Решение № 289 от 24.06.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Варна, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. И. като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20233100900439 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, ЕИК 129009070, гр. София, против „Желев“ ООД, ЕИК 103161013, гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца (след допуснато изменение на размера на исковете за главници в о.с.з. от 31.05.2024 г.): - сумата от 323 892,00 лева, представляваща обезщетение за ползването на имот № *** за периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2020 г.; - сумата от 136 457,16 лева – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва (мораторна лихва) върху главница в размер на 433 944,00 лева (първоначално предявения размер) за периода от 02.08.2020 г. до 02.08.2023 г.; - сумата от 314 928,00 лева, представляваща обезщетение за ползването на имот № *** за периода от 29.09.2018 г. до 31.12.2020 г.; - сумата от 44 278,88 лева – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва (мораторна лихва) върху главница в размер на 193 671,00 лева (първоначално предявения размер), за периода от 02.08.2020 г. до 02.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е правоприемник на правата и задълженията по всички сключени договори, свързани с осъществяването на стопанската дейност на местата за лишаване от свобода. През 1998 г. между Затвора гр. Варна и „Желев" ООД бил сключен Договор за съвместна дейност № 1811 от 29.09.1998 г. с предмет изграждане и съвместна експлоатация на бензиностанция и газостанция, по силата на който Затвора – гр. Варна предоставил за ползване част от собствения си недвижим имот с площ 2,000 дка – парцел 4581 по КП от 1979 г., а „Желев" ЕООД следвало да участва с инвестиции за изграждането на бензиностанция и газостанция, както и разходите по експлоатацията на двата обекта за срока на действие на договора, при участие на страните в съдружието в съотношение 20% за Затвора – Варна и 80% за „Желев" ЕООД. Между страните бил сключен и втори Договор за съвместна дейност № 1823/01.10.1998 г. с предмет изграждане и съвместна експлоатация на бензиностанция и газостанция, автосервиз и автооказион, складове, по силата на който Затвора – Варна предоставил за ползване част от собствения си недвижим имот с площ 9,000 дка с граници: останалата част от имота, ул. „Христо Смирненски", подстанция „Варна1 Запад" и бул. „Сливница", а „Желев" ЕООД следвало да участва с инвестиции за изграждането на обектите, както и разходите по експлоатацията на обектите за срока на действие на договора, при участие на страните в съдружието в съотношение 20% за Затвора – Варна и 80% за „Желев" ЕООД. Уговорено било в двата договора, че внесеното от всеки съдружник имущество за осъществяване на съвместната дейност оставало негова собственост, а придобитото по време на действие на договора и в резултат от тази съвместна дейност ставало собственост на съдружниците, при определените между тях дялове.

Ответното дружество се задължило да извърши строителството със свои средства. И двата договора били сключени със срок от 20 години, считано от датите 29.09.1998 г. и 01.10.1998 г. Уговорено било и че след изтичане на срока на договорите, „Желев" ЕООД или неговият правоприемник има право преимуществено да наеме мястото и обектите, които е построил, а ако не се постигне нова договореност, построените обекти остават за Затвора - Варна, но последният дължи заплащане на тяхната стойност. С писмо изх. No 11-04-8/19/27.08.2021 г.

Министърът на правосъдието, в качеството му на принципал на ДП „Фонд затворно дело", е отправил искане до Областния управител на област Варна за издаване на заповед, по силата на която да се изземат от „Желев" ЕООД недвижимите имоти ПИ *** и ПИ ***, ведно с построените в тях сгради поради изтичане на срока на двата договора през 2018 г., държани от „Желев" ООД без правно основание. Със Заповед № РД22-7706-2 от 05.01.2022 г. на Областния управител Варна на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2, чл. 81 и чл. 85 ЗДС било наредено изземване от „Желев" ООД на държавни имоти, представляващи: Поземлен имот *** с площ 17 070 кв.м, описан в АЧДС № 3324/23.02.2001 г., ведно с построените в имота сгради с идентификатори:

