Решение № 1284 от 14.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1284 гр. София, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100512254 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 27.09.2022 год., постановено по гр.дело №12048/2020 год. по описа на СРС, ГО, 66 с-в, Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на А. Я. Я. по искове с правно основание чл. 187, ал. 7 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 552.78 лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд, за периода от 25.02.2017 год. до 25.02.2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2020 год. до окончателното й изплащане и сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.05.2017 год. до 25.02.2020 год. и ответникът е осъден да заплати, както следва: на ищеца – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 500 лв. и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 70.11 лв. – държавна такса и сумата от 250 лв. – възнаграждение за вещо лице.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Столична дирекция на вътрешните работи. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че непълнотата в специалната нормативна уредба следвало да бъде запълнена по тълкувателен път и приложил по аналогия НСОРЗ. Липсата на специална норма не можело да бъде преодоляна с аналогично приложение на друг акт. Налице била несъвместимост между двете уредби – ЗМВР и КТ.

Дори условно да се приемело, че са приложими КТ и НСОРЗ, при определена по чл. 140, ал.

1

1 КТ нормална продължителност на работното време през нощта – 7 часа и коефициент на преизчисление 1.143, като частно на нормалната продължителност на дневния и нощния труд, то преизчислението идвало с цел компенсиране на работещите, като това се осъществявало с увеличаване на часовата ставка. За нощния труд за държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл. 187, ал. 3 ЗМВР, не била приложима нормата на чл. 9 НСОРЗ, тъй като трябвало да са кумулативно налице нейните предпоставки, а именно: подневно отчитане на работното време; работа на смени; продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. В случая не били налице последните две от тях. Съгласно чл.

187, ал. 1 и 3 ЗМВР, дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа, като не била налице работа по трудови норми за определяне на размера на трудовото възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 КТ. Отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд били уредени от специалния ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, поради което и не намирали приложение КТ и издадените въз основа на него наредби. Субсидиарно приложение можел да намери ЗДСл. Нямало непълнота в действаща през процесния период Наредба № 8121з776 от 29.07.2016 год., тъй като нормите й уреждали пряко фактическия състав на отчитането и компенсирането на положения от служителите на МВР извънреден труд, независимо, че уредбата била различна от тази НСОРЗ. Само в КТ, за разлика от ЗМВР, била установена различна нормална продължителност на работното време през деня от 8 часа, а през нощта до 7 часа /чл. 136, ал. 3 и чл. 140, ал. 1, изр. 2 КТ/. Именно поради това при трудовите договори, с оглед особеностите на сумираното изчисляване на работното време, се прилагал чл. 9, ал. 2 НСОРЗ за превръщането на нощните часове в дневни, като положените през отчетния период часове труд през нощта се умножавали с коефициент 1.143, получен от съотношението 8/7 между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневното му отчитане в КТ. В специалния ЗМВР обаче била установена еднаква нормална продължителност от 8 часа на работното време през деня и нощта при работа на смени – чл. 187, ал. 1 и ал. 3, изр. 4. Именно поради това в чл. 31 от действащата през исковия период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. не било предвидено превръщане на нощните часове в дневни. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВ била в унисон с чл. 8, б. „а“ и „б“ от Директива 2003/88/ЕО. А горепосочената наредба била в съответствие с чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР. Ищецът, чиято била доказателствената тежест, не бил установил, че през процесния период, като бил работил на 8 и 12-часови смени, полагал нощен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч., който да надвишава установената в чл.

187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР негова нормална продължителност от средно 8 часа за всеки 24часов период. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата А. Я. Я. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе 2 предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Безспорно е във въззивното производство, че през процесния период страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „младши инспектор“ в 07 РУ-СДВР, полагал е труд на 12-часов режим на работа, като работното време било изчислявано сумирано за тримесечен период. През периода от 25.02.2017 год. до 25.02.2020 год. ищецът бил отработил 1 474 нощни часове, за които му било изплатено допълнително възнаграждение от 0.25 лв. на час.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. – виж чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ. Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила /чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм – чрез нея се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции на човешкия организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до по-бърза и по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или служителя, нарушава обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към 3 така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.

Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през което трудът се полага /виж и Решение № 14 от 27.03.2012 год. на ВКС по гр.дело № 405/2011 год., IV г. о., ГК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./ – че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.

Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр. 3 от 10.01.2020 год., в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з4 407 от 11.08.2014 год., отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/.