Решение № 96 от 04.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20248002901040 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА и е образувано по искова молба на К. С. И. от гр. Пловдив чрез процесуален представител адвокат П. Х. И. срещу „ПИМК Билд“ ЕООД, гр. Пловдив за прогласяване за нищожно на арбитражно решение № 11 от 19.03.2024 г. по арбитражно дело № 3/2023 г. на Арбитражен съд при „Асоциация за развитие на правото“ на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, евентуално за неговата отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ЗМТА.

Ищецът поддържа становище, че е налице основание за прогласяване за нищожно на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА, тъй като предметът на спора не подлежи на решаване от арбитраж – отнася се до неизпълнение на договорни задължения, които касаят вещни права върху недвижим имот, по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен за задоволяване на личните потребности на ищеца – купувач, т. е. действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Ищецът твърди, че спорът е неарбитруем на основание чл. 19, ал. 1 ГПК.

1

В изпълнение на дадените с разпореждане № 87 от 08.07.2024 г. указания ищецът в молба вх. № 14572/23.08.2024 г. излага следните твърдения относно иска за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 1, т.

2, т. 5 и т. 6 ЗМТА:

Относно чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТО сочи, че между страните арбитражно споразумение не е налице, тъй като при сключването на процесния предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот управителят на дружеството - ищец /в арбитражното производство/ не е водил преговори за включването на арбитражна клауза и не се е съгласявал такава уговорка да бъде включена в съдържанието на договора, а при самото подписване на договора от страна на ответника /в арбитражното производство/ му бил представен типов проект - договор, който се подписва с всички клиенти на дружеството. Самият договор е подписан от упълномощено лице от страна на търговското дружество, а не от управителя, който е материално отговорно лице, поради което липсва съгласие и арбитражната клауза е нищожна.

Ищецът поддържа, че не е налице съгласие за арбитраж и по чл. 7, ал. 3 ЗМТА, тъй като с отговора на исковата молба ответникът /настоящ ищец/ оспорва арбитражното производство и моли за прекратяване на същото поради факта, че той е потребител по силата на закона.

По отношение на основанието по чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА ищецът излага твърдения, че решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора - ищецът е сезирал съда с два кумулативно съединени иска с правно основание чл. 92 и чл. 82 ЗЗД, арбитърът се произнася за спор по чл. 82 ЗЗД, който не е предмет на арбитражното споразумение, а се отнася до договор за наем с трето лице и е извън предмета на спора. Ищецът поддържа също, че при ясно написан и подписан договор за покупко-продажба на недвижим имот арбитърът признава за установено, че търговското дружество не дължи записаната неустойка при неизпълнението и бездействието на инвеститора, при напълно изплатен недвижим имот и то преди да получи удостоверение за въвеждане в експлоатация.

Във връзка с основанието по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА касаторът твърди, че арбитражното производство е образувано след като има образувано гражданско дело № 9782/2022 г. пред Районен съд - Пловдив, по което има 2 решение. Процесуалните защитници на търговското дружество са работещи адвокати в арбитражния съд, тясно свързани с търговското дружество, кантората и арбитражният съд са на един и същ адрес.

Ответникът „ПИМК Билд“ ЕООД, гр. Пловдив чрез процесуален представител адв. Борис Анастасов оспорва предявения иск и поддържа становище за неговата неоснователност. Излага съображения, че разгледаният от арбитражния съд спор не е потребителски, предвид комплексния характер и предмета на договора. Спорът засяга изпълнение на договорни /облигационни/ задължения за заплащане на парични суми, не е за вещни права и не попада в първото изключение, предвидено в чл. 19, ал. 1 ГПК.

По отношение на посочените правни основания по чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ЗМТА ответникът поддържа, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба. Излага следните твърдения и доводи: между страните е сключено арбитражно споразумение, което се съдържа в чл. 20 от договора; арбитражното споразумение е валидно; арбитражният съд е разрешил спор, предвиден в арбитражното споразумение и не се е произнесъл извън предмета на спора.

Ответникът моли искът за прогласяване нищожност на арбитражното решение да бъде отхвърлен, исковата молба по отношение на иска за отмяна на арбитражното решение да бъде върната, евентуално искът да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете по чл. 47, ал. 2 и чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ЗМТА са процесуално допустими, тъй като са предявени от надлежна страна в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид постановяване на арбитражното решение на 19.03.2024 г. и подаване на настоящата искова молба на 15.05.2024 г.

С арбитражно решение № 11 от 19.03.2024 г. по арбитражно дело № 3/2023 г. на Арбитражен съд при „Асоциация за развитие на правото“ е прието за установено в отношенията между страните, че „ПИМК Билд“ ЕООД не дължи на Костадин С. И. сумата 2 814 лв., претендирана неустойка по сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот № 73 52/08.06.2020 г. за забава на продавача - изпълнител за строителни и довършителни работи в срок до 31.12.2022 г., както и сумата 2 100 лв. обезщетение за нанесени вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение за изграждане и въвеждане в експлоатация на сграда, ведно със законната лихва от момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дълга. С посоченото арбитражно решение Костадин С. И. е осъден да заплати на „ПИМК Билд“ ЕООД сумата 1 157,42 лв., представляваща направени в арбитражното производство разноски.

