Решение № 2374 от 09.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2374 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100509262 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 14.04.2021 г. по гр.д. № 49328/2020 г. на СРС, II ГО, 52-ти състав е отхвърлен предявения от А. П. Ш. против „Т.Б.“ ЕАД,иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 331/23.12.2019г., за незаконно и неговата отмяна.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца А. П. Ш., с оплаквания за неговата неправилност. Поддържа, че не му е връчвана заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като за такава е узнал в о.с.з. по първоинстанционното дело от 31.03.2021 г., от който момент следва да тече срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. Твърди, че няма задължение да се явява и получава документи в нотариална кантора. Навежда доводи, че нотариалната покана не удостоверява съдържанието на съобщението и невръчването няма процесуални последици. Сочи, че опитите за връзка с него са били неуспешни, поради това че телефонът, на който е търсен, е бил служебен и е предаден на работодателя на 02.09.2019г. Навежда твърдения за „невалидност“ на разрешение на Инспекцията по труда № 19098032/23.12.2019г., тъй като е била налице процедура за установяване на професионално заболяване. Твърди, че уведомлението на работодателя до НАП за уволнението от 12.02.2020 г. няма стойност, тъй като е ползвал отпуск по болест към тази дата и не е бил уведомен за него. Моли съда да отмени решението и да уважи предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Т.Б.“ ЕАД, в 1 депозиран от нея отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че заповедта за уволнение е връчена надлежно по реда на чл. 47 от ГПК. Намира оспорването за разрешението на Инспекцията по труда за уволнението на ищеца за неоснователно, тъй като няма данни да се е развивала процедура по установяване на развито при него професионално заболяване, а единствено, че е ползвал отпуск въз основан на представен болничен лист. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, с присъждане на разноски.

По делото е депозирана частна жалба от ищеца А. П. Ш. срещу определение от 15.07.2022 г. по гр.д. № 49328/2020 г. на СРС, II ГО, 52-ти, с което е оставена без уважение негова молба за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа, че заплатеното на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно поради „некомпетентност“ на адвоката.

Ответната страна по частната жалба - „Т.Б.“ ЕАД, оспорва същата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е образувано по предявен от А. П. Ш. срещу „Т.Б.“ ЕАД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 331/23.12.2019г. и неговата отмяна.

В случая по делото е безспорно установено, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „управител отдел“ при ответника, съгласно Трудов договор № 2487/20.08.2008 г. и допълнителни споразумения към него.

Установява се същото така, че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 331/23.12.2019 г. за дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неправомерно разпореждане със стоки на работодателя и присвояване на получените за тях суми.

От страна на ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявения от ищеца иск.

Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, давностният срок за предявяване на 2 иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е двумесечен. Срокът започва да тече от момента на прекратяване на трудовото правоотношение, който съвпада с получаването на заповедта за уволнение от работника или служителя /чл. 358, ал. 2, т. 1 от КТ/. В конкретния случай заповедта за уволнение е била връчена на ищеца по реда на чл. 50 от ЗННД вр. чл. 47 от ГПК, чрез залепване на уведомление, считано на 12.02.2020г., от който момент следва да бъде изчислен двумесечният давностен срок.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи, следва да се посочи, че заповедта за уволнение може да се връчи в рамките на допустимите способи за това по ГПК, вкл. по реда на чл. 47, ал. 1-5 от ГПК – в този смисъл Решение № 60177 от 17.01.2022г. по гр. д. № 3778/2020 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. Това връчване може да бъде извършено от нотариус, с оглед нормата на чл. 50 от ЗННД, отреждаща му и на определени от него служители удостоверителни функции във връзка с връчването на съобщения и книжа.

Отделно следва да се отбележи, че заповедта е била връчена на 09.01.2020г. при отказ за получаване, удостоверен с неоспорени подписи на двама свидетели – служители на ответника, на А.В.Ш. – майката на ищеца, която е била надлежно упълномощена с пълномощно с нотариална заверка на подписа, рег. № 23032 от 29.08.2019г. на нотариус М.Г., рег. № 622 на НК, да получава всички документи, касаещи трудовото правоотношение на ищеца.