***;

***;

***;

***;

***; ***; ***; Поземлен имот *** с площ 13 528 кв.м, описан в АЧДС № 3326/23.02.2001 г., ведно с построените в имота сгради с идентификатори:

***;

***;

***;

***; ***; ***. На 09 февруари 2022 г. било иззето владението върху посочените поземлени имоти и сгради. С констативни протоколи от 09.02.2022г., подписани от представителите на ответното дружество и назначена от ищеца комисия, в присъствието на нотариус бил извършен опис на имуществото, находящо се в поземлените имоти и сградите. С влязло в сила на 23 февруари 2023 г. решение № 1052 от 28 юли 2022 г. по адм. д. № 31 от 2022 г. по описа на Административен съд Варна била потвърдена като законосъобразна заповедта на областния управител за изземване на двата ПИ заедно със сградите в тях. Твърди се, че ищцовото предприятие е било лишено от ползването на горепосочените поземлени имоти и сгради за периода от 29 септември 2018 г. до 09 февруари 2022 г. за поземлен имот № *** и от 01 октомври 2018 г. до 09 февруари 2022 г. за поземлен имот № ***, за които периоди ответното дружество е владяло имотите без правно основание, лишавайки собственика им от възможността да реализира правата си върху тях, както и да получава доходи от същите.

Претендират се обезщетения за ползването на поземлен имот № *** считано от 01 октомври 2018 г. до 31 декември 2020 г., а за поземлен имот № ***, считано от 29 септември 2018 г. до 31 декември 2020 г. Размерът на обезщетението за лишаването на държавата от ползването на имота се съизмерявал с пазарната стойност на наема за процесния район. Твърди се, че срокът на договорите за съвместна дейност е 20-годишен и след изтичането му договорите следвало да се считат за прекратени, а имотите – да бъдат върнати на държавата. Твърди се, че едновременно с възникването на задължението за обезщетяване във връзка с лишаването от ползването е възникнало и задължението за лихви, тъй като ответникът е изпаднал в забава още с изтичането на договорения срок за ползването на имотите.

Ответникът „Желев“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло исковите претенции по основание и размер. Прави възражение за недопустимост на 2 исковата молба, поради липсата на процесуална легитимация на ищеца. При условията на евентуалност, предявява възражение за прихващане със стойността на извършените в имота подобрения. Договорът за съвместна дейност предполагал насрещни права и задължения между страните, като с тях страните поели насрещни права и задължения – строителство срещу ползване и заплащане. „Желев" ООД имал за цел да построи обектите по договорите, да ги експлоатира за срока на договора и да получи стойността на построените обекти. В изпълнение на договора били изградени обектите върху двата терена държавна собственост.

Договорът бил прекратен едностранно от държавата след изтичане на уговорения в него срок с изпратено изрично уведомление от ДП „Фонд затворно дело". В договора изрично било предвидено, че след изтичане срока на договора на „Желев" ООД е дължима стойността на построените обекти. Страните договорили, че стойността ще се определи от оценители, посочени от всяка една страна. В изпълнение на задължението по договорите „Желев“ ООД възложил извършването на оценки, като същите са с дата 27.09.2018 год.

Съгласно договорите заплащането на така определената стойност ставало изискуемо към момента на изготвяне на оценката. Съгласно изготвената Пазарна оценка стойността на сградите изградени в ПИ с идентификатор *** възлизала на 2 057 400 лв., а стойността на сградите изградени в ПИ с идентификатор *** възлизала на 3 817 200 лв. или общо 5 874 600 лв., дължими към датата на изготвяне на оценките – 27.09.2018 год., ведно със законната лихва, изчислена до 01.05.2023 год. в размер на 2 766 441,96 лева.

