Решение № 9 от 07.01.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Ихтиман, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно наказателно дело № 20241840200587 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на И. К. М., ЕГН: ********** чрез пълномощник адв. Р. П. срещу електронен фиш серия К № 6877840, издаден от ОДМВР София, с който на жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗдвП.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш. Жалбоподателят счита, че наложеното административно наказание е явно несправедливо.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован чрез пълномощника адв. Р. П. от САК, не се явява лично и не се представлява. По делото е постъпила молба от пълномощника – адв. П., която посочва, че се явила в часа на насроченото открито съдебно заседание, но поради забавяне в графика за разглеждане на делата и поради служебна ангажираност в гр.

София не се е явила в о.с.з. и депозирала писмени бележки, ангажира и доказателства. В писмени бележки пълномощникът излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш. Иска от съда да отмени електронния фиш като незаконосъобразен. Претендира деловодни разноски. Представя договор за правна защита и съдействие.

В открито съдебно заседание, административно наказващият орган, редовно призован, не изпращат представител по закон или по пълномощие. В кратко писмено становище, постъпило преди заседанието, се оспорва жалбата като 1 неоснователна. Иска се от съда да постанови решение, с което да потвърди електронния фиш като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е наведено възражение за прекомерност на претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна и се иска от съда при определяне размера на същото да съобрази постановките на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С -438 от 2022г.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП – видно от Справка от ССЕВ –л. 27 и 28 от делото. Съдът приема за достоверна дата на връчване на електронния фиш посочената такава във въззивната жалба и в уточняващата молба на л. 26 - 01.03.2023г., доколкото административно наказващият орган, въпреки изричните указания на съда /с разпореждане на л. 22 от делото/ не е представил доказателства за датата на връчване на електронния фиш, такива липсват и в административно наказателната преписка. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна:

Обжалваният електронен фиш е издаден, за това че на 11.01.2023г. в 14:08 ч а с а , в област Софийска, община Костенец, град Костенец, улица „Цариградско шосе“ № 1 лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № *, със собственик И. К. М., ЕГН: **********, се движил със скорост 63 км/ч. при ограничение на скоростта 50 км/ч. за населено място, въведено с пътен знак Д11.

Нарушението било установено и заснето с мобилна радарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип № ARH CAM S № 120сс98. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 6 6 км/ч., като след приспадната максимално допустима грешка от 3% била установена стойност на скоростта на движение от 63км/ч., при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 13 км/ч.

В електронния фиш е записано, че нарушението е извършено в условията на повторност - в едногодишния срок от влизане в сила на електроенен фиш Серия К № 6402129.

За констатираното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя И. К. М. бил издаден атакувания електронен фиш, с който му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева.

От представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835, със срок на валидност на мобилната 2 система до 24.02.2020г.

Следва да се отбележи, че представеното удостоверение касае друг тип техническо средство, а не процесния тип ARH CAM S1, с който е извършено заснемането.

От Протокол № 96 - СГ-ИСИС/29.06.2022г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 е видно, че процесното техническо средство с №120сс98 е преминало последваща метрологична проверка на 29.06.2022г.със заключение, че съответства на одобрения тип, т.е. отговаря на метрологичните изисквания.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система се установява, че на дата 11.01.2023г. мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120сс98 е заснела 37 нарушения, с начален час на работа 09:30ч. и краен час на работа 1 2:00ч., с място на контрол гр. Костенец, ул. „Цариградско шосе“ до дом № 1 , посока на движение на моторните превозни средства към град Костенец. Радарната система ARH CAM S 1 с фабричен № 120сс98 е била разположена на пътното платно, видно от приложения по делото снимков материал.

Видно от изготвеното статично изображение във вид на снимков материал от радар ARH CAM S 1 с фабричен № 120сс98, което по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил /марка и модел не се разпознават/ с рег. № * е заснет на 11.01.2023г. в 14:08:59ч., като стойността на измерената скорост на движение е 66 км/ч. От същия снимков материал се установява, че мястото, на което е заснет процесния лек автомобил е с GPS координати 42. 321300, 23.862700.

