Решение № 72 от 14.06.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. София, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20231800900183 по описа за 2023 година

ИЩЕЦЪТ – Ж. Д. Д., с ЕГН **********, от гр.Б., ж.к.“Васил Левски“, бл. 60, вх.В, ап.6, чрез процесуалния си представител - адв. М. Д. от САК, е предявил обективно съединени осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.497 от КЗ срещу ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** , за осъждането на ответника да му заплати сумата в размер на 30 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания, причинени му в резултат на мозъчно сътресение, придружено с краткотрайна загуба на съзнание, дисторзия на шиен отдел на гръбначния стълб и множество охлузвания на главата, заднопариетално в ляво, настъпили вследствие на ПТП, възникнало на 03.11.2022 год. в района на 25.800 км на АМ Хемус в посока от гр. Б. към гр.С., между л.а. марка Хонда, модел ЦРВ с рег. № СО 4314 СН – управляван от ищеца и л.а. марка Ауди, модел А3, с рег. № СО 1235 ВН – управляван от П. М. Ф., по вина на последния водач, застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/122002833142 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 26.09.2022год. до 25.09.2023год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2023год. – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по извънсъдебната претенция на ищеца от ответника до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

1

В исковата молба се твърди от ищеца, че на 03.11.2022год., около 07:30ч. управлявал лек автомобил марка „Хонда", модел „ ЦРВ" с регистрационен номер СО 4314 СН, като пътувал сам от град Б. към град С. В района на 25,800 км. на АМ Хемус, в посока от град Б. към град С., при излизане от ляв за Ж. Д. завой, ищецът сочи, че се блъснал в самокатастрофирал л.а. „Ауди А3" с peг. № СО 1235 ВН, управляван от П. М. Ф., който се намирал върху платното за движение и в който се бил блъснал преди това л.а. „Фолксваген Лупо" с peг. № СА 0944 МР, управляван от Райко Лалев Съботинов.

Излага се от ищеца в исковата молба, че причината за катастрофата била свързана с това, че самокатастрофиралият л.а. „Ауди А3" с peг. № CO 1235 ВН се намирал върху платното за движение така, че не позволявал преминаването на превозни средства и в зоната на ляв завой, което не позволявало на водачите на МПС, приближаващи мястото на първоначалното произшествие, да възприемат своевременно самокатастрофиралия автомобил и да предприемат действия по аварийно спиране на управляваните от тях автомобили.

Ищецът твърди още, че за така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на ОДМВР-София и екип на Спешна Медицинска Помощ. Полицейските служители извършили необходимите действия, като съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.11.2022 г., и било образувано досъдебно производство № 61/2022 г. по описа на ОДМВР - София, пр.пр. № 1396/2022 г. по описа Районна Прокуратура - Е.П.

Ищецът твърди в исковата си молба, че вследствие на гореописаното ПТП получил следните травматични увреждания: Мозъчно сътресение, придружено с краткотрайна загуба на съзнание; Дисторзия на шиен отдел на гръбначен и Множество охлузвания по главата, заднопариетално вляво.

Изложено е още в исковата молба от ищеца, че след настъпване на ПТП бил откаран в Спешното отделение на МБАЛ „Св. А." - София АД, тъй като се оплаквал от силна болка в главата и във врата си, а нямал ясен спомен за случилото се. Сочи, че му били извършени редица прегледи и изследвания и медиците установили посочените по –горе травматични увреждания.

Твърди се в исковата молба, че вследствие на ПТП и получените травматични увреждания, ищецът търпял силни по интензитет физически болки и стра дания.

Посочено е още в исковата молба, че към датата на ПТП – 03.11.2022г. по отношение на лек автомобил марка „Ауди А3“, с рег. № СО 1235 ВН била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество, със застрахователна полица № BG/02/122002833142, валидна от 26.09.2022год. до 25.09.2023год.

Ищецът сочи, че предявил на 27.03.2023г. застрахователна претенция пред ответното дружество, но последното и към настоящия момент не било заплатило, нито било отказало да заплати застрахователно обезщетение.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на ответника ЗД 2

„Б.И.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, чрез пълномощника си адв. А.И., с който се оспорват предявените искове по основание и размер.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва всички фактически твърдения на ищеца наведени в исковата молба.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната и с която е отговорил на възраженията на ответника направени с отговора на исковата молба.

Препис от допълнителната исковата молба е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК на 1.01.2024г. и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът не е подал допълнителен отговор.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП от 03.11.2022 год., съставен от дежурен при ОДМВР - София, в същия е отразено настъпило ПТП на 03.11.2022 година около 07.30 часа на АМ – Хемус, 25,800 км посока гр.София, с трима участници – л.а. марка Хонда, модел ЦРВ с рег. № СО 4314 СН – управляван от ищеца, л.а. марка Ауди, модел А3, с рег. № СО 1235 ВН – управляван от П. М. Ф. и л.а. марка Фолксваген, модел Лупо, с рег. № СА 0944 МР – управляван от Р.Л.С. В констативния протокол не е отразено при ПТП да е пострадал ищецът по делото – Ж. Д..