Освен като връчване на заповедта на надлежно упълномощено лице, това действие на работодателя следва да се разглежда и при съобразяване практиката на ВКС, обективирана в Решение № 39 от 27.02.2012г. по гр. д. № 410/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение № 283 от 6.04.2010 г. по гр. д. № 507/2009 г. на ІІІ г.о., Определение № 50731 от 12.10.2022 г. по гр. д. № 1342/2022 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и др., съгласно която дисциплинарното наказание се смята за наложено освен от деня на връчване или получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение /чл. 195, ал. 3 КТ/, още и от деня на узнаване на нейното съществено съдържание - изразена воля от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и правното основание, на което това е направено. С оглед изложеното, не може да се приеме, че информация за заповедта за уволнение, наложеното с нея наказание и конкретно допуснати дисциплинарни нарушения не е достигнала до ищеца чрез неговата майка, която, по негови твърдения, многократно е посещавала работодателя от негово име, с оглед предоставяне на болнични листове. Още повече, във връзка с нарушението, за което е уволнен ищецът, е било образувано и наказателно производство.

Следва да се отбележи, че процесната заповед за уволнение е била изпратена и на адреса, посочен в трудовия договор – гр. София, ж.к Яворов, бл. 21, вх. В, ет. 4, ап. 8 с препоръчано писмо с обратна разписка, с оглед предвидения в чл. 195, ал. 3 от КТ ред. Върху пощенския плик е отбелязано, че пратката е била непотърсена и е посочена дата на връщане – 20.01.2020г. В тази хипотеза, съгласно мотивите на Решение № 35/07.05.2012г. по гр. д. № 1877/2010г., ГК, ІV ГО на ВКС, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да удостовери доставянето на писмото 3 на адреса. Обстоятелството дали работникът е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение. С достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и изявлението му е породило правно действие.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че във всеки случай, към датата на подаване на исковата молба – 12.10.2020г., двумесечният срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ е бил изтекъл, считано от всеки от посочените по-горе начини за уведомяване, а преобразуващото право за оспорване на процесното уволнение – погасено.

Съгласно константната съдебна практика, давността по чл. 358 КТ е материалноправен институт, като при уважено възражение за давност съдът не разглежда спора по същество - в случая дали законосъобразно е упражнено правото на уволнение на основанията в заповедта и при релевираните от ищеца основания за незаконосъобразност - така и Определение № 25/13.01.2020г. по гр. д. № 2380/2019 г. на ВКС, ІІ ГО.

Поради съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРСпотвърдено, като правилно и законосъобразно.

По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските:

Частната жалба е неоснователна, тъй като първоинстанционният съд е определил адвокатско възнаграждение в предвидения в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС минимален размер от една минимална заплата за страната към момента на сключване на договора.

По разноските: С оглед изхода на делото, право на разноски има въззиваемият-ответник. Същият претендира възнаграждения по два договора за правна защита и съдействие – за осъществяване на процесуално представителство по въззивното дело и във връзка с подадената частна жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК. Не може да се приеме, че с договора от 23.01.2023г. е уговорено процесуално представителство по частна жалба срещу постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение от 15.07.2022 г. по гр.д. № 49328/2020 г. на СРС, II ГО, 52-ти, доколкото във фактурата, обективираща адвокатския договор, е посочено, че сумата е уговорена за изготвяне на отговор на въззивна жалба. С оглед изложеното, на ответника следва да бъдат присъдени разноски единствено съгласно по-рано сключения договор за правна защита и съдействие т 21.01.2022 г. от 1 506 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.04.2021 г. по гр.д. № 49328/2020 г. на СРС, II ГО, 52състав.

ОСЪЖДА А. П. Ш., ЕГН ********** да заплати „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 1 506 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. П. Ш. срещу определение от 15.07.2022г. по гр.д. № 49328/2020г. на СРС, II ГО, 52 състав.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5