На 08.06.2020 г. между „ПИМК Билд“ ЕООД като продавач-изпълнител и Костадин С. И. като купувач-възложител е сключен предварителен договор № 7-52/08.06.2020 г. за покупко-продажба и строителство на недвижим имот – описани апартамент, изба и идеални части от общите части на сградата. В чл.

20 от предварителния договор е материализирана арбитражна клауза за отнасяне на всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително относно тълкуването, недействителността, изпълнението или прекратяването му, пред Арбитражен съд при Асоциация за развитие на правото, със седалище в гр. Пловдив.

По основателността на иска с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА:

Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК предвижда, че страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Изрично посочените в закона като изключения спорове са неарбитруеми.

Със Закона за изменение допълнение на ГПК /ЗИДГПК/, обнародван в ДВ, бр. 8/24.01.2017г., е извършена законодателна промяна на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК, като е въведена забрана за сключване на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С § 7 от същия ЗИДГПК е създадена нова алинея 4 на чл. 3 ЗЗП, предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата 4 за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на ЗЗП, е недействителна. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА /§ 8, т. 5, б. „б“ ЗИД на ГПК, ДВ бр. 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.

Доводът на ищеца, че предявените пред арбитража искове са с предмет вещни права и владение на недвижим имот, поради което спорът е неарбитруем, е неоснователен. Сключеният между страните предварителен договор е с комплексен характер: 1/ на предварителен договор за покупкопродажба на вещно право – правото на собственост върху недвижим имот; 2/ на договор за възлагане на строителството на недвижимия имот, т. е. за извършване на строителна услуга. В конкретния случай предявените пред арбитражния съд искове не се основават на изпълнение/неизпълнение на задължението за прехвърляне правото на собственост върху недвижимия имот, т. е. нямат за предмет вещно право или владение на недвижим имот, а се основават на изпълнението/неизпълнението на задължения за изпълнение на строителни и довършителни работи, изграждане и въвеждане в експлоатация на сградата по сключения предварителен договор, като дружеството отрича да са възникнали за него облигационни задължения за заплащане на неустойка и обезщетение за нанесени вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение за изграждане и въвеждане в експлоатация на сградата. Предметът на арбитражното дело е за изпълнение в срок на договорни /облигационни/ задължения за извършване на строителните дейности и недължимост от дружеството на неустойка за забава за строителни и довършителни работи и за обезщетение за пропуснати ползи поради забавено изпълнение за изграждане и въвеждане в експлоатация на сградата, поради което спорът не е за вещни права и не попада в първото уредено от чл.

19, ал. 1 ГПК изключение.

Доводът на ищеца за неарбитруемост на спора пред арбитражния съд поради това, че предварителният договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот е сключен с потребител, е основателен. Настоящият ищец /ответник в арбитражното производство/ К. С. И. е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Основният спорен въпрос в тази насока е дали предварителен договор за 5 покупко-продажба на недвижим имот, съчетан с договор за изграждане на недвижимия имот, попада в приложното поле на ЗЗП и в частност дали физическото лице купувач-възложител може да бъде потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Настоящият съдебен състав не възприема цитираната от ответника „ПИМК Билд“ ЕООД и в арбитражното решение – предмет на настоящата искова молба, практика на ВКС /решение № 60067/17.06.2021 г. по т. д. № 2365/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 60052/12.08.2021 г. по т. д. № 2364/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 60026/22.07.2021 г. по т. д. № 2363/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 60072/30.07.2021 г. по т. д. № 2/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 7/01.03.2022 г. по т. д. № 3/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о./, съгласно която комплексният характер на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, съчетан с договор за строителство, в който е предвидено общо задължение за купувача-възложител за заплащане, както на цената на вещното право, така и на цената на строителната услуга, изключва качеството на физическото лице на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, обективирана в решение № 16/08.02.2024 г. по т. д. № 434/2023 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 213/13.12.2024 г. по т. д. № 1175/2024 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори не ограничава приложното си поле спрямо определени видове договори, с изключение на посочените в съображение 10 трудови договори, договори във връзка с наследствени права, договори в областта на семейното право и дружествени договори и устави на дружества, предвид тяхната специфика. Директивата дефинира договорите, към които се прилага, като се позовава на качеството на страните по договора — в зависимост от обстоятелството дали те действат или не действат в рамките на осъществяваната от тях дейност по занятие. Този критерий съответства на идеята, върху която се основава въведената с директивата система на защита, а именно, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка, както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, като това положение води до приемане от негова страна на условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на 6 съдържанието им. В този смисъл е практиката на СЕС – напр. решение от 30.05.2013 г. по дело С- 488/11, EU:C:2013:341, т. 30 и т. 31, решение от 03.09.2015 г. по дело С-110/14, EU:C:2015:538, т. 15, т. 17 и т. 18, решение от 15.01.2015 г. по дело C‑537/13, EU:C:2015:14, т. 21 и т. 22 и други.