Установява се от представения от ищеца в съдебно заседание протокол на съда по НОХД № 3/2024г. по описа на РС-Е.П., че с влязло в сила на 18.01.2024 год. споразумение за прекратяване на наказателното производство, постановено по НОХД 3/2024 год. на PC – Е.П., П. М. Ф. е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 03.11.2022г., около 06.15 часа на автомагистрала „Хемус“, в района на километър 25+800, в землището на село Чурек, община Е. П., обл.София, в посока на движение към гр.София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 3“, с peг. № C O 1235 ВН е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата: Чл.20,ал.1: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“, като не изпълнил задължението си да следи непрекъснато пътната обстановка и да борави с превозното средство по начин, осигуряващ правомерното му движение, изгубил контрол върху автомобила, в резултат на което същият се отклонил от праволинейното си движение и се ударил в мантинела, разположена от дясната страна на пътното платно, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Р.Л.С. разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в контузия на белия дроб в областта на фрактура на дясното ребро, като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е бил с концентрация на алкохол в кръвта си - 1,56% на хиляда, установено по надлежния ред - с протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол № 2022/ ХИ-152/ 14.Ц.2022 г. на специализирана химична 3 лаборатория към БНТЛ при ОДМВР София - престъпление по чл.343,ал.3,буква „а“, вр. с ал.1, буква „б“, вр. с чл.342, ал.1 от НК.

От заключението по назначената СМЕ, изготвено след запознаване с медицинската документация, представена по делото, се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие на ищеца по делото - Ж. Д. Д. са причинени следните травматични увреждания: Контузия на главата, съпроводена с мозъчно сътресение, за което нямало убедителни данни в медицинската документация, че е протекло с изпадане на пострадалия в безсъзнателно състояние в момента на причиняване на травмата и навяхване на шията, като констатираните травматични увреждания били в причинна връзка с процесното ПТП.

Вещото лице сочи още, че след отказа на ищеца да бъде хоспитализиран в клиника по неврохирургия, на последния била приложена медикаментозна терапия, носене на шийна яка, безкофеинова диета, физически и психически покой. Констатираните увреждания отзвучавали в рамките на около 20-25 дни без да останат трайни или постоянни последици за здравето и живота на пострадалия.

В кориците на делото няма медицинска документация, сочеща наличието на усложнения на травмата, поради което експертизата приема, че пострадалият понастоящем е възстановен от причинените му травматични увреждания.

От показанията на свидетелката М. Г. Д.а, съпруга на ищеца, се установява, че същата се е чула по телефона с него след катастрофата, като ищецът й обяснил, че не се чувства добре, че има световъртеж, болки в главата, във врата и че не знае какво точно се е случило. Това било преди да има контакт с всички други участници в ПТП.

Установява се още от показанията на св.Д.а, че тя е видяла съпруга си към 7-8 ч. вечерта, след като му били проведени изследвания в Окръжна болница. Той бил замаян, очите му били почервенели и се оплаквал, че не вижда добре и болките, които споделил, че има продължавали и на другата сутрин. Видими следи имал на главата – открита рана, а на другия ден вече имал синини, кръвонасядания и на лявото рамо. Оплаквал се от болки в главата и рамото, от замайване, болки във врата. Тези оплаквания продължили около месец, около месец продължили и болките, като с течение на времето започнали да заглъхват.

Свидетелката сочи, че в момента на ПТП, а и сега съпругът й работел в ОД „Земеделие и гори“, която се намирала в гр.София и Ж. трябвало да пътува всеки ден по пътя Б.-С. След ПТП-то той посетил лекарска комисия, която му удължила болничния и до края на годината бил болничен, защото травмите, които имал, не му позволявали да си изпълнява задълженията. От втория ден след ПТП ищецът бил с яка, която продължил да носи около три седмици или 25 дни. Физическо натоварване нямало как да упражнява, защото през цялото време изпитвал болки и най-вече имал проблем с очите, светлината много го дразнела. Не бил спазвал диетични режими.

От показанията на свидетеля П. Ф. не се установяват правно релевантни факти.

От извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от Информационния център на Гаранционен фонд се установява, че към датата на ПТП – 03.11.2022г. по отношение на лек автомобил марка „Ауди А3“, с рег. № СО 1235 ВН е била 4 налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество, със застрахователна полица № BG/02/122002833142, валидна от 26.09.2022год. до 25.09.2023год.

С и.м. е представена писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Ж.

Д. Д. до „ЗД Б.И.” АД, изпратена по пощата и получена от застрахователя на 27.03.2023 год., по която била образувана преписка по щета № 2310009645 и по която с писмо изх. № НЩ2259/10.04.2023 год. ответникът изискал представяне на допълнителни документи, удостоверяващи събитието. По делото не е удостоверено такива да са били представени или застрахователят да се произнесъл до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ – до 27.06.2023 год. включително.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е подълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.