Определение № 118 от 20.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 118 гр. Благоевград, 20.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело № 20251200900076 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 5778/03.04.2025г., подадена от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, представлявано от изпълнителните директори Н. Х. Б. и С. А. П., чрез юрк. К. Л., срещу П. Г. Т., ЕГН **********, с адрес ***, вх. А и В. Г. Й., ЕГН **********, с адрес ***.

След като е приел исковата молба за редовна и че е налице изначална допустимост на предявения за разглеждане иск, съдът е извършил проверка за приложимия процесуален закон и за процесуалния ред по който следва да се проведе производството по делото.

Съдът е приел също, че възникналото между страните по настоящото дело правоотношение, следва да бъде съотнесено към тези изрично визирани в разпоредбата на чл. 365, ал. 1, т. 1 от ГПК и производството по делото следва да се развие и проведе по реда на Глава ХХХІІ от ГПК.

С Определение № 362/30.06.2025г., постановено по настоящото т.д. № 76/2025г. по описа на ОС Благоевград, съдът е разпоредил препис от исковата молба по делото и книжата приложени към исковата молба да бъдат изпратени на насрещната страна. Съдът е указал на ответниците, че като се че в двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК, може да депозират писмен отговор, който следва задължително да съдържа реквизитите посочени в разпоредбата на чл. 367, ал. 2 от ГПК.

Препис от посочения акт на съда е връчен на ответниците П. Г. Т. и В. Г. Й. на 25.07.2025 г.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от П. Г. Т., ЕГН **********, с адрес ***, както и от В. Г. Й., ЕГН **********, с адрес ***.

С писмения отговор на исковата молба ответникът П. Г. Т. оспорва изцяло изложената от ищеца фактическа обстановка. Сочи се, че в действителност ответника В. Г. Й. е негова 1 сестра, повече от 25 години ответникът и членовете на неговото семейство не поддържат каквито и да било роднински отношения с нея и нейното семейство.

Сочи се, че отношенията между ответниците се обтегнали още във времето, в което работели заедно във фирмата ЕТ „Т.и - Г. Т.“ на покойния им баща – Г. Т., който ЕТ притежавал дворно място и производствени помещения в село Д.. В периода от 1990г. до около 1999г. бащата на ответниците извършвал производствена дейност в недвижимите имоти, които са предмет на договора за доброволна делба. В този период ответникът и неговия и зет Ж. Й. регистрирали заедно фирма с наименование „Т.и-Й.“ ООД, в което били съдружници при равно дялово участие. В хода на извършваната съвместна производствена дейност между тях възникнали спорове, които довели до трайно влошаване не само на отношенията помежду им, но и до влошаване на отношенията между членовете на двете семейства семейства. Бащата Г. Т. взел страната на ответника В. Г. Й., което довело до влошаване на отношенията му и с него.

Горните факти станали достояние на обществеността в град Петрич, тъй като Г. Т. се занимавал с бизнес и имал много контакти.

Твърди се в писмения отговор на исковата молба, че считано от 1999г. насетне ответниците са разделили бизнесите си, като не поддържат каквито и да било отношения.

Разговорите за уреждане на наследствените им въпроси, водели чрез посредничеството на трети лица. Твърди се също, че нито ответника В. Г. Й., нито членовете на нейното семейство са били в течение на това, че: „Т.и“ ООД е сключило договор за банков кредит;

„Т.и“ ООД е в просрочие за плащане на вноските по кредита; ответникът П. Г. Т. и членовете на неговото семейство са съдлъжници като физически лица. Изтъква се, че ако ответника В.

Г. Й. е знаела за горните факти, нямало да изрази воля да прекратят съсобствеността върху сънаследствените имоти чрез покупко-продажба и делба.

Твърди се с писмения отговор на исковата молба, че като последица от влошените отношения между ответника П. Г. Т., от една страна и неговата сестра- ответника В. Г. Й., нейния съпруг, от друга страна, се влошили отношенията между ответника П. Г. Т. и баща му. Последното довело до още по-сериозно влошаване на отношенията между двамата ответници. Сочи се, че тъй като ответникът П. Г. Т. не общувал с баща си, сестра му полагала грижи за него приживе. Тя и съпругът й Ж. Й. извършвали ремонтите в сградите, собственост на баща им с цел тяхната поддръжка. Ответникът П. Г. Т. не участвал, тъй като бил във влошени отношения с баща си. По-късно, след смъртта на баща си, от роднини разбрал, че волята на баща му е била сестра му да получи в дял производствените сгради, които са били собственост на ЕТ „Т.и - Г. Т.“. Поради това, че имал нужда от парични средства, с които да покрива вноските по кредита към банката и задълженията на „Т.и“ ООД към доставчици и работници, предложил, чрез трето лице на ответника В. Г. Й. да изкупи неговия наследствен дял от имотите.

Сочи се също, че разговорите/преговорите относно начина за прекратяване на съсобствеността върху сънаследствените недвижими имоти между ответниците се водели чрез трети лица и чрез тях договорили пазарната цена, на която през 2021г. ответникът П. Г.

Т. е продал сънаследствения дял от 1/2 идеална част от първи етаж, втори етаж от бащината 2 им къща и 1/4 идеална част от дворното място, върху което тя е построена, както и пазарната цена на притежавания от П. Г. Т. дял от недвижимите имоти в село Д.. Чрез трето лице договорили пазарната цена на дела на П. Г. Т. при условие, че след окончателното изплащане на сумата се сключи договор за доброволна делба. Тъй като в този период имал сериозни здравословни проблеми, ответникът успял едва през 2024г. да й изплати договорената цена, поради което договорът за делба е бил сключен през 2024 г.