Всички сгради били предадени и приети от държавата във видимо добро състояние, ведно с монтираните в тях съоръжения, но без да е заплатена тяхната стойност. Поради това прави възражение за прихващане със задължението на държавата, респективно задължението на ищеца да заплати на „Желев“ ООД сумата общо в размер на 5 874 600 лв., дължима на основание сключените договори за съвместна дейност от 29.09.1998 г. и 01.10.1998 г. както следва: 3 817 200 лв. за сградите на бул. „Сливница" 181 и 2 057 400 лв. за сградите на бул.

„Сливница" 164, ведно със законната лихва. В условията на евентуалност, ответникът претендира сумата от 5 874 600 лв., определена на база пазарната стойност на постройките в имота към датата на изтичане срока на договора или към датата на изтичане на предизвестието на договорите, както и законната лихва до 01.05.2023 год. в размер на 2 766 441.96 лв. След изтичане срока на договора, дружеството „Желев“ ООД продължило своята дейност по договора, поради което и двете страни били приели, че договорът е продължил действието си за неопределено време. Липсвало изявление на другата страна по договора (ищеца), с което да се е противопоставила на продължаването на договора след изтичане на срока. За прекратяването на договора ответникът бил уведомен с писмо от 19.10.2021 год., с което бил посочен срок на предизвестието – един месец, от което се установявало, че договорът е продължил своето действие. След като не е сключен договор за наем и „Желев“ ООД не получило стойността на обектите, не можело да се приеме, че договорът е прекратен и имотите са държани без основание. Оспорва се твърдението, че държавата и ищцовото предприятие са били лишени от ползването на горепосочените поземлени имоти и сгради за периода от 29 септември 2018 г. до 09 февруари 2022 г. за поземлен имот № *** и от 01 октомври 2018 г. до 09 февруари 2022 г. за поземлен имот №*** и през които периоди ответното дружество е владяло имотите без правно основание. Оспорва размера на обезщетението за лишаването на държавата от ползването на имота да се съизмерява с пазарната стойност на наема за терена за процесния район, защото имотите били застроени, а посочените в исковата молба суми касаели незастроени терени. Поддържа, че прекратяването на договорите настъпва едва с уреждане на отношенията между страните, а именно - заплащане на извършеното строителство. Отделно от това, договорът за съвместна дейност не изключвал ползването на имота от страна на държавата и тя не била отстранявана от имота, като извършвала и действия на управление – застрояване. Оспорва акцесорните искове за лихви за забава върху обезщетението по чл. 86, aл. 1 от ЗЗД в т.ч. началния момент, от който същата се дължи.

3

Ищецът е подал допълнителната искова молба, с която е изменил исковата претенция по отношение на периода, за който претендира обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за забава – мораторна лихва. Поддържа, че процесните имоти са предоставени за управление на ищеца, поради което същият се явява процесуален субституент на държавата по предявените искове. Оспорва по основание и размер твърдяното от ответника вземане за извършени от него подобрения в имота. Освен това, вземането не било ликвидно и изискуемо, тъй като изготвената оценка била по възлагане само на ответното дружество и не отговаряла на уговореното в договорите. Прави възражение за изтекла погасителна давност на твърдяното вземане за главница и лихви.

Твърдяното от ответника вземане представлявало обезщетение, поради което приложима била тригодишна давност, считано от датата на изтичане на срока на действие на всеки един от договорите. Оспорва дължимостта на лихвите върху твърдяните от ответното дружество вземания, тъй като ищецът не бил изпаднал в забава. Твърди, че с представеното от ответника писмо изх. № 3 от 14.08.2018 г., същият е признал, че срокът на действие на договорите е 29.09.2018 г. и съотв. 01.10.2018 г., а с писма изх. № 6 от 28.09.2018 г. и изх. № 7 от 01.10.2018 г. се потвърждавало знанието на ответника, че договорите са с 20-годишен срок, след изтичането на който същите се считат прекратени.