основание, работникът разбира за настъпилите промени и издадените нови заповеди. Посочва, че отговорът на исковата молба не му е бил връчен все още. На базата на запознаване с разпореждането на съда от 19.01.2026 г. се прави изменение на иска. Уточнява се, че се оспорва уволнението, извършено със заповед за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовия договор на това основание и се търси обезщетение за оставане без работа за периода от 31.10.2025 г. до 30.04.2026 г.

С разпореждане № 449 от 10.02.2026 г. съдът дава указания на ответника още веднъж да уточни с каква заповед и кога е прекратен трудовият договор на ищеца от 10.07.2025 г., връчена ли е на работника такава заповед и кога.

На 25.02.2026 г. от ответника постъпва молба, в която посочва, че трудовият договор с ищеца не е прекратен и е действащ. На 17.12.2025 г. е била изпратена нот.покана до ищеца за даване на обяснения по трудовия му договор.

3

На 10.03.2026 г. от ищеца постъпва нова молба, в която посочва, че на 05.12.2025 г., когато се е явил при нотариуса за получаване на съответните документи за налагане на дисциплинарно наказание и уволнение, такива не са му били връчени и това е посочено в констативния протокол на нотариуса.

Той е направил справка в НАП и там било отбелязано, че договорът му е прекратен на 13.11.2025 г. и така е разбрал, че е отменена предишната заповед за прекратяване № 106. Посочва освен това, че и тази заповед била отменена, за което е узнал от становището на ответника от 09.03.2026 г. Изрично посочва, че нито една от заповедите за отмяна на уволненията му не му е била връчвана от работодателя. С оглед на това предявените искове по чл. 344, ал.

1, т. 1 и т. 3 от КТ са били оттеглени на основание чл. 232 от ГПК.

С определението си по реда на чл. 140 и 146 от ГПК, на 13.03.2026 г. съдът прекратява производството по делото в частта, по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ поради оттегляне на иска.

На 25.03.2026 г. е постъпила молбата за допълване на определението за прекратяване, като се присъдят направените разноски. Приложен е списък с разноските за 1278,23 евро с ДДС. Представена е фактура и банково бордеро от ел.банкиране за внесени 2500 лева на 19.12.2025 г.

От ищеца е постъпил отговор, в който моли на ответника да не се присъждат разноски и се прави евентуално възражение за прекомерност.

С обжалваното определение съдът е изменил определението за прекратяване на делото частично, по отношение на разноските, като е осъдил ищеца да заплати на ответника 196,66 евро.

При така установените факти, съдът прави следните изводи. На първо място относно допустимостта на молбата и произнасянето на съда с определение, с което се допълва определението за частично прекратяване на делото, по отношение на разноските.

Както е видно от посочените по-горе съдебни актове, при прекратяване на делото съдът не се е произнесъл относно разноските по прекратената част от производството. С оглед на това молбата е била допустима и съдът е дължал произнасяне по разноските за тази част.

Определението му обаче е неправилно. Според разпоредбите на чл. 78 от ГПК, ответникът има право на разноски според отхвърлената част на иска, 4 както и при прекратяване на делото. Отделно от това, дори и при уважаване на иска, ако ответникът го признае, разноските може да не му се възложат, ако той с поведението си не е дал повод за завеждане на иска.

Според въззивния съд, разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК следва да се прилага винаги, независимо от това дали съдът се произнася с крайния си съдебен акт по съществото на спора или и тогава, когато делото се прекратява частично, поради оттегляне или отказ от иска. Присъждането на разноските в производството винаги се преценява с оглед поведението на страните в процеса, защото по този начин се постига и справедливо обезщетяване на страната, която има право да защити в исковото производство своите права. И тогава, когато поведението на една от страните е станало повод за завеждане на делото, справедливо е тя да понесе разноските.

С оглед на това преценката на съда включва и този критерий. В този смисъл О № 626 от 20.08.2021 г., по ч.гр.д. № 275/2010 г., на четвърто ГО на ВКС.

Както е видно от описаната по-горе хронология на събитията, завеждането на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 от КТ е било предизвикано от това, че на ищеца му е връчена заповед за прекратяване на трудовия договор на 20.10.2025 г. Той е считал същата за незаконосъобразна и действаща към момента на предявяване на иска – станало само 10 дни, след като е узнал за уволнението. Точно в този период работодателят, на 22.10.2025 г. отменя заповедта за уволнение и не уведомява работника за това свое действие. Работникът няма каквито и да било задължения да следи непрекъснато електронния регистър на НАП и няма как своевременно да е узнал за отмяната на заповедта. Работодателят не е посочил, че по някакъв начин, дори и по телефона, се е опитал да уведоми работника за настъпилата промяна.

Видно е, че в хода на проведеното производство както за ищеца, така и за съда е било изключително трудно да прецени има ли действаща заповед за прекратяването на трудовия договор с ищеца. Въпреки даваните от съда указания, работодателят пропуска да отбележи, че в последствие издава още една заповед за прекратяване, пропуска да спомене и това, че в последствие отново сам отменя тази заповед и за всички тези действия не уведомява работника по какъвто и да било начин. Поведението на работодателя е било изключително непоследователно и некоректно не само към работника, но и 5 към съда. Въпреки указанията в разпореждането от 10.02.2026 г., в отговора на ответника от 25.02. се спестяват всички факти, свързани с издаването на новата заповед за прекратяване на трудовия договор от месец ноември, нейното вписване в ел. регистър, а в последствие и отмяната й.

Всичко това говори, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на тези искове. Оттеглянето им в хода на делото е станало заради установените нови факти, извън поведението на ищеца, който в случая е действал добросъвестно.

С оглед на това съдът намира, че обжалваното определение следва да се отмени, като молбата за присъждане на разноски съобразно прекратената част от иска, следва да се остави без уважение, като неоснователна и разноски не следва да се присъждат на ответника.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 443 от 20.04.2026, по гр.д. № 1896/2025 г. на РС – Търговище, КАТО НЕЗАКОНОСЪБОРАЗНО И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:

ДОПЪЛВА определение № 299 от 13.03.2026 г., по гр.д. № 1896/2025 г. на РС – Търговище, в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК в следния смисъл:

НЕ ПРИСЪЖДА разноски в полза на ответника „Дж. е. а. гр.“ ООД гр.