Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 216 от 05.03.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 5303/2018
Вид
Решение № 216
Подписан
05.03.2019
В сила
05.03.2019
Състав
КОСТАДИНКА СИМЕОНОВА КОСТАДИНОВА, МИНА ГЕОРГИЕВА МУМДЖИЕВА, ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 209 · Наказателен кодекс
  • чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 53 · Наказателен кодекс
  • чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.282, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, ……………2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, VIII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА

ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря Росица Пейчева и прокурора Сашо Тотев, като разгледа докладваното от съдия КОСТАДИНОВА ВНОХД № 5303/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 08.05.2018 г., постановена по НОХД №

12814/2017г. по описа СРС, НО, 129 състав подсъдимият Е.Д.Д. е признат за невиновен в това, че за времето от 02.06.2016 г. до 03.06.2016 г., в гр. София ул. “********, в условията на продължавано престъпление, когато с две деяния, осъществяващи поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и от субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие като извършител с неустановено по делото лице - извършител, с цел да набави за себе си и за другиго (неустановеното по делото лице) имотна облага, поддържал заблуждение у Е.Д.М., че е лице изпратено от нейния братовчед В.Х., на което трябвало да предаде парична сума, за да плати важна пратка, която да предаде на братовчед си и с това й причинил имотна вреда общо в размер на 3260,00 (три хиляди двеста и шестдесет) лева, както следва:

На 02.06.2016 г., около 10,30 ч. в гр. София, ул. “********, в съучастие като извършител с неустановено по делото лице - извършител, с цел да набави за себе си и за другиго (неустановеното по делото лице) имотна облага, поддържал заблуждение у Е.Д.М., че е лицето, изпратено от нейния братовчед В.Х., на което трябва да предаде сумата от 3200,00 лв., за да плати важна пратка, която след това М. да предаде на братовчед си с това причинил на Е.Д.М. имотна вреда в размер на 3200,00 (три хиляди и двеста) лева;  На 03.06.2016 г., около 9,30, в гр. София, ул. “********, в съучастие като извършител е неустановено по делото лице - извършител, е цел да набави за себе си и за другиго (неустановеното по делото лице) имотна облага, поддържал заблуждение у Е.Д.М. че е лицето, изпратено от нейния братовчед В.Х., на което трябва да предаде сумата от 7000,00 лв., за да плати важна пратка, която след това М. да предаде на братовчед си и с това направил опит да причини на Е.Д.М. имотна вреда в размер на 60,00 (шестдесет) лева, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини - бил задържан от полицейски служител от 06-РУ- СДВР, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. С присъдата първоинстанционният съд се е разпоредил относно приложените веществени доказателства.

Срещу присъдата, в законоустановения срок е постъпил протест и допълнение към него. Прокурорът развива доводи, че в хода на съдебното следствие са били събрани възможните и необходимите доказателства, които изясняват в пълнота фактическата обстановка и доказват по несъмнен начин извършеното от подсъдимия престъпление.

В допълнението към протеста се навеждат доводи за неправилна интерпретация на фактическата обстановка, неправилен анализ на доказателствата, несъобразяване с принципа за служебното начало от страна на СРС. Моли се за отмяната на атакуваната присъда и постановяване на нова осъдителна присъда. Не се правят искания по доказателствата.

Допълнителни страни не са били конституирани по делото.

В закрито заседание въззивният съдебен състав, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови доказателства.

В дадения ход по същество представителят на СГП поддържа депозирания протест и счита обвинението за доказано по безспорен и несъмнен начин пред СРС. Пледира, че първоинстанционният съд неправилно се е предоверил и е приел безкритично и е кредитирал обясненията на подсъдимия, които са непоследователни, нелогични, житейски неправдоподобни до степен на абсурдност. Намира отношенията между подсъдимия и непознатото лице „Ицо“ за показателни за наличието на някаква близост между двамата, а твърденията на подсъдимия, че не познава лицето за защитна позиция. Счита, че неправилно СРС не е съобразил показанията на поемните лица, които са посочили, че при задържането на подсъдимия, той е казал, че е виновен и съжалява за извършеното. Прокурорът изразява становище, че СРС е оставил извън предмета на обсъждане и факта, че в дома на подсъдимия е открита сумата от 3000,00лв., съответстваща на сумата, получената от пострадалата, за която подсъдимият не е дал логично и правдоподобно обяснение. Пледира, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което моли съда да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова, с която да признае подсъдимия Д. за виновен в извършване на престъплението за което му е повдигнато обвинение, като му бъде наложено наказание над средния размер предвиден в НК.

Защитникът на подсъдимия – адв. Г., оспорва протеста, като счита изведената от първоинстанционния съд фактическа обстановка за правилно установена въз основа на прецизен анализ на събраните доказателства. Намира, че отсъстват доказателства, поставящи под съмнения невинността на подсъдимия и са налице многобройни такива, които категорично и убедително подкрепят извода, че подсъдимият не е извършил инкриминираното деяние. Излага становище, че протестираната присъда е мотивирана, законосъобразна и обоснована и като такава моли да бъде потвърдена.

Подсъдимият

Д. заявява, че е невинен и моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда. В предоставеното му право на последна дума повтаря, че е невинен.

Софийски градски съд, VIII-ми въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и заключения на експертизи. Без да променя изводите на районния съд, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е.Д.Д. е роден на *** ***. ползвал мобилен телефон със СИМ карта с абонатен номер*********, регистриран на името на неговата приятелка С.Г.Д..