От приетите по делото съдебни решение на Районен съд Сливен и Административен съд Сливен се установява, че издаденият срещу жалбоподателя М. електронен фиш серия К № 6402129, с който на последния е наложено на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, е потвърден като законосъобразен с окончателно съдебно решение в сила от 14.06.2023г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и веществени доказателствени средства, приложени към административно-наказателната преписка, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.

283 НПК, както и от писмените доказателства, събрани с хода на съдебното производство.

Събраните в хода на съдебното следствие доказателства са единни и непротиворечиви, поради което, по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, съдът не дължи детайлен доказателствен анализ.

От правна страна:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В административно - наказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими 3 доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган електронни фишове.

При извършена служебна проверка настоящата инстанция констатира, че електронният фиш е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на законоустановените си правомощия. В него се съдържат изискуемите съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, данни, като фишът е изготвен съгласно установения от Министерство на вътрешните работи образец.

Техническото средство тип ARH CAM S 1, с което е заснето и установено нарушението е мобилно съгласно §6, т. 65, б. „б“ от ДР на ЗДвП. В случая не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Протоколът има нормативно установеното съдържание, съгласно приложението към чл. 10, ал.

1 от посочената наредба. Процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл.11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.

Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.

Въпреки липсата на представено удостоверение за одобрен тип на техническото средство, с което е извършено заснемането ARH CAM S 1, видно от приетия по делото протокол от проверка същото е преминало последваща проверка, съгласно която съответства с одобрения тип.

Въпреки законосъобразното издаване на електронния фиш от процесуална страна, е допуснато нарушение на материалния закон, което обосновава основателност на жалбата и налага отмяна на обжалвания фиш.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП , при избиране скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта, посочени изчерпателно в тази алинея. Според ал. 2 на чл. 21 ЗДвП , когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая по делото се доказа, че е нарушена забраната с действие, като максимално разрешената скорост за движение в населено място е била 50 км/ч. Превишаването на максимално разрешената скорост е било с повече от 10 км/ч., а именно 13 км/ч. Разпоредбата на чл. 182, ал.1, т. 2 ЗДвП предвижда глоба 50.00 лв. за превишаване разрешената скорост в населено място от 11 км/ч. до 20 км/ч.

В настоящия случай размерът на глобата неправилно е генериран при предпоставките по чл. 182, ал. 4 ЗДвП, при повторно нарушение . Погрешно административно наказващият орган е счел, че нарушението е извършено в условията на повторност, доколкото се доказа по делото, че ЕФ серия К № 6402129 е влязъл в сила на 14.06.2023г., т.е. след датата на нарушението , за което е издаден процесния електронен фиш -11.01.2023г. Следователно неправилно АНО е квалифицирал установеното нарушение под по - тежката санкционна разпоредба.

4

Според съдебния състав в производството не се доказа, че именно жалбоподателят И. М. е собственик на процесното МПС.

Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Липсата на събрани доказателства, че въззивникът е субект на описаното и санкционирано с атакувания ЕФ административно нарушение, води до извода за неправилно приложение на материалния закон от страна на административно наказващия орган. Ето защо електронният фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

По разноските:

С оглед изхода на спора с право на разноски разполага въззивникът. Същият е направил искане за присъждане на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева и 20,00 лева – пътни разноски.

Представил е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в претендирания размер, изцяло заплатено в брой, както и пътни разноски в размер на 20,00 лева за всяко пътуване при открито съдебно заседание.

Насрещната страна е релевирала възражение за прекомерност на претенцията за адвокатско възнаграждение.

Съдът разгледа претенцията за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в светлината на решение по дело C-438/22 на СЕС от 25.01.2024г.,съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1 от 09.07.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е нищожна, тъй като е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, пр.1 ДФЕС. Съгласно решението нищожността на Наредбата е задължителна за съда и засяга всички минали и бъдещи последици. Използваният в решението термин „нищожност“ не е докрай прецизен с оглед процесуалния ред, предвиден в националното право за обявяване на нищожност на акт на съсловна организация – нищожността следва да се обяви по съдебен ред от компетентния съд. Въпреки горното, с оглед примата в йерархията на източниците на правото на правото на ЕС над националното право Наредба № 1 от 09.07.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е невалидна и националите юрисдикции не следва да я прилагат при произнасяне по претенциите за разноски за адвокатски възнаграждения.