Твърди се в писмения отговор на исковата молба, че в периода от 1999г. до 2023г., в която „Т.и“ ООД е преустановило извършването на стопанска дейност, фирмата на Ж. Й. „Рива 21“ АД и „Т.и“ ООД извършвали конкурентна дейност-производство и продажба на мебели. В условията на конкуренция и тъй като се борили за един пазарен дял, между ответниците възникнало напрежение и на това основание.

Посочва се от ответника П. Г. Т., че в исковата молба ищецът не сочи какъв е размера на задължението на „Т.и“ ООД към него. Изтъква се, че това е от съществено значение, за да се извърши преценка дали сделката е увреждаща.

Сочи се, че срещу „Т.и“ ООД е образувано изпълнително дело № 20248910401024 по описа на ЧСИ М. К., с peг. № 891, с район на действие ОС - Благоевград, което дело е образувано по молба на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, като от съдържанието на съобщение с изх.

№ 12457 от 19.05.2025г. се установява, че е насрочена публична продан на следните недвижими имоти, собственост на „Т.и“ ООД, с ЕИК 101505729, а именно:

2.1 ПИ с идентификатор № *** по КККР на с. Д., община Петрич, одобрени със Заповед №РД-18-834 от 06.12.2017 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на ПИ: с. Д., местност „М...“, с площ от 11 043 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект ведно с построените в имота сгради:

Производствен цех, включващ едноетажна двукорабна постройка, със застроена площ от 2 191,30 кв.м. и разгърната застроена площ от 2 771,30 кв.м., съгласно одобрени на 13.07.2001 г. инвестиционни проекти и екзекутивен проект, заверен на 17.06.2003г. от главния архитект, който цех е отразен в КК като четири самостоятелни обекти, а именно:

- сграда с идентификатор *** по КККР на село Д., разположена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ от 888 кв.м., с предназначение: промишлена сграда;

- сграда с идентификатор *** по КККР на село Д., разположена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ от 1310 кв.м., с предназначение: промишлена сграда;

- сграда с идентификатор *** по КККР на село Д., разположена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ от 50 кв.м., с предназначение: складова база, склад и сграда с идентификатор *** по КККР на село Д., разположена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ от 389 кв.м., с предназначение: постройка на допълващо застрояване;

3

2.2. Трафопост 1 х 420 Kv и Кабелна линия 20 Kv, който е отразен в КККР на село Д. като сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 27 кв.м.;

2.3. Масивна сграда „Изложбена зала и склад (шоурум), която е отразена в КККР на село Д. като сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 588 кв.м.;

2.4. Сграда с идентификатор № *** съгласно КККР на село Д., със застроена площ от 67 кв.м., с предназначение - промишлена сграда;

2.5. Сграда с идентификатор № *** съгласно КККР на село Д., със застроена площ от 380 кв м., с предназначение - промишлена сграда;

Сочи се също, че определената начална цена при втората публична продан на описаните погоре недвижими имоти по реда на чл. 494, ал. 2, предл. 1 от ГПК, от която следвало да започне наддаването на основание чл. 485 от ГПК, била в размер на 1 223 712,58 лева с включен ДДС за ПИ, който ДДС е в размер на 13 032,58 лева. Публичната продан се състояла от 23.05.2025 г. до 23.06.2025 г., като към момента следва по реда на член 494, ал. 2, предл. 2 от ГПК да се определи нова начална цена и да се насрочи нова публична продан.

Твърди се в отговора на исковата молба от страна на ответника Т., че вземането на ищеца (банката) е в по-нисък размер от началната цена. Банката е ипотекарен кредитор, поради което тя следва първа да се удовлетвори от вземането и за нея не е налице и правен интерес от предявяване на исковете.

Изтъква се с отговора на исковата молба, подаден от П. Г. Т., че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД (увреждането на кредитора и знание за увреждането).

Не е налице и правен интерес на „Първа Инвестиционна Банка“ АД да претендира обявяването на сделките за недействителни спрямо нея, тъй като в полза на банката е учредена договорна ипотека върху описания по-горе ПИ и самостоятелни обекти, чиято стойност надвишава вземането на банката.

Сочи се, че съгласно член 135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им е знаел за увреждането. Следователно кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни онези действия на длъжника, които имат вредни за него правни последици. В случая сделката не уврежда кредитора, защото в негова полза са ипотекирани имоти на значителна стойност, които са подробно описани по-горе, като същият би могъл да се удовлетвори в хода на изпълнително дело № 20248910401024.

Сочи се също, че това право възниква за кредитора, когато действието е увреждащо и е безвъзмездно или възмездно, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането.

Извършените от двамата ответници сделки не увреждат кредитора, тъй като получените от първия ответник парични средства са послужили за погасяване на вноски по кредита към банката и други задължения на „Т.и“ ООД в периода от 2021г. до 2024г. В случая, целта на сделките не увреждане на кредитора, а прекратяване на съществуващата съсобственост на наследственото имущество. Не е налице действие на ответника Т., като длъжник, с което да създава или увеличава своята неплатежоспособност.

4

Сочи се още, че съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД, знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

С отговор на исковата молба, ответникът Т. е направил доказателствени и искания, а именно съдът да допусне назначаването на съдебно-оценителна експертиза, изпълнима от вещо лице оценител, което след като се запознае с материалите по делото и извърши оглед на описаните в раздел I, точка 2 недвижими имоти да даде отговор на поставените въпроси, както и да допусне трима свидетели при режим на довеждане, чрез разпита на които ще установява фактите и обстоятелства, изложени в отговора на исковата молба и които са във връзка с оборване на презумпцията за знание, уредена в член 135, ал.2 от ЗЗД.