През 2016 г., както и към настоящия момент, работел като шофьор на таксиметров автомобил. Подс. Д. извършвал не само превоз на пътници, но приемал да извършва и друг вид поръчки като да закара багаж от един адрес на друг срещу заплащане и други подобни поръчки.

На неустановена по делото дата, преди 01.06.2016 г., в управлявания от подс. Д. лек таксиметров автомобил се качило непознато за него лице, което се представило като „Ицо“. Подсъдимият го возил, като клиент до определено място, като през това време въпросният „Ицо“ му съобщил, че със съдружника му се занимават е бизнес, свързан с недвижими имоти и често пътуват из страната. Съобщил му също, че към този момент е с отнето СУМПС и има нужда от лице, което да го превозва във и извън София. Попитал подс. Д. дали би се съгласил да му е шофьор, когато му потрябва и подс. Д. се съгласил и си дал телефонния номер. Докато си говорели, въпросният „Ицо“ извадил един телефонен апарат марка „Нокиа“ с карта на МТел и го дал на подс. Д., като му казал, че има номер, който е в група е картата в телефона, да го задържи и че ще го търси по този телефон, когато има нужда от него. Подс. Д. взел телефона, като зареждал батерията му и се стремял да го поддържа активен, но рядко се налагало да я зарежда, тъй като батерията издържала много. Няколко седмици след това, въпросният „Ицо“ се обадил на подс. Д. и поискал да го вземе от определен адрес в кв. „Сухата река“ в гр. София. Подс. Д. отишъл на указания адрес, изчакал около 30 мин. и се обадил от оставения му телефон на номера, от който получил обаждане, при което въпросният „Ицо“ му се извинил, казал, че срещата му се е отложила и да не чака, както и че ще му се обади пак. След това му се е обаждал няколко пъти за да го пита как да стигне до конкретни места в гр. София, като подс.

Д. го упътвал по телефона.

На 02.06.2016 г., около 09:49 часа пак му се обадил, като му казал да отиде на адрес: гр. София, ул. „*********, от който една клиентка ще му даде плик със сумата от 5000 лева, представляващи капаро за къща, която си харесала. Казал му, че той няма възможност да отиде, поради което помолил подс. Д. да вземе плика и да го задържи в себе си, а след обяд при пристигането си в гр.София ще се свърже с него, за да вземе плика. Дал му изрично указание, преди да отиде на адреса да закупи една кутия вафли, които да опакова и да предаде на жената. На въпроса на подс. Д. защо се налага това, „Ицо“ му отговорил, че такова е било искането на жената, която ще му предаде плика с парите, за да може да го познае.

Междувременно, на същата дата, около 09.32 часа, неустановено по делото лице, позвънило на домашния телефонен номер *** на св. Е.Д.М., живуща ***, представил се за неин братовчед от гр. Кюстендил, казал й, че ще му доставят важна пратка на нейния адрес, помолил я да я приеме, да заплати за нея сумата от 10 000 лева, която обещал, че той ще й възстанови, когато дойде да си вземе пратката. Св. М. повярвала, че разговаря с братовчед си от гр. Кюстендил и се съгласила да получи пратката, но казала, че в дома си не разполага е такава парична сума, но може да изтегли от банката. За времето от 09,32 часа до около 11,30 часа св. М. получила общо 10 телефонни обаждания на домашния си телефон от това неустановено по делото лице и са проведени разговори с различна продължителност. По време на същите св. М. съобщила на лицето, представило се за нейния братовчед, че в дома си разполага само със сумата от 3200 лева, а остатъка до 10 000 лева може да предаде следващия ден.

При това, лицето с което разговаряла й казал, че изпраща свой познат, който ще й предаде пратката, уговорили се тя да му даде събраната сума от 3200 лева, а останалата сума - следващия ден. Св. М. сложила сумата от 3200 лева в плик с прозрачно прозорче, в който преди това била получила сметката си за ток.

През това време, подс. Д., изпълнявайки указанията на представилия се за „Ицо“, купил една кутия с вафли „Боровец“, опаковал я с хартия, която облепил с тиксо и се насочил към адреса, който му бил съобщен - гр. София, ул. „*********. Около 11,30 часа, пристигнал пред кооперацията, от която излязла св. М., след като неустановеното по делото лице й се обадило пак по телефона и казало, че човекът с пратката чака пред входа. Подс. Д., като я видял и познал по описанието на дрехите, дадено от представилия се за „Ицо“, й казал, че е дошъл да вземе парите, при което тя му предала плик с прозрачно прозорче, през което се виждало, че вътре има пари. Подс. Д. й предал опакования пакет с вафли, прибрал плика и си тръгнал, като при проведен тел. разговор въпросният „Ицо“ му казал, че ще дойде вечерта да си вземе плика.

След като взела пратката, дадена й от подс. Д., св. М. се качила в жилището си и се обадила по телефона на своя братовчед от гр.

Кюстендил, който й съобщил, че не е поръчвал никаква пратка, при което св. М. разбрала че е станала жертва на измама. Около обяд пристигнала дъщеря й М.Т.Ц., на която разказала какво се е случило, отворили пакета и установили, че съдържа вафли и сигнализирали в 06 РУ- СДВР. Там, с протокол за доброволно предаване, св. М. предала парична сума в размер на 60 лева, като банкнотите били подробно описани по серийни номера в протокола, а след това върнати на св. М.. Тя заедно с дъщеря си, съдействайки на органите на разследването подготвили тези банкноти, като между тях сложили изрязани вестници така, че да изглеждат като по-голяма сума пари, тъй като очакването на неизвестното лице, което се представило като роднина на св. М. е било следващия ден да получи сума около 7000 лева.